Жажда за простор и светлина

Продрум Димов

Светлина пътеводна,
ако нямаш в мрак, измисли я
да не спираш, да бродиш,
че покоят изсмуква до капчица силите.
                      ("Светлина")

Мисля, че това четиристишие може да служи като ориентир до голяма степен за разкриване творческата, философската и човешката същност на поета Ангел Горанов от Велинград. Той навлезе в родното ни литературно пространство по-осезаемо в началото на 80-те години на миналия век с появата на първите му поетични творби за деца. Те предшестваха и излизането от печат през 1985 г. и на първата му самостоятелна детска книжка "Другарче ми рече", която привлече вниманието и впечатли литературните ни среди. Не закъсняха и стиховете му за възрастни и днес той е оставил зад гърба си вече 15-ина поетични заглавия, които с право му отредиха място сред популярните имена на съвременната българска поезия.
Доказателство за безспорното му ярко присъствие в днешното ни национално литературно битие е и най-новото му издание "Надежда ми свети" (изд. "Българска книжница"). Книгата не респектира с внушителен обем, но поместените 50-ина стихотворения говорят за натрупан солиден творчески опит и професионален ръст на автора.
В тематичен и емоционален план значителна част от стиховете му са мажорно обагрени, наситени са с много вяра, носят бодро и свежо настроение. Този ведър полъх се усеща още с докосването до първите му стихотворения - "Сенки", "Пролетта настъпва", "Свободен" и др. Ангел Горанов е поет с изключителна чувствителност към промените в заобикалящата действителност, нерядко раздирана от негативни процеси, които резонират болезнено в наранената му душевност. Искрено страда за нещастната съдба на днешния объркан ден и сам надига гневен глас:

Как да стопим ледовете,
себе си да очовечим?
Бялата пролет, Поете,
сън ли е, иде ли вече?

Подобно социално-гражданско звучене на поезията му откриваме и в много други поетични творби. Твърде показателно в тази насока е стихотворението "Небеса":

Небеса, повдигнете се,
на душите ни тежат оловните облаци,
задушават се хората, тварите - клети,
оглушахте ли, чуйте им воплите.

Възмущението на поета от безпрецедентните социални неправди надхвърля всякакви граници в стихотворението му "Где си?":

Една ненаситност бездънна.
И зинаха бездни.
Множат се те, бедните,
страдалците... Господи, где си?

Авторът обаче не е чужд и на носталгичната, родолюбивата и романтичната тема. В немалко негови творби оживяват родните Родопи, възкръсват коравите му съграждани - каменчаните, отеква още незаглъхващата Орфеева лира. В художествено-естетически аспект Ангел Горанов ни предлага една съвършено модернизирана класическа поезия. В заключение ми се ще да отбележа, че Горанов си остава един неуморим оптимистичен поет, защото "в нощи зловещи и тъмни с фенера светулка му свети".