Жителите край Вардара бяха българи преди 1945

"Всички документи са еднозначни: До 1945 г. славянското население по тези места се е самоопределяло като българско. Самият Кръсте Петко Мисирков (наричан от властите в Скопие баща на македонския език - бел.ред.) в своя личен дневник, публикуван през 1916 г., определя себе си като македонски българин".

Това каза македонският историк Керим Лита и подчерта: След 1944 г. и по-специално след заседанието на АСНОМ /първото управленско комунистическо заседание в Македония - бел.ред./ тези граждани започват да се определят като македонци. "Но имаше една огромна част от населението, което не приемаше комунистическата идеология и мощно подкрепяше ВМРО", изтъкна Лита пред местното издание zoom.mk.

"Югославската власт, терорът и насилието освен срещу албанците, бяха насочени и срещу славянското население в Македония, което ръководено от ВМРО, се противопостави на комунистическата идеология. По онова време югославските комунисти определят привържениците на ВМРО като пробългарски елементи, които са най-голямата опасност за тяхната власт в Македония", поясни македонският учен.

"Голям брой членове на ВМРО изгниват в югославските и македонските затвори. Те не са съгласни Македония да бъде част от югославската федерация. Тогавашното ВМРО иска да се създаде Балканска федерация, в която да влизат България и Албания", каза още Лита.

"От ноември 1944 г. до май 1945 г. югославските комунисти на територията на Македония, Косово и Черна гора без съд и присъда избиват около 50 000 албанци. Тогава са извършени кланета над цивилното албанско население в селата Руница, Блаце, Сопот и Заяс, но и в градовете Гостивар и Тетово", подчерта Керим Лита. /БГНЕС