Жълт картон преди брака

Новината, че вече е възможно човек да има трима биологични родители след успешния експеримент на украински учени, ме накара да се замисля дали идеята за това не е дошла от нас – българите. Та нали си имаме и поговорка, че успехът има много бащи? Но тук в сила влиза и друга наша мъдрост за многото баби и хилавото бебе. Продължаваме по въпроса - дали в Територията не сме наистина пионерите в подобно начинание? В нашата си политика нещо добре свършено е припознато от всички. Някак си родителите изведнъж се пръкват дори много повече от трима. И всеки претендира за бащинство или майчинство на добрите идеи и реализации. Колкото и малко да са те. И в спорта ни е така. Покрай него с най-много родители са тези, дето са постигнали резултати.
Тук се сещам за една телеграма до Григор Димитров от министерството. В нея, то се самоизтъкваше, че без оказаната помощ той нямаше да побеждава на корта. Представяте ли си докъде се стига, когато трябва да те забележат като управленец? И това е, защото успехите на спортистите ни се случват все по-малко. И пак за телеграмата - виж, ако Гришо беше писал едно „мерси“ до министерството тогава, е друго. Ама не стана така. Ето защо ми идва в повече, когато някой награден състезател, защото си го е заслужил с труда си, започне да сипе благодарности към министъра. Който и да е той. Все едно без него талантът отива по дяволите. Ами нали все пак затова са ресорни министрите. Този на спорта за земеделието ли да работи? Нейсе.
Сега, за пореден път, нека се убедим, че спортът освен да се управлява трябва и да се обича! Една жена – на 96 години, не признава дори и рождените дни на внуците си, ако те съвпаднат с мач на любимия й отбор! Това е факт в Бразилия естествено, където футболът е религия. Не само за тази достолепна дама на почтена възраст. У нас толкова възрастен човек да стъпи на стадион си е утопия. Най-малкото няма условия за това. Да не говорим, че е и опасно на някои „съоръжения“.
И да използвам, че сме на футболна тема. Видях някъде в мрежата, че играч вкарал гол, след което си свалил фланелката и показал друга с надпис „Ще се омъжиш ли за мен?“ към годеницата си на трибуните. И докато чакал заветното „да“, получил жълт картон от строгия и явно неромантичен рефер. Сега кой знае, ще се замисли ли дали да се жени този футболист? Добре, че не са му вдигнали червен картон. Все си мислех, че един брак не бива да бъде предхождан от предупреждения или наказания.
В повечето случаи, те идват след него. И при коалициите е така. Доказателства, колкото щем. На практика, хем имаш прекрасна идея, хем винаги ще се намери някой, да те накаже за нея. И ако във футбола за подобно нещо правилата изискват жълт картон, то в политиката е директен червен...