Живот срещу подпис

Животът на няколкостотин души зависи от подписа на един лекар. Бил той и национален консултант. Тази дребна, но съществена подробност, осъзнаваме, когато се забавят животоподдържащите лекарства на малцината с присадени органи или на шепата, страдащи от редки заболявания. Все хора, свикнали протоколите им да закъсняват с по месец-два, дори и три. Промяната в системата бе направена, уж за да им е по-лесно, а излезе нещо съвсем различно, макар и очаквано. Странно, че хората, измислили схемата, не се досетиха за трудностите.
Болни хора (защото да си с трансплантиран орган не е като да си изкарал хрема или лятна диария) от страната трябва да ходят до София и да носят лично документи, които едва ли е проблем да се подават в районните каси. Но и това е нищо в сравнение с цинизма на измислената система - няма подпис на консултант, няма лекарства. А (не дай, Боже!) ако някой трансплантиран отхвърли орган или дори умре - виновен няма! Иначе, ако джипито не си е оставило заместник по време на отпуск или болничен, може да се окаже най-големият престъпник на републиката.
Схемата е измислена от човек и може лесно да бъде променена от друг. Остава въпросът чии интереси и хонорари обслужва схемата, за да не бъде променена и да държи за заложници стотици болни, получили шанс за втори живот, който изживяват с грандиозните усилия на лекарите. Наближава краят на годината. Кой високопоставен чиновник от здравните власти ще има морала да каже: "Осигурихме лекарствата на хората с трансплантирани органи и редки болести"? Как ще оправдае похарчените и без това жълти стотинки за здравеопазването? Все въпроси, които чакат отговор. Но не от чиновник, а от министър, от управител на здравна каса. А може и от по-високо.