Жертвите провокатори, провокаторите жертви

Като гръм от ясно небе за прибалтийските правителства дойде призивът на Пентагона да бъде смекчена реториката по адрес на Русия.
В края на миналата седмица агенция "Ройтерс" съобщи, че зам.-министърът на отбраната по политическите въпроси Елбридж Колби се обърнал към правителствата на Естония, Литва и Латвия с молба: "Ние ви помагаме. Американците са тук. Само не вдигайте шум. Не вдигайте никакъв шум."
Искането на американците предизвикало недоумение, разказва "Ройтерс", а естонският министър-председател Кристен Михал заяви пред местната медия "Делфи", че няма да прави нищо подобно, защото "Путин е диктатор, който убива жени и деца."
Всъщност медии приписват точно на Михал думите, казани в края на септември, че Путин е "плъх, натикан в ъгъла", който увеличавал хибридните си атаки, защото не печелил в Украйна.
На фона на европейския антируски дискурс прибалтийците винаги са се отличавали с особен ентусиазъм, което традиционно се обяснява с тежкото им историческо минало, преминало под властта на Руската империя и СССР. Те се изживяват като жертви на руския и съветския империализъм и това уж им дава морално основание за провокативно поведение, нещо като влизането в роля на жертвата провокатор. Но колкото и да ти е тежко миналото, то едва ли може да служи като оправдание за още по-тежко бъдеще. А точно това чака не само Прибалтика, а и всички нас, ако конфронтационната спирала бъде оставена да се развива сама по себе си.
Обяснението на американците за тяхната внезапна обструкция на прибалтийската антируска политика звучи логично. По информация на "Ройтерс" Вашингтон смята, че острите изявления на балтийските държави 

подкопават европейската сигурност 

и възпрепятстват дипломацията, а сегашната администрация в Белия дом в момента залага именно на нея за спирането на войната. Всъщност това е единствената разумна опция.
Една от причините за промяната в отношението към Прибалтика явно се крие в опасността определени действия от страна на трите държави и техни съюзници от региона - Полша, Швеция, с нарочената за техен ментор Великобритания, да доведат за разпалването на открит конфликт между НАТО и Русия. САЩ очевидно не искат това, Русия твърди, че също. 
Много по-вероятно е голямата (и ядрена) война да започне от Балтийския регион, а не от този на Черно море, където сега (разбираемо) са вперени нашите погледи. Причината е, че по-голямата част от сценариите за началото на Третата световна война са свързани с блокадни и последващи бойни действия около руския анклав - Калининградска област. На Балтийско море се намира и вторият по големина град в Русия - Санкт Петербург - огромен индустриален и транспортен център, един от символите на държавата, нападението срещу който се смята за важен елемент от стратегията на НАТО срещу Русия.
Например на 12 октомври т.г. върховният главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО Алексус Гринкевич заяви на форум по сигурността във Варшава, че НАТО разработва концепция за отговор на евентуално руско нападение срещу Алианса, която включва удари по военни цели в Калининградска област, край Санкт Петербург и в Беларус. Т.е. в района на Балтийско море, не в Черно море.
Възниква обаче логичен въпрос. Ако НАТО и отделните негови членове са толкова обезпокоени от възможността за руска агресия (колкото и нелогично да изглежда това предвид разликата в потенциалите), защо тогава точно страните, които са на границата с Русия, имат най-провокативната реторика. 
Няколко примера от последните месеци. 
На 18 май външният министър на Литва Кястутис Будрис казва в интервю за вестник "Нойе Цюрихер Цайтунг": "Трябва да покажем на руснаците, че сме способни да пробием малката крепост, която са изградили в Калининград. НАТО разполага със средствата да унищожи напълно руските бази за противовъздушна отбрана и ракетни системи, ако се наложи."
На 9 октомври външният минстър на Естония Маргус Цахкна е цитират от вестник "Таймс" да казва, че НАТО може да прекъсне достъпа на Русия до Балтийско море в рамките на няколко часа, да блокира Калининград и да лиши Русия от приходи от продажбата на суровини. 
На 12 октомври министър-председателят на Литва Миндаугас Синкевичус заявява във Варшава, цитиран от "Франс прес", че съюзниците на Украйна трябва да призоват президента Володимир Зеленски да продължи с ударите по руските центрове за данни. "Мисля, че това би помогнало", казва той в отговор на въпрос какво да се прави, за да се защитят изборите от хибридни атаки.
Това са високопоставени лица, които свободно разсъждават как и кога да се нападне, блокира и 

бомбардира страната с най-голям ядрен арсенал в света 

която при това ги превишава неизмеримо и в обикновените въоръжения. Този кураж може да дойде само от членството в НАТО, което в случая се разглежда като индулгенция. Друго обяснение за това отношение няма, тъй като се смята, че каквото и да говорят, най-накрая американците "ще оправят нещата", защото винаги става така. Ами ако вече не искат? Ако им обяснят в очите, че чл. 5 от Договора за НАТО не е измислен за провокатори, пък били те и с тежко детство? 
Британският коментатор Александър Меркурис поставя в ютюб канала си следния въпрос по този повод: "Когато по всички рационални разчети би трябвало да разредят ситуацията и да смекчат реториката, те работят много усилено, за да постигнат обратното." Защо? 
Защото това поведение, заедно с други подобни случаи, а и действията на Украйна изглеждат като саботиране на американските мирни инициативи, а алтернативата е само продължаването и евентуалното разрастване на войната. Ако прибалтийците правят "сечено" на САЩ, то това ще бъде техен проблем, но ако успеят успешно да провокират Русия, то това става проблем на всички по силата на членството ни в НАТО.
Какво мислят тези държави, че ще се случи с тях при един глобален конфликт? Вариантите не са много. 
Как Русия гледа на всичко това. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира наскоро, цитиран от БТА: "Това, че риториката на балтийските страни е изключително агресивна, е очевидно. Това, че 

тя е истерично агресивна 

също е очевидно."
Но по-важна от словесния дуел е политическата оценка, която дава президентът Путин, защото тя се разглежда и като ръководство за действие. 
По време на пленарната сесия на 23-тото годишно събрание на Международния дискусионен клуб "Валдай" Владимир Путин предупреди, че Москва ще използва всички сили и средства в случай на нападение срещу Калининград, въпреки че регионът не представлява заплаха и "няма планове да атакува някого през 2029, 2030 или 2050 година". А след скорошната среща на върха Русия-Африка президентът каза, че страната му е готова да отговори на всяко предизвикателство в Прибалтика, но че иска да избегне превръщането на ситуацията в Балтийско море в такава, каквато е в Ормузкия проток. И добави: "Няма да има победители в евентуална война между Европа и Русия!"
Намекът е повече от понятен. За тези, които имат глави да разберат.