Живот в три века

Светлана Емелянова

Кеси Каруева от села Гойти в Урус-Мартановския район на Чечня е родена през 1884 г. Семейството й тук е добре известно. Влязохме в малката къщичка на улица "Гончаева" 114 и синът на Кеси Салман ни покани в стаята на майка си. Слабичката чистичка старица седеше на дивана. В отремонтираната по европейски стая забелязахме голям плазмен телевизор, ръчно тъкан килим, миниатюрно столче.
Тя живее със сина си Салман и снаха си Маккой. В семейството има двама вече големи внука, има и правнук. Кеси говори само на чеченски, руските думи вече е забравила, затова в разговора ни често се включва домочадието й. Салман показва документа, който е донесъл в Гойти съселянин, работещ в архива в Грозни. По думите му там пристигнала справка от Държавния архив на Руската федерация, в който годината на раждането на Кеси Каруева е 1884-а. Чеченското вътрешно министерство е подписало този документ.
- Бяхме учудени - признава Салман, - според паспорта тя е родена на 5 януари 1895 г., мислехме, че е на 116 години, а се оказаха 127! Аз сега съм на 53. Получава се, че мама ме е родила, когато е била на 74 години. Баща ми тогава е бил на 76, той е роден през 1882 г. Татко почина през 1959-а, когато бях на две годинки.
Ако се има предвид само паспортът на Каруева, то тя е само с четири години по-млада от най-възрастната жителка на Русия, която, според резултатите от 2010-а, е жителката на Челябинска област Хабибамал Хамитова, родена през 1890 г. А ако гледаме Книгата на Гинес, то според обновените данни там днес лидира 114-годишната бразилка Мария Гомес Валентин. Световната статистика неизвестно защо не взима предвид руските баби, може би защото никой от тях не дава своите данни за световните рекорди.

Тайните на дълголетието

Общо съпрузите Каруеви са имали 12 деца. През зимата на 1944-а семейството е изселено в Казахстан. По пътя и в чужбина от глад, студ и болести умират почти всички деца на Каруеви, оцеляват само родената през 1933 г. дъщеря и най-малкият син Салман. В Семипалатинск Кеси всичките години е работила в тухларница, а след завръщането си, вече като пенсионерка, работила като чистачка в местното училище. Вероятно заради неграмотността си не успяла в Казахстан да събере необходимите за пенсия документи. Преди две години местните власти и определили месечна помощ от 3,5 хил. рубли и съвсем наскоро тя е нараснала до 14 хиляди.
Салман разказва, че майка им ги възпитавала строго, но тя била с ведър характер:
- Постоянно пееше песни, шегуваше се, с други думи - винаги намираше общ език и с младежите, и със старците.
След гибелта на внука Кеси се променила. Всичко преживяно тя не може да сравни с онова, което почувствала, когато служилият в Бурятия Адлан бил докаран от родителите си вкъщи с премазани бъбреци и черен дроб (той бил пребит от друг войник). Снахата и синът продали всичко, само и само да излекуват момчето, но Адлан не се поправил.
Сега раната в душата й малко като че ли започва да изчезва и тя дори успява от време на време да се шегува. Така например бабата смути нашия женен фотокореспондент, предлагайки му да му намери булка.
Кеси обича да ходи на гости на многобройните си роднини. А освен това нищо не й струва на нейните 127 да се покатери по железната стълба през двуметровата ограда, за да отиде на гости на съседите - да си пообщуват. Всеки ден взима душ, а ако й позволяват силите, може да спретне и ден за пране. Става в пет сутринта, пет пъти на ден се моли, обича да подремва. Хапва по малко, но често. Обратно на всички диети обича повече сланинка в месото, сметаната, маслото и млякото.
Рецептата за дълголетие на Кеси Каруева не е сложна:
- Важното добре да се храниш и топло да се обличаш - смята тя.
Салман уточнява: да се достигне такава почтенна възраст не може без добра наследственост (майката на Кеси е живяла до 118 г.). Оцелявайки като по чудо в изгнание, тя цял живот след това се опитвала да не настива (настинката, според нея, отслабва имунитета). Само един път, още когато Салман бил дете, майка му е лежала в болница и оттогава не е търсила лекари.
В Гойти живее родната сестра на Кеси Каруева - Айшат Яшуркаева, която е на 108 години. Тя също е преживяла изгнание, робския труд, погребала е 7 от 11 деца. Сега тя има двама сина и две дъщери, 50 внуци и 20 правнуци. Вижда лошо, но слухът й е отличен и тя често си общува с роднините по мобилния телефон.
В село Ножай-Юрт се запознахме и със 104-годишната Азман Масуева. Заедно с нея в един двор живеят синът й с жена си, дъщерята със съпруга си, трима внуци с жените си, двама правнуци. Общо тя има 10 внуци и над 20 правнуци. Дневният й режим е като на повечето й връстници: ставане в 4 сутринта, молитва, душ, лека закуска, дневна дрямка. Азман е голяма поклонница на меда, заради нея семейството отглежда пчели, а също така домашни животни и градина. Тя се храни само с домашни продукти и така обяснява дълголетието си.
След запознанаството с чеченските дълголетници изводът идва сам: за да прекрачиш 100-те години, трябва да си с лек характер, да се храниш с натурални храни, да обичаш роднините си, усещайки тяхното внимание и грижи.
Според данни на Пенсионния фонд на Русия за Чечения сега на 1,5 милиона живеещи в републиката има над 200 такива, които са навършили 100 години.