Златната повеля на времето

"Съхрани ме, умножи ме!" - това е златната повеля на времето. Всеки, който е сътворил нещо, иска то да не бъде разпиляно и унищожено, а продължено. Най-добре е да бъде увеличено и подобрено. Така ли сторихме ние? Успяхме ли да запазим създаденото? Увеличихме ли го?
Последните 25 години са горчивото и печално доказателство, че сме лоши наследници. В руини потъна страната ни. Но и по развалините се разбира какво е било предишното здание. Не съумяхме да се справим с построеното, доказахме, че сме рушители и ликвидатори.
Съборихме "бараката" и казахме, че ще строим "нова къща". И какво стана? Останахме на гола и мръсна поляна. Доста днес мислят, че са се спасили. Напуснаха отечеството, потърсиха си втора родина и заживяха на чуждото място. Тъй ли трябва да е?
Новите, младите, решиха, че животът започва от тях. Упорито повтаряха: "Не щем акъл, пари ни дайте!" и събаряха, разграждаха. Картината на хубавата ни и подредена страна сега е страшна и печална. Мъдреците са рекли: "Който стария не е послушал, в голяма яма е паднал."
Само с ум и труд се сдобиваш с истински блага. Какво велико доказателство са народните мъдрости за готованковците: "Яде като мечка, а работи като буболечка", "Ако искаш да ядеш с голяма лъжица, вземи и голяма мотика", "Ако не посееш нещо, няма да пожънеш нищо", "Който не сее, не вее", "Трудът носи хляб, мързелът - глад". В днешно време се множат мързеливците, които чакат наготово, от небето. Надяват се на печалба от лотария, от игра някаква, с каквито са пълни телевизиите и животът ни. Без учение, без ум, без труд нищо не се придобива. В това трябва да възпитаваме деца и внуци. Защото големите ни патила днес са от хората без работа, от мързеливците. От онези, които не научихме, че "в дъното на плуга е жълтицата". Така у нас се родиха крадците на готово богатство, на хляб без труд. Нароиха се и подлеци, злосторници, убийци. Щото дяволът намира работа на празните ръце.
Време е да запретнем ръкавите, да се хванем ръка за ръка и заедно да си подредим къщичката, да възпитаме наследниците си да почитат и уважават създаденото. Само трудът ще ни избави от бедността, от лошите постъпки. Пълните кафенета с млади и здрави българи няма да напълнят хамбарите ни. Празните полета, запустелите ниви няма как да родят зеленчуци и плодове за масата ни. Не може да се храним с чуждоземска храна и да искаме да бъдем богати.