Жената, която застана между "Ислямска държава" и световното културно наследство

Чарли ИНГЛИШ
Гардиън

Един ден миналата пролет, когато Ирина Бокова беше в централата на ЮНЕСКО в Париж, от другата страна на Айфеловата кула, през Марсово поле, група колеги я посетиха, за да я попитат дали е видяла какво е сторила "Ислямска държава" с музея в Мосул. По онова време беше необичайно да слушаш за умишлено унищожаване на обекти на културното наследство в Близкия изток и тъй като Бокова е генерален директор на организацията и имаше натоварен график от срещи и заседания, тя отговори, че ще разгледа случая в края на деня.
"Не, не, не, не, това е нещо наистина сериозно" - казаха й те. И тя отиде в близкия офис, за да намери компютър.
Видеото, което изгледа, все още притежава силата да шокира хората. Банда въоръжени мъже се движат из бели зали, пълни с древни скулптури и стенни релефи, оцелели почти три хилядолетия. Крилати бикове с човешки глави, които 2700 години охраняват входа на асирийските градове Ниневия и Нимруд, и статуя на свещеник, държащ орел, взета от Хатра, древната столица на първото арабско царство. Това са предмети, които по принцип можете да видите защитени от кадифено въже и знак "Не докосвай". Мъжете ги удрят с чукове и ги превръщат в отломки.
Бокова определя този момент като един от най-болезнените сред последните унищожавания на паметници, които носят световно културно наследство - монументи, които тя, повече от всеки друг, е отговорна да защитава. "Първоначално не можеш дори да повярваш, че това наистина се случва - казва ми тя. - Приличаше ми на евтин филм, нали знаете, за някакви бандити, които унищожават нещо, което ни е скъпо. След това те обземат шок, неверие, пълно безсилие. Не можеш да направиш нищо в момента, за да ги спреш." Тя все още не е успяла да изгледа целия филм до края.
Посегателството върху културни паметници може и да е старо като историята, но съвременната вълна на джихадистко унищожение може да се датира от решението на талибаните да взривят бамиянските статуи на Буда в Афганистан през 2001 г. Унищожението се ускорява от началото на Арабската пролет и засяга Африка през лятото на 2012 г., когато окупаторите на Тимбукту събарят мавзолеи на четиринадесет века, и стига своя пик след възхода на "Ислямска държава" (ИД). Списъкът на изгубените или унищожени паметници е дълъг и включва джамията на пророка Юнус, построена върху руините на древна Ниневия в Ирак и взривена от ИД през юли 2014 г.
Останките на 3000 години в Нимруд и древна Хатра, които са срутени през март 2015 г. Джихадистите не са единствените виновници. Големи части от Сана в Йемен са унищожени от въздушни удари, а либийските артефакти са откраднати, но ЮНЕСКО се притеснява най-много за Сирия. Всичките шест културни паметника от световно значение на Сирия са застрашени, а има и десетки други с второстепенно, предполагаемо световно културно наследство. "Ние най-вероятно не знаем и за половината артефакти - казва Джонатан Тъб, пазител на колекцията от Близкия изток в Британския музей в Лондон. - Има много области в Сирия, за които просто нямаме никаква информация."
В един момент миналата година вълната на разрушения достигна такива размери, че персоналът на ЮНЕСКО идваше със страх на работа в петък (деня, който ИД обикновено избираше, за да унищожава паметници), очаквайки да научи за нови безчинства и унищожение на древни руини. Това е бил "много, много тъжен, единствен по рода си момент, поне моето поколение никога не беше виждало подобен - казва Бокова. - Огромна пречка за всичко, върху което сме работили и към което сме се стремили".
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) надали трябва да бъде изпратена на фронтовата линия срещу "Ислямска държава". ЮНЕСКО е създадена през 1945 г. с идеалистичното намерение да предотвратява бъдещи войни чрез културен обмен. (Нейният учредителен договор гласи: "Тъй като войните започват в съзнанието на хората, то именно там трябва да бъдат изградени и защитните сили на мира".) Сградата на Секретариата сама по себе си е паметник на следвоенния оптимизъм, проектирана е от Льо Корбюзие, Валтер Гропиус и Марсел Бройер, както и от други известни архитекти.
Бокова, слаба, деликатна, с пронизващи синьо-зелени очи и с огърлица от перли, е придружавана от енергичната си асистентка Снежана. През двата дни, които прекарах с нея, Бокова беше направо френетична - започва сутринта, като открива кръгла маса на два езика - френски и английски, с български акцент, преди да се изплъзне за телевизионно интервю, а после посреща и поздравява дълга редица от делегации - от Франция, Сенегал, Латвия, Антиохия (Турция), ръкува се пред камерите на фона на световната карта и флага на ООН. Обядът се провежда в ресторант на седмия етаж с посланиците на добра воля на ЮНЕСКО, чийто председател е електронният музикант Жан-Мишел Жар. Следобедът й е изпълнен с още конференции и срещи (с Конго, АСЕАН, Еквадор), а вечерта открива изложба - "Карикатуристи за мир". В пукнатините на този натоварен график тя ми разказва за ЮНЕСКО, унищожаването на културно наследство и своето желание да заеме мястото на Бан Ки-мун като генерален секретар на ООН.

Паметниците и хората

Дори самото повдигане на въпроса за културното наследство в контекста на  войната в Сирия, в която загиват 270 хиляди души, е трудно. През ранните дни на конфликта Бокова е обвинена, че не прави връзка с реалността: "Твърдяха, че не се интересувам от живота на хората, а само от тухли, камъни и сгради." Персоналът на ЮНЕСКО в бежанските лагери е станал за смях, един от помощниците си припомня: "Те ми казват: "Загубих жената и децата си, а вие ми говорите за някакви стари камънаци, за които не ми пука. Шегувате ли се?"
Разбира се, това, че се притесняваш за паметниците, не означава, че човешкият живот не те интересува. (Това не е ситуация "или-или", както ми каза Михаил Гавликовски, професор по археология в университета във Варшава.) Пробивът в кампанията на Бокова дойде, когато тя посети Северен Ирак през 2014 г. и се срещна с хора от малцинството на язидите, подложено на гонения от "Ислямска държава". Бокова използва термина "културно прочистване", за да опише тяхната ситуация. "Какво ще стане с язидите, ако те са изтръгнати от мястото, където живеят от векове? - пита тя сега. - Унищожавате храмовете, отнемате това, което имат, поробвате половината от тях, а останалите изтиквате някъде другаде. Тук не става въпрос само за етническо прочистване, защото те са лишени от своята идентичност. Вие искате да ги унищожите напълно, не желаете нищо от тяхната култура да остане за човечеството. Все едно никога не са съществували."
"Културното прочистване" и неговото ехо, "етническото прочистване" по време на войната в Югославия, се възприе от хората - направи се връзка с хуманитарната криза, жизненоважна ранна стъпка в спечелването на спора, че културата, включително музиката и изкуството, също се нуждае от защита. "Мисля, че това беше важно, тъй като е предпоставка за всичко друго, което правим - казва Бокова. - За щастие, след като бяхме свидетели на толкова много унищожаване на наследство и огромно хуманитарно страдание, сега вече сме на етап, когато всеки разбира, че двете са взаимно свързани."
Нейният най-голям успех обаче дойде под формата на три параграфа, вкарани в Резолюция 2199 на ООН. Тази резолюция, приета през февруари м.г., имаше за цел да отреже приходите на джихадистите, които идваха от нефт и отвличания. Бокова успя да включи и проблема за незаконния трафик на антики. "Предизвикателството беше да бъде призната значимостта на историческото наследство, както и нуждата то да се опази - казва тя. - Текстовете натоварват нас и Интерпол да създадем платформа за борба срещу трафика."
Това беше голямо постижение - за първи път в историята резолюция на ООН направи връзка между културата и глобалната сигурност. 36 държави вече са предприели стъпки да разбият трафика на антики, но предотвратяването на щетите върху историческите паметници се оказва много по-трудна задача. Организацията няма правомощия да прилага сила - въпреки че наскоро Италия предложи идеята миротворци от ООН да бъдат изпратени да защитават културното наследство, дори експертите от ЮНЕСКО твърдят, че това ще бъде много трудно. Според Джонатан Тъб охранителите, които са се опитали да защитят паметниците в Ниневия, са били екзекутирани.
Когато "Ислямска държава" превзема през май м.г. град Палмира, нейни членове събарят част от руините, включително храма на Бел, паметник, описан от сирийския директор на античното наследство Маамун Абдулкарим като "най-красивия символ на цяла Сирия". Освен това обират и унищожават музея. И обезглавяват 82-годишния сирийски археолог Халед ал Асаад, посветил живота си на Палмира, увесват тялото му на улична лампа, обвинявайки го, че пази колекция от "идоли".
Палмира беше възвърната от сирийския режим през март и двама от висшите културни експерти на Бокова наскоро са посетили историческия обект. Следобеда по време на моето посещение тя свиква събрание около дългата овална маса в офиса си, за да разбере какво са видели. Атмосферата е колегиална, но Бокова изразява разочарование, че медиите омаловажават нанесените щети: "Според тях са пострадали само 20-30% и това било съвсем приемливо. За бога, ние не сме счетоводители! Дори само една статуя да е унищожена, това пак е огромна загуба."
Мунир Бученаки, алжирски археолог, и Мехтилд Рьослер, ръководителка на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, също посещават мястото, поотделно - Рьослер в бронирана кола, а Бученаки с конвой, охраняван от руски бойни хеликоптери. Те не могат да стигнат до повечето руини, тъй като там все още работят екипите по разминиране. На срещата твърдят, че посещението им е преминало под непрекъснатия акомпанимент на детонациите. Когато Рьослер отива в амфитеатъра, въжетата, на които "Ислямска държава" е обесила 25 души, все още висят от античните колони.
В часовете преди обектът да бъде превзет от джихадистите екип на сирийското правителство, отговарящ за античното наследство, се опитва да спаси каквото може, казва Рьослер, натоварвайки го в празни кутии за муниции, заети от военните, и след това го превозва на тайно място. "Мога да ви уверя, че по-малките предмети са в безопасност - казва тя. - Но в последните минути преди ИД да нахлуе, двама души бяха простреляни и ранени. Те успяха да избягат, но беше драматично, казвам ви."
В бързината по-големите находки остават в музея. По време на посещението си Рьослер и две нейни колежки - "Нарекоха ни жените паметници", шегува се тя - поне успяват да разгледат сградата, която е била пълна развалина. Снаряд е пробил покрива й, много от колекцията е било унищожено или откраднато.
Когато срещата приключва, е ясно, че предстоят много години работа, а Палмира ще се превърне от исторически паметник и в място на възпоменание за хората, загубили живота си там.

Ще има ли още обвинения?

Питам Бокова дали може да си представи какво минава през ума на млад човек, който унищожава артефакт на три хиляди години. Тя твърди, че се е опитала, но не е успяла. "Те искат да представят себе си като някакви герои, но са просто престъпници и трябва да бъдат третирани като такива."
За тази цел работи в тясно сътрудничество с Международния наказателен съд (МНС). Умишлените атаки над исторически паметници се класифицират като военни престъпления според учредителния договор на МНС - Римския статут. Първият процес за предполагаемо културно унищожение е срещу джихадисткия полицейски началник на Тимбукту Ахмад ал Факи ал Махди, той ще започне в Хага по-късно тази година. Бокова е в редовен контакт с главния прокурор на МНС, помага й за случая и я насърчава да поемат още.
Ще има ли още обвинения? "О, да - отговаря Бокова. - Не знаем колко точно, но най-важното е, че посланието ще бъде пределно ясно: подобни престъпления няма да останат безнаказани."

Надпреварата за ООН

Надпреварата за поста генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето това лято зад затворените врати на Съвета за сигурност, в опит всичко да стане по-прозрачно се провеждат предизборни кампании. Всеки кандидат се пържи пред телевизионните камери. Изборът на новия секретар вероятно ще се сведе до компромис между Вашингтон и Москва, но в момента Бокова е една от любимките на букмейкърите. Ако я изберат, тя ще бъде едновременно първата жена и първата източноевропейка, която ще оглави Организацията на обединените нации. Кое от двете, попитах аз, ще я накара да се чувства най-горда?
"Източноевропейка - отговаря тя. - Мисля, че в момента има голямо желание да се избере жена и  вярвам, че ще се избере жена, но Източна Европа все някак се подминава. България например винаги е била в "периферията", уловена между велики сили." Ако Ирина Бокова успее да спечели този пост, това ще ознаменува окончателната интеграция на това пренебрегвано късче от света - в ЕС, в НАТО, в демокрацията - след падането на Берлинската стена.
Бокова е родена в София през 1952 г., семейството на майка й произхожда от беден планински югозападен регион. Тази част на България остава дълго време под властта на Османската империя, твърди тя, и добавя, че светогледът й е оформен под влиянието на културния кръстопът между християнския и ислямския свят. И двете й баби били неграмотни - едната била твърде бедна, за да си позволи образование, а другата се смятала недостойна за него, тъй като е жена. "Типична история", обяснява Бокова. Майка й напуска училище, щом получава основно образование, но се връща, след като ражда децата си, с достатъчно хъс, за да стане лекар и доктор по философия.
Бокова получава добро образование благодарение на своя строг и сериозен баща, Георги Боков, който я научава да разчита основно на собствените си умения. Но тя твърди, че майка й е оказала по-голямо влияние, тъй като: "Тя винаги ме е подкрепяла, натискаше ме да уча и да се развивам, дори и сега." По време на войната родителите й се присъединяват към комунистическата съпротива срещу нацистите, после баща й става главен редактор на официалния вестник на партията. През 1976 г. е отстранен от поста ("той не беше дисидент, беше просто много твърдоглав") и е лишен от всичките си партийни позиции, но по това време Ирина вече е в елитния Институт за международни отношения в Москва - Руския Харвард, както веднъж го описа Хенри Кисинджър. Тя ражда две деца от журналиста Любомир Коларов. В момента е омъжена за втори път, за банкера Калин Митрев.
През 1989 г. - "голямата година на промяната", както я определя, Бокова отива на Запад, в Университета на Мериленд, където се среща с бъдещия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. После се връща в България, за да работи по реформите в страната с правителството на Петър Младенов. Но дипломацията, а не политиката, е нейното призвание. През 2005 г. става посланик на България във Франция и ЮНЕСКО. През ноември 2009 г. е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО.
Скоро след това организацията е ударена от това, което Бокова описва като огромна криза. През 2011 г. държавите членки гласуват с огромно мнозинство Палестина да се превърне в пълноправен член на ЮНЕСКО против волята на САЩ и Израел. Бокова не е имала последната дума при решението, но то доведе до гласуването на американски закон, който автоматично отряза финансирането на организации, които признават палестинската държава. Една трета от бюджета на ЮНЕСКО изчезна за една нощ и Бокова беше принудена да започне брутално съкращаване на разходите. 400 работни места бяха изгубени, но по някакъв начин организацията успя да оцелее.
Това, че Бокова се справи с кризата, се използва от нейните привърженици като доказателство, че тя е готова за висшия пост. Те отбелязват и други нейни силни страни - Рьослер твърди, че Бокова винаги е била бърза и съобразителна, когато е трябвало да се решават сложни проблеми. Впрочем, докато обядвахме на седмия етаж, Жан-Мишел Жар ми каза, че е дошло времето Ирина Бокова да поведе ООН. Според него: "Имаме нужда от жена. Това, че тя идва от държава от Източния блок, й дава нужната мъдрост и дистанция, защото познава и двата свята, и двата вида общество."
Не всички са на нейна страна обаче. Редица репортажи и материали в британските медии го доказват. "Разточителното ЮНЕСКО е на прицел. Великобритания прави съкращения на бюджета от 180 млн. паунда" - това заглавие излезе наскоро във в. "Сънди таймс". Бокова ми казва, че статията е подвеждаща, и посочва наскоро направено изследване на Националната английска комисия за ЮНЕСКО, според което организацията носи 100 млн. долара годишно на британската икономика срещу годишна субсидия от само 14 милиона.
Причината за инсинуациите срещу Бокова според мен е в това, че определени кръгове я възприемат като твърде близка на Русия - "Мейл" я описва като "скъпата" на Путин. "Знам! Прочетох!" - казва раздразнено тя и добавя, че това са "злонамерени спекулации", предназначени да създадат грешно впечатление. "Да, учила съм в Москва, говоря руски, но мисля, че това е напълно манипулативно представяне на нещата. Вижте къде съм отишла и какво съм направила. Мисля, че съм била в Русия 8 или 9 пъти през последните 7 г., докато във Вашингтон вече ходих четири пъти само през тази. Така че утре някой, който е на страната на Русия, може би ще ме обвини, че съм твърде близка с Щатите."
И добавя, че всеки, който вярва, че лидерът на ООН не бива да говори с Русия, не разбира естеството на работата. "Генералният секретар не е прост говорител, който прави декларации. Той и неговият персонал трябва да се обръщат към всички в търсенето на решения. Трябва да има представители на ООН, които да говорят дори с ислямските екстремисти. Бъдещият генерален секретар трябва да говори с Путин, трябва да говори с британския премиер и с президента на САЩ. Той или тя трябва да ги обедини. Без да го направи, какъв генерален секретар ще бъде изобщо?"
Възможно е, дори вероятно до края на годината светът да получи своята първа жена лидер на Организацията на обединените нации. За човек, който през цялата си кариера се е борил за равенство на половете, това със сигурност ще бъде забележителен момент.
Бокова не приема нищо за даденост. "Това са избори - казва тя бързо. - На избори никога не знаеш нищо до последния ден."


Храмът Бел в Палмира

Ислямисти разрушават древен паметник в Нимруд