Зимата ни е виновна

Злочестата битка на Йорданка Фандъкова с ланшния сняг влезе в народното творчество. "Сняг се сипе на фандъци" се превърна в един от най-повтаряните рефрени сред запазилите чувството си за хумор столичани.
Оказва се, че и тази зима "фандъците" няма да ни подминат. Кметът се презастрахова и още в средата на есента предупреди да не разчитаме на снегорините, а на синоптиците. Парите за снегопочистване няма да са достатъчно и софиянци скоро пак ще се събуждат в снежна блокада. Затова Фандъкова побърза да си пожелае мека зима.
Отсега е ясно - ако газим киша и преспи, зимата ще ни е виновна. Общината просто няма пари. Рефрен, който повтаряше фалцетно и Борисов, когато газехме боклуци в центъра на столицата. Докато Супермен бе кмет, държавата умишлено го бойкотираше. Днес дясната му ръка кметува и затова бюджетът на София е единственият, който остана непокътнат, след като ножицата на Дянков посече местната власт.
Как тогава да си обясним зимния плач на госпожа Фандъкова и молитвите й за малко сняг и високи температури?
Времената, когато човекът е разчитал единствено на молитви срещу природните стихии, отдавна са отминали. Днес разчитаме на политици, общински чиновници, контролни органи и най-вече качествена организация.
Само преди дни доскорошните съюзници на ГЕРБ в СО коментираха, че госпожа Фандъкова всъщност е честен човек, но не тя взима решенията в общината. Тогава какво й остава на кметицата, освен да се надява на мека зима?