Земесподеляне?!

О.з.полк. Георги Й. Георгиев,
почетен гражданин на гр. Шипка

В този исторически августовски ден - 25 август, не можах да се изкача до връх Шипка. Слушах тържеството по националното Дарик радио. Водещата в студиото журналистка добре представи най-същественото от речта на президента Румен Радев. Говори задъхано за Паметника на свободата и как при ремонта и боядисването на величавия лъв изчислили, че той тежи по-малко, отколкото се смяташе досега. Тя се обърна към своя събеседник Христо Гъдев, когото невярно представи като внук на Бомбето. Това е прякор на успелия предприемач при строителството на паметника Пеньо Атанасов Колев, роден в с. Дралфа, Търговищко. 

При по-уважителен и професионален подход и познания трябваше да ни информира, че инж. Христо Гъдев е дългогодишен учител и директор на техникум, почетен гражданин на Казанлък. Той говори пред нея не като внук на Бомбето, с когото няма нищо общо, а като син на майстора, спечелил конкурса и изкачил, монтирал и укрепил върху постамента на паметника 15-тонния български символ - Лъва на връх Шипка. През септември 1941 г. също той е спечелил конкурса на Военното министерство и е извършил спешен и качествен ремонт. Този забележителен майстор също се казва Христо Гъдев, баща е на инженера. 

Нехайното поднасяне на грешна информация засегна журналистическата ми чест, още повече че многократно съм писал за Гъдев. Освен това през 2002 г. Ганчо Бакалов издаде специален труд, посветен на Пеньо Атанасов Колев (Бомбето), журналистката е длъжна да знае тези факти.

Цяла неделя ме глождеше тази небрежност и лековатото поднасяне на неверни данни, което е често явление. После се зачетох в поредните 25-и и 26-и брой на Казанлъшкия в-к "Искра", издание с многолетни традиции. В този вестник бяха отделени страници под обща шапка "За 5-те века на земесподеляне" и заглавие "Докога сами ще си лъскаме въображаемите робски окови". Бях потресен от злонамереното търсене на понятие, което да замени робство, иго, тиранство, владичество с манипулативното "земесподеляне". Така че днешните казанлъшки газетари добавиха към т.нар. турско присъствие нелепицата "земесподеляне".

И понеже съм в град Шипка, веднага се сетих, че избягали от насилствено помохамеданчване българи от Родопите преди столетия се заселват в местността Чифлика в тогавашното наше село. Според акта за крепостно владение и султански ферман, носещ саморъчния подпис на великия дотогава турски владетел Сюлейман II Великолепни (1520-1566), Шипка с цялото си полско и планинско землище, с пространство около 35 кв. км, била владение на Нури Риза ефенди, чиито потомци живеели като високи съновници в Цариград и управлявали имението си чрез векили - пълномощници и спахии. Тук, в Чифлика на Риза, спасилите се чрез бягство от Банско и други места българи се заселват и аргатуват. Това ли е "земесподеляне", не е ли то истинско иго?

Най-известният хайдутин в нашия регион е Пеньо Чернеолу (Шипкалията), когото Филип Тотьо нарича "моят учител", закрилник на българите и упование на всеки попаднал в беда. В една песен се казва: 

Пеньо Чернеолу баш войвода

На девет друма го вардили

На десетия го уловили

Питат го и разпитват: 

- Кажи, Пеньо Чернеолу олун,

Имаш ли си жена, имаш ли си деца?

А той им отговаря: 

- Имам си жена, имам си деца

И затуй съм тръгнал Свобода да диря.

Хилядите хайдути поради "земесподеляне" ли са хващали горите, или поради игото, наложено им от завоевателите на нашите земи и лишаването от каквато и да е свобода и права?

Когато през 1868 г. избиват четниците на Хаджи Димитър на Бузлуджа, после излагат главите им на площада в Шипка. Там убийците си поделят за Търново и Казанлък отсечените глави, защото очакват парично възнаграждение за всеки загинал. Това ли е "земесподеляне"?

По заповед на Мидхад паша от 23 юли 1868 г. на Казанлъшкия мегдан "Кюл боклук" са обесени шипченците Стефан Орешков и Христо Янъков. Орешков имал силата да заяви на зяпачите: "Подир 5-10 години вашето царство ще падне и ние ще бъдем свободни". И това ли е "земесподеляне" - въжето, бесилото и бурето е на властващите, а обесените герои са българи. 

Още една злонамереност прочетох във в-к "Искра" в пространно писание на проф. Калин Янакиев. Безкрайно необходимият и днес язовир "Копринка" бил построен не от ентусиазирани млади бригадири, включително и от други страни, между които и англичанката Мерсия Магдермот, пресъздала образите на няколко велики българи, а от хора, изпълняващи ангария. Не познавам участник в бригадирското движение, който да не се гордее със своя доброволен труд от онова време! Цялото съчинение на Янакиев е пълно с гняв и мъст, сякаш не става дума за България - Родина и Отечество...