Жалък си, Михайлов!

Казват за нас, българите, че и Иисус да слезе по земите ни, пак ще сме недоволни и кусури ще му намерим. Доказа го тези дни баш "демократът", режисьор, възпитаник на Московския институт по кинематография и бивш син депутат Евгений Михайлов, известен с "танковата касета", свалила Петър Младенов. В понеделник той се опита да направи римейк на епизода от 1989 г., прицелвайки се този път в Ирина Бокова.
Часове след обявяването на резултатите от първия таен вот за поста на генерален секретар на ООН, от които става ясно, че българският кандидат е в тройката на предпочетените и с огромни шансове да се пребори с конкурентите, нашенският "гений на завистта" разпраща до посланиците на 58 държави, два пъти избирали Ирина Бокова на поста генерален директор на ЮНЕСКО, гнусен имейл. В него твърди, че "страната е разделена и слисана" по повод кандидатурата, че номинацията е спорна и че правителството я е направило под натиск на "крайно лява коалиционна партия", която едва ли не заплашвала кабинета да го свали. Но това май му се е сторило недостатъчно очернящо, че е добавил и намеци за "лошо ръководство", примесени с "комунистическо минало".
Жалък си, Михайлов! Що за човек трябва да си, за да паднеш толкова ниско? Що за българин трябва да си и българин ли си изобщо? В момент, когато има шанс наша сънародничка да оглави най-престижната международна организация! В момент, когато и премиер, и президент са ангажирани с кампанията на Бокова! В момент, когато френски политици, интелектуалци, дипломати - имена от световна величина, създадоха комитет за подкрепата й! И когато цял свят я сочи за фаворит!
Прав ще излезе оня от другия виц, че за нас в ада дявол не трябва, понеже един друг се топим в жупела. Но питам - ако Ирина Бокова оглави или не ООН, каква отговорност ще носи Евгений Михайлов за уронване на престижа й. И на държавата България. Ще му бъде ли потърсена?        

Не сме народ

Петко Р. Славейков

    Не сме народ, не сме народ, а мърша,
    хора, дето нищо не щат да вършат.
    Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
    "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
    И не знаем, не можеме, не щеме
    да работим за себе си със време.
    Само знаем и можеме, и щеме
    един други злобно да се ядеме...
    Помежду си лихи, буйни, топорни,
    пред други сме тихи, мирни, покорни...
    Все нас тъпчат кой отдето завърне,
    щот сме туткун, щото не сме кадърни...
    Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
    а всякому мерамът е развала...
    Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
    пак ще кажа и с това ще да свърша.

        1875