Живот Овърдрафт

8 април 2011 г., по обед. Ресторант "Хепи" на площад "Св.Неделя". Бизнес среща с чуждестранни партнъори. В края на срещата се опитвам да платя сметката. Установявам, че дебитната ми карта е блокирана. Ужасен конфуз - партньорите плащат сметката. Тичам в Уникредит Булбанк. Тук, в клон "Европа", получаваме трудовото си възнаграждение. Консултантът за Национален институт по геофизика, геодезия и география - БАН, ми обяснява, че всичките ми банкови сметки са запорирани от частен съдия изпълнител Милен Бъзински (регистрационен N 838 - камара на частните съдии изпълнители). Тичам в офиса на Бъзински на бул. "Витоша" 10. Служителката Радка Минчева ми обяснява, че съм осъден. От "Топлофикация" - София ЕАД.

Без да ми е връчвана призовка

Делото при частния съдия изпълнител Милен Бъзински е с номер 20118380402176 от 2011 г. Производството е въз основа на изпълнителния лист по гражданско дело N 04088 през далечната 2000 г. Този изпълнителен лист е издаден в закрито производство от 75-и състав на райония съд в град София по реда на отменения след това член 237 от ГПК. Преписката от 2000 г. е бързо производство. Съгласно практиката през 2005 г. е унищожена.

Странното обаче е, че делото, по което съм осъден, е водено срещу лице с друго име и със същото ЕГН. В делото се претендира за предоставена от "Топлофикация" топлинна енергия в периода 1996-2000 г. в апартамент, на който аз съм собственик. С тази разлика, че в апартамента няма радиатори. Освен това аз нямам договор с "Топлофикация" за предоставяне на топлинна енергия. Сумата, която "Топлофикация" иска от мен, е над 6 хил. лв. Радка Минчева любезно ми обяснява, че запорът върху парите ми ще бъде свален незабавно, ако платя 30% от сумата над 6 хил. лв. Другата възможност е разсрочено погасяване на 10 равни части.

Категорично отказвам да платя

и по първата, и по втората възможност. Обяснявам горните факти. Заявявам на Минчева, че има трета законова възможност. Ще подам възражение в съда срещу иска на "Топлофикация". Попълвам молба в офиса на Бъзински да ми бъде разблокирана банковата сметка, по която си получавам трудовото възнаграждение в условията на чл. 446 (1) от ГПК, защото нямам нито стотинка. Радка Минчева ехидно ми обяснява, че няма да спечеля дело срещу "Топлофикация".

Целият следващ работен ден на 11 април 2011 г. прекарвам в офис 313 на Търговския дом. Това е кантората на един от най-известните адвокати: Радомир Доросиев. Учудвам се как този талантлив юрист работи по няколко дела едновременно. Невероятно напрежение, непрекъснато налитащи клиенти, постоянен звън на мобилни телефони, компютри, сътрудници. Топадвокатът ми обяснява, че трябва да се бърза, защото съдия изпълнителят може да изсмуче всички пари от банковите ми сметки. Учудвам се наивно. Нали за възражението, което той майсторски изготвя в момента и през целия работен ден, е предвиден двуседмичен срок? Юридическият Маг само махва с ръка и се прехвърля на друг компютър с друго дело. Атмосферата напомня за своебразен юридически шахмат на много дъски. В края на деня най-после елегантната червена папка с исковата молба и многобройните доказателства е готова. Изчитам цялата папка. Казвам на юридическия Маг, че ми е необходим речник, за да осмисля многобройните термини, с които е изпъстрен текстът. На следващия 12 април 2011 г. я подаваме под номер 15341 в регистратурата на Софийския районен съд.
В сряда, 13 април 2011, решавам да проверя дали картата, по която си получавам заплатата, вече е разблокирана съгласно молбата, която съм подал още в петък - 8 април 2011 г. Банкоматът ми отговаря, че няма връзка с банката. Звъня на Радка Минчева от офиса на съдия изпълнителя. Тя ми заявява, че запорът от тяхна страна е вдигнат.  Тичам отново в клон "Европа" на Уникредит Булбанк.   Консултатът за нашия институт проверява в компютъра и се оказва, че

всичките пари от всичките ми банкови сметки липсват

Разтърквам с пръсти очи, за да осъзная какво се е случило... Той ми обяснява, че докато топ адвокатът вчера е съчинявал пространното възражение срещу иска на "Топлофикация" в законния двуседмичен срок, съдия изпълнителят е източил всичките ми пари от всичките банкови сметки на стойност малко над 2 хил. лв. Включително малката сума щатски долари, представляващи оборотни служебни пари. Това обаче не е всичко. Консултантът ми съобщава за върха на сладоледа в тази история. Съдия изпълнителят не само че омел всичко до стотинка, ами теглил и средства овърдрафт! Не мога да повярвам, че това е възможно! Консултантът любезно ми показва разпечатките. От тях се вижда черно на бяло, че изтеглената от съдия изпълнителя сума е по-голяма от наличността в сметките! Това е потресаващо! Титулярят на сметка, по която се изплаща трудово възнаграждение, може да тегли овърдрафт от собствените си пари със съгласието на работодателя до 5 работни заплати. Съдия изпълнителят, без да иска съгласието на когото и да е било, е изтеглил овърдрафт от бъдещото ми трудово възнаграждение!

Звучи като в лоша приказка, но е истина

Грабвам свитъка с разпечатките и тичам при топ адвоката. Юридическият Маг не се изненадва. Сега разбирам неговия жест с ръка по времето, когато изготвяхме възражението пред съда. "Спокойно изчакваме решението на съда" - това е съветът на адвоката. Следвам този съвет, макар и без необходимото спокойствие. Защото наистина нямам нито стотинка. С мисли за българската действителност в годините на прехода. Като че ли от нищото изникват демоните на "Топлофикация", електроразпределителните дружества, частните изпълнителни съдии.
Преди промените "Топлофикация" по същество е била държавно предприятие. И цените са били такива, че на никого и наум не му е минавало да не плаща за топлината, която е ползвал. Всички производствени мощности в топлоснабдяването са построени преди промените. От техническа гледна точка цялата топлоснабдителна система на градовете представлява охладител на отработената пара от централите. Които произвеждат ток и допълнително захранват с пара топлопреносната мрежа. Днешното акционерно дружество, в което потъват огромни средства, е наследило цялата топлинна инфраструктура от бившото държавно предприятие. Не е вложило нито лев в изграждане на нови съоръжения, нито е построило топлоцентрали. Ремонтните дейности са

капка в огромното море на печалбите

Откъде тогава цените са се увеличили десетки пъти за услугата, която и тогава се е предлагала? А е струвала жълти стотинки. И защо българите трябва да плащат за това, че акционерите на  "Топлофикация" не са в състояние да работят в условията на пазарна икономика? Грандиозните печалби на дружеството се постигат с очевидна измама, манипулирани дела и абсолютно незаконосъбразни действия на различни институции. На първо място частните съдебни изпълнители.
Защо в българските условия съдебните изпълнители, които по замисъл трябва да бъдат на страната на закона и държавата, все по-често се оказват от другата страна на бариерата?
Случващото се през последните дни с делата на "Топлофикация" е повод за българите да се замислят. Време е да си дадат сметка за това, дали са разрешили някому в хилядолетната ни държава да тегли безконтролно овърдрафт, да живее овърдрафт, да управлява овърдрафт?