Съдби
Желаният домоуправител
Как може да се управлява добре жилищен блок с 84 апартамента и 200 живеещи в него
/ брой: 280
В днешно време, когато сме пропищели от апаши и крадци на домовете ни, когато със страх се прибираме вкъщи, защото не знаем дали ще заварим вратата на жилището си затворена или разбита, да имаш добър съсед, още повече - да имаш верен и сигурен домоуправител, това е голяма сполука и рядко явление. Защото ние вече не сме онези жители, които са избирали дома си съобразно съседа, който ти е на една ръка разстояние и можеш за всичко да разчиташ на него. Повечето от нас се затвориха в домовете си и даже не си познават съседите. Отчуждихме се и това само ни вреди.
Затова искам да ви разкажа за един столичен блок и за неговия домоуправител. Блокът е с номер 115 и се намира на улица "Луи Айер"- срещу новостроящата се църква в Южния парк. Той е голям, граден от някогашните Строителни войски от едроплощен кофраж и монолитно строителство - с един вход. В него има 84 апартамента и там живеят 200 души. Разбирате, че трудно се управлява толкова народ - това е
почти едно малко село
Но от 12 години неговото управление е поел един грижовен, съвестен, способен и инициативен домоуправител. Това е Асен Теофилов Пантов. През 1973-74 г. той е строил този блок заедно с бригадата си, кaто отначало е бил предназначен за общежитие на служители от Строителни войски. Във войските Асен Пантов е работил 20 години и е удостоен с много награди и медал "Отличник на Министерството на строителството". Участва през това време в ТНТМ, като негови разработки са и изложени на Пловдивския панаир.
Асен Пантов завършва двегодишен cградостроителен техникум със специалност "Зидаро-мазач и мозайкаджия" с шести разряд, но желае да се усъвършенства и продължава образованието си в петгодишния вечерен строителен техникум "Кольо Фичето", където е приет без приемен изпит заради високия си успех. Завършва го със златен медал "Кольо Фичето", със специалност "Строителство и архитектура". Работил е по специалността си у нас, в Либия и в Русия, където е строил жилищните блокове към посолството ни в Москва. Сериозна болест и операция го откъсват от работата му, инвалидизират го. Сега е пенсионер по болест. Но, за щастие, справил се е със здравословните си проблеми. Може би му е помогнал характерът и здравият му селски корен. Произходът му е от Северозападния ни край, от с. Дреновец е, което се намира между Лом и Белоградчик. Когато започнахме разговора си, той изрично подчерта, че всички съседи тук са от различните краища на България, че повечето са от провинцията и са станали софиянци. Хората тук се познават, защото
вече 40 години живеят заедно
Но не всичко между съседите е вървяло по мед и масло. Когато Асен Пантов е избран за домоуправител, той е заварил много неуредени сметки на съседи, много проблеми в битието на общия им дом. Те и сега съществуват, но благодарение на организаторските му способности и сговорчивия му характер се решават по-лесно и по-бързо.
В жилищния блок има на всеки етаж по 6 апартамента и по едно малко помещение към шахтата за боклук, която никога не се е използвала. Тези помещения са раздадени на собственици от етажа, за което те плащат наем на кооперацията. Асен Пантов се е приютил в долното общо помещение на шахтата, където си е устроил офис на собствената си фирма за ксерокопиране и фотография. Не е станал печеливш "бизнесмен", защото едва ли изкарва и по 5 лв. на ден, тъй като този вид дейност при новите технологии е със затихващи функции, а и патентът е много голям и ако не са намаленията му като инвалид, то фирмата отдавна да е закрита, но така той е и своего рода безплатен "портиер" на блока и е на разположение на своите съседи за всичко. Защото Асен сега е развихрил разнообразните си хобита. От малък се занимава с часовници и съседите му носят часовници за смяна на батерията, като плащат само батерията, а поставянето е безплатно. Поправя и домашни кантарчета и други уреди. Докато говорим, почва да кука кукувичката на един руски часовник и аз си спомних как във втората половина на 70-те години всички българи, живеещи в Москва, си набавяха "часы с кукушкой" и как аз се противях, защото това значеше да не спя, а да броя куканията!
Докато си бъбрим с Асен, идват при него съседи - един иска да сложи батерийка на часовничето на внучката, друг носи празни шишета и го пита дали му трябват и къде да ги остави, та някой да ги ползва. Идват съседи, които се жалват от слабото парно, други му поръчват да посрещне гостите им, защото те излизат.
Асен познава не само съседите си
но и техните роднини и гостите им. Фотографското му ателие работи само за снимки за бележници на ученици и снимки за студенти, както и за карти за градския транспорт. Иначе Асен си плаща наем за работното си помещение - всеки месец си внася по 50 лв. в общата каса. Той има много собствени разходи за мобилния си телефон, за ксерокопиране на съобщения за входа, за формуляри за домовата книга, която води стриктно и със старание. Но важното е работите на входа да са в ред! И те наистина са изрядни - личи си още от входа, пред който има цветя в големи автомобилни гуми и сковани беседки с маси и пейки. На тях при хубаво време се събират съседи на разговорка, на кафе, карти и табла. Антрето във входа е чисто, уютно. На стената има голям фототапет с изглед от морето. Някой се пошегувал и казал: "Това да не е хотел!", а Асен рекъл: "Голям хотел е! Живеят тук постоянно повече от 200 души!" И не само тапетът от стената придава топлота - тук има и кът за сядане с фотьойли, масичка. Във входа осветлението е сензорно, влиза се със специална уредба с чипове, пощенските кутии са най-съвременните, купили са ги от "СТРОЙКО", а 4 охранителни камери осигуряват спокойствието и сигурността на жителите. И още - Асен е намерил начини входът да припечелва и да получава доходи. На фасадата имат реклама на фирма, която им плаща наем, и тези пари влизат в общата каса и се използват за ремонти. Асен се грижи за плащанията на касиера, на чистачката, за редовното отчитане към фирмата за топлинно счетоводство, за всичките битови разплащания на входа. Той е като "момче за всичко"! Затова, въпреки молбата му да го освободят на общото събрание, не го сменят като домоуправител! А и има ли по-подходящ от него - той е специалист по строителни проблеми, по всякакви битови въпроси. Той знае как да се поправи правилно покрив, как и с какво да се борят срещу паразити и хлебарки в жилищата си. И понеже жителите във входа са много, разбрах, че и месечната им вноска в общата каса е по-малка например от нашата, където във входа сме само 23 апартамента. Но и ние нямаме такъв оправен домоуправител, като Асен, който е търсен и уважаван от съседите си! И аз силно си пожелах такъв домоуправител!
Асен Пантов пред фототапета във фоайето
Рекламата на фасадата на блока
Пейките пред входа
Входът
Снимки: Авторката