Лов и риболов
Животоспасяващ трофей
/ брой: 70
Разказано от Иван Славков - Батето
Най-голямата ми тръпка, която още я сънувам, е от най-голямото прасе, което изпуснах пред очите на много хора.
Беше тежка зима във Воден. Ловувах с трицевка - боен патрон 7,65 мм, флоберков и 12 калибър. Не я бях чистил отдавна.
Глиганът не дойде откъм гората, където беше гонката, а зад мен, откъм полето. Видях го на около 50-60 метра, като плакат голямо. С оптиката му броях космите. Прас... няма гръм. Помислих си, че не съм заредил пушката. Чупя я. Прасето пак си върви. Аз отново натиснах спусъка и тогава разбрах, че бойният патрон не хваща. И вече паниката ме хвана. Почнах да търся патрони навсякъде - наляво и надясно в чантата. Не намирам. Затворих пушката и му гръмнах с ловния. Глиганът пусна малко кръв и си отиде.
Беше нещо потресаващо. Все едно тази врата я виждам да се разхожда по снега.
Този патрон го държа вече 25 години в бюрото си. Ще го сложа на дъска и ще го окача на стената. Отдолу ще пише: "Животоспасяващ трофей".