Жалко за мъките български!

Както се оказа, емблематичният български цар Самуил е бил "легитимен представител на българското царство" през Х и началото на ХІ век. Нещо като акредитиран посланик може би. Къде? Ами, в държавата Македония, очевидно - от която по онова време и помен още няма. Така се била договорила общата комисия, създадена да подели миналото ни с Македония според Договора, подписан от Бойко Борисов. 

Формулировката е цинична. Цирк, ще кажете. Напротив. Предателство. Гърците си опекоха работата с Македония, като не й дадоха и ден от историята си. Ама те не се слагат като Борисов на големия задокеански брат, който измисли как да вкара Западните Балкани в НАТО. Като не намери друга, и българската патерица му върши работа. Хайде сега яростните антикомунисти, изтърсили се от ръкавите на сините и на ГЕРБ, да спрат да леят всеки ден помия по "комунистите", че в края на 40-те години били македонизирали Пиринския край. Щото същите комунисти още от 1963 г. се противопоставиха на Москва и безапелационно "върнаха" Македония в България. А вие сега, включително и патриотите, сте застанали мирно. Защото новият Гуру на българските власти им изви ръцете да подарят историята ни на Македония, щото тя няма шанс да си изпълни отколешните исторически ламтежи, освен един - да се свре и тя в багажника на САЩ.

Братята Кирил и Методий вече сме ги поделили със Скопие - може единия да сме им дали, а? А би трябвало с гърците да ги делим, понеже поне са родени в Солун. "Компромисът" за големия ни възрожденец и писател Григор Пърличев пък няма да коментираме. Пърличев сам казва всичко (вж. по-долу). Отдавна се опитваха да му сменят родината. Разходете се из Охрид до гроба му зад църквата, щото екскурзовод там няма да ви заведе. Срам го е навярно. Вижте старата епитафия върху плочата над гроба му - на български, и лъснатия доста новичък бял кръст с македонски надпис вижте. Пладнешка кражба на история, нищо повече и нищо по-малко. Сега някакви "експерти" я узаконяват, т.е. разпарчетосват миналото ни и го даряват на когото им пошушнат. Дерзайте! Големият брат ще ви потупа по рамото. Продадохте и страшните мъки български на предците ни! 

"Поздрав" от Григор Пърличев до днешната българо-македонска комисия 

Слово на Григор Пърличев в Априловската гимназия в Габрово, където е учител през 1879-1880 г. Обнародвано е от сина му Кири Пърличев в "Македонски прегледъ", г.IV, кн.2, 1928, София. Поместено е в сб. "Речи и публицистика на Григор Пърличев", изд. "Български писател", 1980. Оригиналът е със стария български правопис. 

Събеседници!

Дойдохме при Вас, не за да познаете лицата ни, но за да Ви споминаме често за страданията на изгубените Ви братя; дойдохме да Ви споминаме неописаните им тегла и мъченичества; дойдохме да Ви споминаме често да управляте мыслите си към страдалците свои единородци; дойдохме да Ви спомняме окаянството им и да Ви трогнем сърдцата.

Колкото за ученическыте длъжности, ще Ви ги споминат подобро от нас Нихно Мъдрословесие другите професори, на които имаме честта да сме сътрудници.

Питах мнозина в кое място на България се намира учебно заведение съ многобройни ученици, за да им проповедваме мъки и тъги Македонски и Тракийски, и всички ми казаха, че такова училище се намира в Габрово. Това что и сам знаех, и стоустата мълва всякога и всекъде гласила и гласи. И така, с радост дойдох да бъда помощник на знаменитите професори на тези славни гимназии, и заедно с них да Ви проповедвам.

Помните, прочее, че Майка България е в окаянно състояние; помните, че Майка България е раскъсана на пет части. Когато всички народности се съединяват, България биде разъединена. Никога история не забележила толико неправда. Майка България като претърпе зверски ярем в разстояние на пет векове, днес тя плаче за изгубените си чяда Македония и Тракия. Тя плаче за плодороднате Добруджа; тя плаче за Пирот, люлка на искусствата. Не забравяйте никога, че Австрия подари Пирот на Сьрбите, нарочно за да посее между Славяните распри, раздори, борби, тъй чтото Австрия да гледа и да се радва. Не забравяйте никога, че Майка България е расплакана, че има разрошени, растрепани косите си от тъга и жалост. Не забравяйте никога, че имате свещенна дължност, като се развиете умом и телом, да притечете на помощ Майце си, да отриете нейните сълзи, да утешите скърбта й, да замените черныте й дрехи с бели и весели, да турите на главата й венец. Тя си има венец, но да й турите и другий венец от цветя, които растат в Македония; да турите на ръката й онзи драгоценний перстен, что се намира в Тракия, чуден по красотата си, светъл како сълнце, перстен когото завижда всичкий свет.

Ох! безбройни учени Българе жертвовали са живот и имот за Майка България. Следувайте примерът им. Да бы дал Бог чтото в кратко време, да ви видие развити умом и телом да бъдете предводители на народа, въоружени с нравственно и вещественно оружие, сами распалени... сами безстрашни, и други да насърдчавате; зачтото страхът е най-силний враг на чловеческото благосъстояние. Страхът прави чловека низък, когато безстрашието го възвишава.

Страхът прави чловека смъртен... Бог не ни стори да умрем как скотове, но след смъртта да станем безсмьртни. Вишний Бог да углади пътят към Тракия и Македония, да Ви сподоби да распърснете враговете си как прах, да стъпвате на змии и скорпии, да освободите братята си, да се вьрнете с победни венци на главыте си, да утешите расплакана Майка България, да прославите благочестивий Наш Княз и да станете безсмьртни на земя и на небеси. Амин.

      Прочете Христо ГЕОРГИЕВ