Животът е избор

Сева Новгородцев
Би Би Си



В своя блог прочутият водещ в Руската служба на Би Би Си Сева Новгородцев гледа на новините на деня понякога от неочакван ъгъл. Девизът му е "Новини с човешко лице":
Спомням си, че веднъж ми попадна в ръцете сборник от предсмъртни изказвания, т. е. най-последните слова на умиращи хора. Оказва се, че великите хора в този последен момент остават на висотата на положението и казват интересни и запомнящи се неща.
Или пък смешни: например Полет Брилат-Саварин, сестрата на прочут френски кулинар, умирала на свой 100-годишен рожден ден, след третото блюдо. Чувствайки приближаването на края, тя възкликнала: "Бързо давайте компота, аз умирам!".
Уинстън Чърчил, който е видял много неща през живота си, към края бил много уморен. Последните му думи били: "Как ми омръзна всичко това!".
Английският драматург и режисьор, прочут с остроумието си, Ноел Кауърд, пак се пошегувал като за последно: "Лека нощ, мили мои, ще се видим утре!".
През 1863 г. английският хирург Джоузеф Грин, умирайки, по лекарски навик мерил собствения си пулс. Последните му думи били: "Пулсът изчезна".
Оскар Уайлд умирал в стая с грозни тапети. Оглеждайки стаята с отслабващ поглед, той казал: "Ужасяващи цветове. На един от нас ще му се наложи да напусне".
Но най-невероятното последно изказване стана на една от станциите на метрото в Санкт Петербург. Пиян мъж, тичайки, се опита да се качи във вагона, но успя да вкара само главата си. Вратите му затиснаха врата, влакът тръгна. На мъжа му се наложи да върви на една страна, а влакът набираше скорост. Лицето на пияния почервеня, очите му кръвясаха и той, гледайки другите пътници, каза с дрезгав тенор: "Това беше! Напътувах се!".
Моля за извинение за съмнителния израз, но от предсмъртната песен думите на може да се извадят. Е, песента не стана предсмъртна, влакът го спряха, вратите се отвориха и мъжът беше спасен. Важното за мен в тази случка беше, че човекът беше готов за кончината си.
Думите му, при последното издихание, в момента на най-висшата истина, свидетелстваха за истинското величие на народната душа.
Този момент на истината при последното издихание един ден ще настъпи за всеки от нас, затова книгата на австралийската медицинска сестра Брони Уеър "Пет основни съжаления на умиращите" привлече вниманието на пишещите братя.
На пето място Брони Уеър постави този самоупрек:

"Трябваше да живея по-весело, по-щастливо".

Много хора едва в края на жизнения си път разбират, че да се живее весело и щастливо, е въпрос на личен избор. Те са затънали в рутината и навиците. Страхът от промени ги е накарал да бъдат неискрени със себе си и другите, да бъдат прекалено солидни и сериозни.
На четвърто място е следното съжаление:

"Трябваше да поддържам връзка със старите приятели".

Паметта за приятелите в последните дни от живота е особена ярка, но често е невъзможно те да бъдат намерени. Безспорно е, че забързаният начин на живот е трудно съвместим с близките приятелства и редовните контакти, но когато човек е на смъртния си одър, той иска да е обграден от повече близки хора, които го ценят и обичат.

"Не трябваше да се страхувам да изразявам чувствата си"

Това съжаление е типично за емоционално сдържаните англичани. Те са сдържани не толкова поради природата си, а поради възпитанието си. Днес обаче възпитанието не е същото, сдържаността е по-малка, и това съжаление за днешното поколение, страхувам се, вече няма да е толкова актуално.

"Ех, въздишат мнозина на смъртния одър, не трябваше толкова много да работя!".

Това съжаление се чува на практика от всички престарели мъже. Жените също изразяват подобно съжаление, но тъй като повечето пациентки са от по-старото поколение, те не са ходели на работа. И това съжаление обаче все повече губи своята актуалност.
Основното съжаление обаче е

"Колко жалко, че не ми стигна смелост да живея живота, който исках, а не този, който се очакваше от мен".

Мечтите, забравени или от мързел, или от прекалена предпазливост, напомнят за себе си в последните минути от живота. Хората разбират, че здравето е свобода, за чиято липса разбираш едва след като я загубиш.
Получава се така, че животът е избор. Този избор трябва да се прави премислено, внимателно и честно. Човек трябва да се старае да бъде щастлив.
Попитали прочутия английски поет сър Джон Бетджеман на стари години дали съжалява за нещо.
"Съжалявам - отговорил той с обезоръжаваща откровеност, - сексът ми беше явно недостатъчен!".
Така че - нека всички се опитаме да живеем щастливо...