Земеделието - между активите и пасивите

Проф. Светла БЪЧВАРОВА

Приключи преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. Предварителните данни дават основание за сериозно безпокойство в средносрочен план.
Първо, налице е тенденция на драстично намаляване на стопанствата за кратък период от време. През 2010 г. те са с 44 на сто по-малко спрямо преброяването през 2003 г. През 2010 г. броят на стопанствата е 371 100.
Второ, значително намаляват лицата, които влагат труд в земеделието. През 2010 г. те са 751 хиляди, като броят им намалява с 21 на сто спрямо 2007 г. От тях 88 на сто са малки семейни стопанства. Намалението на семейните стопанства е свързано основно с демографски проблеми в селските райони. Данните показват, че вложеният труд в семейните стопанства е 394 хил. годишни работни единици, което е намаление с 16 на сто спрямо 2007 г.
Трето, увеличава се значително използваемата земеделска площ (ИЗП) и това е закономерно предвид подпомагането на единица площ след присъединяването на страната към ЕС. През 2010 г. ИЗП е 36 209 хил. дка и в сравнение с 2007 г. тя е повече с 18,7 на сто. Повишеният размер на ИЗП не се дължи на увеличаване на обработваемата земя, а най-вече на

постоянните затревени площи

По данни на ДФ "Земеделие" към 30 май т.г. земята за подпомагане е в размер на 35 047 хил. дка.
Четвърто, от отчетената 36 209 хил. дка ИЗП близо 80 на сто е взета под наем или аренда, а едва 7200 хил. дка е собствена земя на стопанствата.
Пето, значителни размествания се констатират в разпределението на земеделските стопанства по юридическия им статут. Близо 98 на сто са стопанства на физически лица. Те обработват 12 229 хил. дка. Техният брой спрямо 2005 г. е намалял с 32 на сто, а земята, която обработват, се е повишила с 33,7 на сто. На тази база данните сочат, че средният размер на стопанствата на физическите лица се е повишил от 17,8 дка на 34,9 дка. Драстично намаляват земеделските кооперации. През 2010 г. те са 900, или това представлява спад с 41 на сто спрямо 2003 г. Намаляват и площите, които обработват кооперациите - за 2010 г. 6407 хил. дка, или спад спрямо 2003 г. с 29 на сто. Средният размер обаче е в посока на увеличение и за 2010 г. средният размер, който се обработва в ЗК, е 7118 дка - това е ръст с близо 22 на сто. Земеделските кооперации остават най-ефективните структури от гледна точка на среден размер на обработваемата земя.
Рязко се повишават търговските дружества, занимаващи се с обработване на земята. През 2010 г. техният брой е 3600 - това е ръст с 2,7 пъти спрямо 2005 г. Близо 3 пъти се е увеличила земята, която те обработват, и през 2010 г. тя е 11 456 хил. дка. На фона на увеличаването на броя на търговските дружества спада средният размер на стопанството - за 2010 г. той е 3182 дка и това представлява спад с 29 на сто спрямо 2007 г., а спрямо 2005 г. - с 20 на сто. Наблюденията върху движението на стопанствата на търговските дружества е в резултат на раздробяване на едрите стопанства поради възможността да се усвояват средства не само за единица площ, но и поради участието в Програмата за развитие на селските райони.
Шесто, според данните от преброяването физическите лица стопанисват 33,8 на сто от ИЗП, търговските дружества - 31,6 на сто, кооперациите - 17,7 на сто, едноличните търговци - 14,9 на сто, а останалите стопанства - 2 на сто.
Седмо, налице е

тенденция на развитие на монокултурно земеделие

По данни от преброяването зърнени култури се отглеждат в 47,8 на сто от стопанствата, което обхваща 58,1 на сто от обработваемата земя. Техническите култури стабилно заемат 33,9 на сто от обработваемата земя. Двете категории култури заемат 92 на сто от обработваемата земя. Делът на фуражните култури е едва 3,4 на сто, а на зеленчуците - 1,2 на сто от обработваемата земя.
Осмо, животновъдството много трудно ще се възстанови при условията на регулациите в ползването на земята към настоящия момент. От отчетените 280 300 стопанства, които отглеждат селскостопански животни, 13 100 не притежават никаква земя. От останалите 91,5 на сто използват земеделски площи в границите от 1 до 100 дка. Тези стопанства отглеждат 51 на сто от говедата, 66 на сто от овцете. Липсата на земя за производство на фураж в тези стопанства е основна пречка за развитие на отрасъла.
Девето, отчетени са значителни размествания в броя на стопанствата по икономически райони на страната. Североизточният район, който е основен зърнопроизводителен район, през 2010 г. отчита ръст в броя на стопанствата - 66 600, като спрямо 2007 г. техният брой се е увеличил със 17 на сто. В резултат на това средният размер на едно стопанство спада от 115 на 98 декара. Северният централен район отчита по-добра структура на земеделските стопанства. През 2010 г. са действали 43 600 стопанства и това е по-малко с 32 на сто спрямо 2007 г. Размерът на стопанствата се увеличава от 103 дка през 2007 г. на 151 дка и това представлява най-висок размер в сравнение с останалите райони на страната. Драстичен е спадът на стопанствата в Северозападния район на страната. През 2010 г. техният брой е 28 200, или това е спад спрямо 2007 г. с 3,2 пъти. В предварителните данни не е посочена земята, която се обработва, но най-вероятно и тя намалява предвид анализите, че най-много пустеещи земи са отчетени именно в този район. В Южна България стопанствата са значително по-малки по размер и съответно техният брой е значителен - 232 600 на брой, като се има предвид и структурата на производството.
Какви изводи могат да се направят с оглед дългосрочни тенденции за развитие на българското земеделие?

Признаци на напредък

1. Увеличаването на ИЗП, което предопределя устойчиво използване на земята. Причината за това е присъединяването на страната към ЕС и подпомагане основно на базата на единица площ.
2. Като цяло повишение на средния размер на земеделските стопанства, което е предпоставка за устойчиво и ефективно развитие на стопанствата.
3. Стабилизиране на наемните отношения предвид факта, че близо 80 на сто от земята се обработва на базата на договори за наем или аренда. Пазарът на земеделски земи - покупко-продажба на този етап, а вероятно и през следващите години, не може да се очаква, че ще е доминиращ фактор.
Пасивите в земеделието:
1. Животновъдството продължава да изостава и според данните от преброяването броят на животните намалява и то особено в семейните стопанства.
2. Намалява производството на зеленчуци, плодове и фуражни култури.
3. Доходите от почти всички култури и най-вече от животновъдството показват тенденция на понижение в резултат на промяната на данъчната политика в сектора, а също така и в резултат на повишението на цените на горивата, торовете, както и на вложенията при производството. Отделно от това, сектор животновъдство изисква значителни инвестиции, които в повечето случаи се правят, за да се достигнат стандартите на общността. Секторът има проблеми и в ползването на земи, и в тяхното подпомагане по линия на европейските фондове.
Причините за инертността на земеделските стопанства, което на практика следва да се оцени като пасив на земеделието, се коренят в нашите аграрни отношения. Въпросите на поземлените отношения и тяхната честа промяна и изискванията към тези, които обработват земята, са в основата на динамика, която създава предпоставка за риск от колебания в производството и даже за намаляване на производството. Факт е, че в Северозападна България, където даже собствениците да искат на някого да предоставят земята за обработка, срещат трудности поради липса на интерес и икономически стимул земята да се обработва.
Земеделското стопанство затова, че е непостоянна величина, което се доказва и с преброяването през 2010 г., е причина за сравнително

ниската му доходност

Въобще изменението на стопанството в повечето случаи не зависи от собственика, а най-малко от този, който стопанисва земята. За Северозападна България трансформацията в земеделските стопанства е пълна, като се има предвид, че тя засяга не само земята, но и основния капитал. В борбата за оцеляване, което е факт за животновъдните стопанства, за стопанства, в чиято структура на производство преобладават интензивни култури, развитие на лозарството и овощарството, както преуспяването, така и пропадането са много бързи.
Налице е несигурност в притежанията. В условията на демографска криза стопанствата на физическите лица се крепят най-вече на хора, които живеят и работят в съответните селски райони, а след тях в много малка степен се очаква, че наследниците ще продължат работата в тези земеделски стопанства. По-нататъшното разпокъсване на земята между наследници - 2 млн. собственици и 9-10 млн. парчета, ще създаде сериозни трудности в дългосрочен план.
Шанс за българското земеделие в краткосрочен план е международната конюнктура и най-вече - поддържане на високи цени на основните зърнени култури. Наред с това регулациите от страна на държавата за стабилизиране на стопанствата и земята, която се обработва, е в основата на модерна аграрна политика.