Живко Георгиев: БСП да се поучи от кампаниите си в Русе и Перник

- Г-н Георгиев, как се представи БСП на първия тур в местните избори?

- Безспорно в сравнение с предишните местни избори сега БСП се представи по-добре. Представянето обаче бе под възможностите, предлагани от ситуацията и от кондицията на опонентите, даже и от постиженията на предишните национални избори. На места БСП направи много силни кампании и предложи убедителни персонални кандидатури за кмет и общински съветници. На други - кандидатите бяха неубедителни, а кампанията - вяла и невярно фокусирана. БСП не успя да покаже какво значи лява политика на равнище местна власт. При местните избори проблематиката е различна в сравнение с тази на националните формати. На много места това, което кандидатите на социалистите предлагаха, беше твърде абстрактно и трудно преводимо на езика на хората и на тяхната проблемна ситуация, която е уникална във всяка община. Основната причина за това е, че на много места структурите на БСП са слаби. А това не се преодолява за един ден. Нужни са най-малко 4-5 години, за да се укрепят структурите по места, да ги има и да са активни не само в предизборната кампания, но и в ежедневието на хората между изборите. Това обяснява слабите резултати в Северозападна България, която допреди 10 години беше "червена крепост". На този общ недостатък на БСП частично се дължи и слабото присъствие в местната власт от изборите преди 4 години. На места лоша шега на БСП изиграха неизживени вътрешни раздори. И сега имаше общини, където БСП имаше двама кандидати де факто - единият официален, а другият играеше за чужда кауза и отклоняваше гласове.

- Как се представи ГЕРБ? Има ли сериозен отлив в доверието към управляващата партия на Бойко Борисов, който определи случилото се като "безапелационна" победа над БСП?

- На ГЕРБ изобщо не им е блестящо представянето и Бойко Борисов едва ли е щастлив от тези резултати. И при тях има видими белези на отслабване, които частично успяха да компенсират с ресурса на местната власт - с много явен корпоративен вот, използван с пълна сила. Говоря за контролиран, платен и други екстри вот, който можеше да се види практически навсякъде - в Перник, Пловдив, Варна и т.н. При тази ниска избирателна активност контролираният вот на много места се оказа решаващ. Дори в големи общини като Плевен 500 гласа е 1% и за контролиран вот са нужни няколко хиляди. 

- Много социолози говорят за сериозни пропуквания в ГЕРБ.

- Да, на много места ГЕРБ де факто имаше по двама кандидати. Безспорно и там започнаха процеси на разслоение. И не само заради конфликта с Цветан Цветанов и неговите хора в ГЕРБ. Просто и там има роене. Поне в 10 общини имаше и отцепници от ГЕРБ, които също отнеха от електората им. Но широката публика не го забеляза, благодарение на контролирания и корпоративен вот.

- Къде се наблюдава това?

- Например в Ямбол, Русе - областни градове със слабо представяне на ГЕРБ. Както и маса по-малки общини, като например Каспичан. На други места ГЕРБ се присламчи към кметове, които сами и без помощта на ГЕРБ печелят, но след това си приписват заслугите. В Монтана привлякоха кмета Златко Живков, който бе преизбран на първия тур за шести мандат. А Живков е толкова от ГЕРБ, колкото и аз.

- Коя е голямата изненада на изборите?

- Една от големите изненади е много доброто представяне на Пенчо Милков в Русе. БСП може да се поучи как се правят избори от кандидат-кметовете си в Русе и Перник. Млади, търчащи по терена хора, автентични представители на БСП, които дадоха много сериозен урок в тежка среда. Русе никога не е бил "червена крепост". Това са градове със силни корпоративни влияния и все пак Пенчо Милков и Станислав Владимиров постигнаха блестящи резултати. Дано успеят на балотажа. Тези две кампании бяха от най-интелигентните и адекватни на сегашната ситуация на БСП. Имаше и чудесни резултати в по-малки общини с успешни кметове, като Троян, Гоце Делчев и др. 

- Какви са очакванията ви от балотажите с кандидатите на БСП?

- Очаквам много силно представяне, въпреки че няма да е никак леко. За жалост, между двата тура настъпват т.нар. местни политически задкулисия и още по-голямо активиране на корпоративния, платен вот. Има потенциал за БСП в Русе и Перник, въпреки че там поне 10% от електората е контролиран. Знам го от предишни избори. Очаквам обръщане в Благоевград, добро представяне в Ловеч, Разград и на други места.

- Каква ще е развръзката в София? Фандъкова или Манолова ще спечели? И двете, даже и Борисов, призоваха симпатизантите на градската десница. Ще излязат ли десните гласоподаватели да гласуват изобщо?

- В София ще е най-интересното. Всичко е възможно. Призивите на Бойко Борисов ще подействат само на противниците му - част от десните симпатизанти ще излязат да гласуват, но срещу ГЕРБ. Това, което наричаме новите млади, граждански настроени формации, центристки настроени и по-скоро алтернатива на политическото статукво и на политическия модел, какъвто го имаме, безспорно ще бъдат решаващи и тяхното гласуване ще определи резултата в София. Но една голяма част от тези хора - наистина десните, няма да гласуват нито за Фандъкова, нито за Манолова. Ако решат все пак да гласуват за една от двете - ще е не от любов към алтернативите, а от желание да се разруши този 10-годишен модел.

- Смятате, че десните избиратели ще подкрепят Манолова?

- По-голямата част от тях, такава ми е хипотезата.

- Как си обяснявате преднината за Манолова в социологически прогнози преди месец и преднината на Фандъкова с 9% след първия тур?

- В началото на кампанията Мая Манолова беше най-добрият пристан за т.нар. наказателен вот срещу статуквото. В хода на кампанията обаче се появиха и други алтернативи или други персонификации на промяната. Примерно, Борис Бонев взе 10%, докато в първите изследвания него го нямаше. В негово лице се появи сериозен конкурент на полето на предлаганите версии за промяна в София. Голяма част от тези, които в крайна сметка гласуваха за радикално новото, което предлагаше Бонев, в началото на кампанията клоняха към Манолова. 

- Как се промени профилът на българския избирател? 

- Отначало голямата разлика беше между поколението, социализирало се в предишни условия, сега тези хора са над 60-годишни, и поколението, което се социализира в годините на прехода. Днес имаме поне три различни поколения: едното, израсло и реализирано при социализма, остана лоялно на БСП, на лявата идея. Средното поколение, което все още крепи стандартната, класическа десница и една голяма част от него отиде към ГЕРБ - е второто поколение. Наричаме го "изгубеното поколение на прехода", което имаше най-много надежди, но остана излъгано в очакванията си. И се появи трето поколение - социализирано в най-нови условия, противопоставящо се на първите две. Но най-вече на второто поколение, което е доминиращо в коридорите на властта. Това ново трето поколение, при все че и то не е твърде хомогенно, по-урбанизираната, по-високообразованата част от него я виждаме като електорат на граждански формации като "Да България" и "Спаси София".

- А кой е този безразличен, незаинтересован електорат, който вечно е недоволен от управлението, но не гласува? 

- Той е 60%, няма как да е хомогенен. По-голямата част са сърдити социални песимисти, на които никой не предлага убедителна надежда. Един от тях ми каза: "Какво са това изборите? Там не ми се предлага да живея по-добре или по-зле, а да избера кои да живеят по-добре или по-зле". Тези хора са непредставени, но и партиите не успяват да стигнат до тях.

- Каква е новата конфигурация на общинските съвети?

- На пръв поглед изглеждат безкрайно шарени, без ясни мнозинства. За жалост в общинските съвети много често не можеш да разбереш кой от кои е. И това е една от главните причини за разочарованието на левия електорат от БСП на местно равнище. И БСП не е убедителна опозиция във времето между изборите. Не може 4 години да се водиш опозиция и никой да не разбере това, и накрая, преди изборите да започнеш да громиш управляващите. Това е положението в повечето общини. Истинската опозиция на местната власт в местния парламент, даже и в София, не беше БСП. Тя не беше острие на атаката срещу всички безобразия, които ги имаше в столицата и страната. Начело на атаките срещу управлението на ГЕРБ в София бяха граждански формирования от типа на "Спаси София". И после защо се чудим, че много от симпатизантите на БСП се въздържаха от местния вот или са отишли към "Спаси София", или някои от гражданските формации.