Зигзаг

 Не съм шивач, но като обикновен потребител ми е известно, че бодът зигзаг е устойчив. Особено когато напънът в задните части на панталоните е съществен, а и някои те подритват чат-пат. В политиката с нашенски адрес пък движението на змиорката си е направо норма. Направо установена практика за наивници през последните около десет години на ГЕРБ-ерско управление. 

То не бяха решения, после бързо отменяни, то не бяха акции, след това опровергавани, то не бяха и оставки на министри и висши функционери на управляващите, впоследствие заменяни с техни точни подобия, но единствено с различно лице. С една дума - панталонките на властниците се цепиха и кърпиха със задължителния зигзаг, но с очевидно крива кройка.

Ето на това някои му казват "устойчиво развитие". Изглежда разбирано като следване на порочната практика "проба - грешка". Какво от това, че държавата така зацикли от недомислия и експерименти, че дори и най-големите оптимисти вече започват да се съмняват.  

Дали пък, замислих се, не създаваме един феномен. Хвалим се с рутинни неща от инфраструктурата, а големите проблеми пред обществото остават за "онези", които ще дойдат след това. Те да му мислят, казват от властта. И уж без Цветанов си действат по цветановски. Готвят се да громят на всякакви там избори и мечтаят за нов рестарт на позавехналите си кариери, обливайки гражданството с концентриран коктейл от... илюзии.

Тази политическа практика едва ли е само наш патент. Но ние я развихме, обогатихме и извисихме. Виждаме, че и неизмеримо по-влиятелни държави прилагат зигзаг политиката. Но при чупенето на иглата сменят не само шева, но и панталонките. Явно нашият случай не е такъв. Ходим си с кръпките, не ни пука, та дори се хвалим, и не само пред чужденците.

Я да видим, какво се случи в не толкова отдалечената от нас Австрия. Сегашният канцлер Себастиан Курц се бе отдал на зигзагообразната дипломация и с голяма мъка задържаше коалицията на своята Народна партия с крайнодясната формация на Хайнц-Кристиян Щрахе - Австрийската партия на свободата. Лидерът на по-малкия партньор обаче настъпил мотиката, която вероятно са му подложили. Изложил се човекът в таен запис през лятото на 2017-а, когато разговарял с руса красавица - милионерка, която предлагала какво ли не в замяна на политически лобизъм за нейните бизнес намерения. 

Но както е известно, не всичко русо е и руско, колкото и на някои да им се иска. Така че за разочарование на сценаристите самият потърпевш вицеканцлер съобщи, че дамата се представила за латвийка. Жалко, ще въздъхнат може би монтиралите записващите видеоустройства на мястото на срещата, пропада грабващата сърцата нова руска следа.

Ако напуснем конкретиката на този интересен случай, който ще се нищи от органите на приятелската ни държава, то въображението възбужда друго обстоятелство. А това е, че скандалът с двегодишна давност събори незабавно австрийското правителство с пряката инициатива на канцлера Курц. Избран бе правият бод. Предстоят избори. Струва си да се взрем в този пример за истинска, действаща демокрация. И да погледнем към нашите си работи, с непрестанните тежки скандали, сред които управленският керван си върви на зигзаг, но върви. Демокрация?!