Живот върху два квадрата

Затворите ни са прeнеселени. Най-зле е положението във Варненския, коментира ситуацията в тях предпоследният главен директор на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" към правосъдното министерство Петър Василев. Същото било и в Ловешкия затвор. Поводът за коментара му е изследване на Асоциацията за подпомагане на ресоциологизацията (каква изразителна дума!) на лишените от свобода за оптимизиране на мярката предсрочно освобождаване, в което генералът от резерва е консултант. Проучването е със скромен бюджет от "Отворено общество" - след влизането ни в ЕС никой друг не дава пари, оплаква се председателят на асоциацията Даниел Стоянов. Целта е освен да се извади наяве картината в затворите да се премерят шансовете на върналия се в обществото, да се разтоварят поне донякъде пренаселените затвори.
Има препоръка на ООН всеки лишен от свобода да е в отделна килия, но не се спазва дори в напредналите държави. Според българския Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража долната граница за населяване е 4 кв.м, но не се определя колко лица могат да са в една килия. Стандартът трябваше да бъде достигнат през 2012 г., което няма как да се случи, излежаващите присъди са в килия от 6 до 8 души, та до 40-60 - в помещенията казармен тип. Нормата на ЕС е 6 кв.м за човек, докато у нас реалността е 2-2,7 кв.м, коментира генералът от резерва.

Забравеният затвор

Една от възможностите за промяна към по-поносим живот е предсрочното условно освобождаване, радикалната е изграждането на нов затвор. Първата мярка е косвена, зависи от поведението на затворника, от правосъдната система и от това как обществото ще го приеме, когато излезе навън. А то най-често го отхвърля.
От т.г. всички осъдени в чужбина българи трябва да бъдат прехвърлени в България. Ако не се изгради нов затвор по европейските стандарти, ще плащаме санкции. Петър Василев твърди, че се работело по въпроса, но подробности не знаел. По скромни сметки местообитанието на 2000-те опасни престъпници (много от които сега излежават присъди в чужди затвори) би струвало 100 млн. евро. Не можем да ги осигурим чрез европейско финансиране, изпуснали сме влака при договарянето. Сигурни (донякъде) са само 500-те дка, които Столичната община дари в края на м.г. за затвора край Волуяк. Тогава главният архитект на София Петър Диков описа "магическа реалност" - цял комплекс с основна сграда, стопанство, медицински център и съпътстващи помещения. Опразненият Софийски затвор (открит е през 1911 г., "жилищната" му площ е 3737 кв.м, а строителството му продължава 8 години) щял да бъде паметник на архитектурата. Как ще стане той българският "Алкатрас", по чиито коридори кънтят стъпките на тълпи туристи, омагьосани от разкази за нашенските Ал-Капоновци, архитектът засега не казва. Може пък да се намерят родни Клинт Истууд и Джон Сийгъл? Защо пък холивудски звезди да не завъртят в Софийския нова лента за пандизчийско бягство, нали сме с най-нисък корпоративен данък? Или пък наши режисьори да не "онагледят" тукашния престой на някой забогатял политик или милиардер, оказал се такъв аджамия, че съдът го е осъдил?
За да се стигне до Холивуд обаче, са нужни пари, а сега могат да се вземат само от чужди банки, ако държавата да е гарант. Едва ли обаче днес затворът е в главата на Симеон Дянков, за правителството то бе шлагер през декември м.г. Дочули обаче за новия почин срещу престъпността, шопите около Волуяк възнегодуваха, прозряха опасност проектът да обезлюди района и да срине цените на имотите. Даниел Стоянов предрича, че дори идеята да бъде осъществена, проблемът остава, защото материалната база е грохнала и ако се гради, трябва да се гради всичко. Само Врачанският затвор горе-долу съответствал на европейските стндарти.

На свобода под условие

Проблемът донякъде може да се реши с по-масовото предсрочно условно освобождаване - при доказано примерно поведение и липса на заплаха от рецидив. Участниците в неправителствения проект обработили 15 хил. страници информация от 2007 и 2008 г., предоставена им от дирекцията на затворите, от правосъдното министерство, изслушали специалисти, обяснява Даниел Стоянов. Полза все пак имало, за пръв път идеите идвали отдолу-нагоре. След седемте регионални срещи била изготвена инструкция за уеднаквяване (донякъде) на критериите за освобождаване. В предложенията на асоциацията, които да залегнат в готвения Наказателен кодекс, министерството не се вслушало.
Статусът на лишените от свобода се влошава - генералът цитира, че 12 на сто от тях са съвсем неграмотни, 50-60 на сто имат някакво основно образование, придобито някога. Те са аутсайдери: без трудови навици, някои - без семейства и роднини, нерешими са проблемите със социалната им адаптация в затвора и сред обществото. Преди в затвора се учеше занаят, сега той е люпилня за рецидивисти. През 2005 г. 400-600 души са били зависимите от наркотици, м.г. са около 2000 (при общо 8200 в затворите и 1300 задържани под стража).
Проучването на фондацията разкрило, че съдът масово се придържа към НК да са излежани две трети от присъдата и да са останали поне 3 години до края й, за да се разглежда предсрочно освобождаване. Това е обаче изискване за рецидивистите, смятат от фондацията. Осъдените за пръв път според закона могат да се надяват на облекчения, ако е излежана половината от присъдата. Но често и тях съдът освобождава, след като са им останали най-много 3 години, т.е. те са приравнени към рецидивистите. В резултат делът на условно пуснатите на свобода е около 13 на сто, в ЕС той надхвърля 40, някъде дори - 70 на сто.
Съществува договорка между съдилищата и затворническите власти - коментира Даниел Стоянов - срещу предсрочното освобождаване. В София, Ловеч, Варна и Враца това не е масово явление, но другаде върви. Възможността за работа в българските затвори, когато 2 дни труд се равняват на 3 дни присъда, сега е силно ограничена по разбираеми причини. Докато бе "Кремиковци", затворници от Софийския затвор работеха в комбината, сега това е невъзможно. Затова през 2008 г. предсрочно освободените са 13,65%, през 2009 г. - 15,65%, през 2010 г. - 13,05%.
Консерватизмът на съда председателят на асоциацията Даниел Стоянов коментира така: "Колкото и да искаме да променим нещата, не мислим, че онези, от които зависи процедурата - съдът и затворническата администрация, не се влияят от общественото мнение, не гледат новините и не слушат какво става в държавата". Петър Василев допълва, че като се отчете и нищожният брой помилвания от президента, общо делът на излизащите предсрочно от затворите е 15-17%, нисък показател в сравнение с другите европейски държави.

Школа за квалификация

Не трябва да се мисли, че спестилите някоя и друга година от присъдите получават даром свободата си: цедилото е гъсто, съдиите са консервативни, казват специалистите. В Пловдивския съд и за останали 6 месеца от присъдата не те пускат; други съдии са по-либерални. Но престоят в затвора не превъзпитава, най-често причинява криминално заразяване. Освен това нагласата на българина за предсрочното освобождаване е, че онзи, зад решетките, трябва да плаща и за престъпника, който е на свобода, коментира проф. Момяна Гунева, член на екипа. За нея е илюзия, че държавата ще се погрижи за тези хора. Щансът такъв човек да се върне в затвора е реален - след 3-4 години живот зад решетките рефлексът да се живее самостоятелно е обезсилен. Обществото ни е свирепо, за него е най-добре всички да бъдат осъдени на смърт. Но няма как да стане! - е тежката й присъда. Според Петър Василев условно освободените по-рядко се връщат към повторно престъпление. В това е и надеждата му, че мярката може да е ефективен инструмент.