Зелената сделка - поредният стрес за България

При едно от последните си посещения в Брюксел, макар и крайно предпазливо, премиерът Бойко Борисов намекна, че не е оптимист за възможностите на България да договори изгодни условия, свързани с проекта "Европейски зелен пакт". Пактът, наричан още "Зелена сделка", е инициатива на Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен. Тя предвижда превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент. Целта на инициативата е силно да ограничи замърсяващите индустрии като производството на ток от въглища, от което България продължава да бъде силно зависима. Борисов коментира крайно неясно възможностите на България да замени замърсяващите производства: "Максимумът за мен е до 10-15 години да се намерят механизми за замяна на въглищата." От тази позиция се вижда, че властта почти е отписала въглищните централи, които дават 60 на сто от електроенергията. "Зелената сделка" предвижда да се намали емисионният фактор на въглероден диоксид от 550 грама на киловатчас, колкото е нормата сега, на 100 грама на киловатчас. В момента ние емитираме 1,4 кг на мегаватчас. Освен без въглищни централи, може да останем и без газ, защото има газови станции, които емитират по-високи нива въглероден диоксид от разрешените, предупреждават експерти. 

Решение

В опит да спаси най-голямата от въглищните електроцентрали - ТЕЦ "Марица изток 2", парламентът прие специално решение. С него се задължава правителството чрез енергийния министър Теменужка Петкова да предприеме до 29 февруари т.г. "всички необходими мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ "Марица изток 2", в т.ч. и чрез увеличаване на капитала на дружеството. Това трябва да стане "независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос". Освен това властта у нас не трябва да допуска в дългосрочен план спирането или дори ограничаването на въглищните ТЕЦ-ове, влизащи в групата на БЕХ. Депутатът от БСП Таско Ерменков, който представи проекта на решението, посочи, че ТЕЦ "Марица изток 2" е изправена пред фалит вече втора година и разчита за оцеляването си на финансовата помощ на държавата. Ако не се намеси тя, със сигурност можем да твърдим, че тази година ще бъде последната на държавната ТЕЦ, каза Ерменков. 

Цялото решение е много странно. Парламентът няма как да задължи министерството да се противопостави на европейски решения, което без съмнение ще доведе до санкции, коментира  бившият служебен екоминистър Юлиан Попов. "От самото решение още не следват санкции, но ако България започне да налива средства в една компания, независимо коя е тя, за да поддържа нейното съществуване, ще се сблъска с нормите за държавна помощ. Това ще доведе до санкции. Другият въпрос е може ли парламентът, респективно правителството, да се намесват по такъв начин в съществуващ пазар. Не може парламентът да задължи една компания да произвежда определено количество продукт", твърди Юлиан Попов.

Нова среда

Прави ли се нещо по прехода от въглищните централи към друг тип енергия? Според Попов този разговор е закъснял поне с 15 години. Никой не е казал трябва да затворите въглищните централи. Просто въглищата се поставят в нова пазарна среда, натоварена с плащания за квоти. Тези квоти оскъпяват въглищата и те стават нерентабилни. Работодателските организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), също се обявиха срещу държавната помощ за централата. Според представителите на бизнеса решението на парламента утвърждава непазарни практики от времето преди 1989 г. То е против европейските практики и ще доведе до забавяне на икономическия растеж на страната.  ТЕЦ "Марица Изток 2" ще работи на непазарна цена. Това ще струва на фонд "Сигурност на електроенергийната система" в годишен план над 150 млн. лева, които ще се платят от потребителите през фиксираната компонента от крайната цена на електроенергия, наречена "Задължение към обществото". Това ще повиши допълнително цената на електроенергията, твърдят представителите на бизнеса.

Информациите за преждевременната смърт на българската енергетика са прекалено пресилени, казва енергийният експерт проф. Атанас Тасев, коментирайки предприемането от страна на правителството на мерки в защита на производствения капацитет на въглищните централи. Според проф. Тасев съгласно предприетия регламент на ЕК страната ни ще може да спаси централите чрез преминаване на нова горивна база, но ще бъде много трудно да се спасят мините, особено след 2025 година. Борбата предстои. Има фонд за справедлив преход, който ще даде възможност да получим директни субсидии от Европа, за да бъде по-плавен преходът от гледна точка на алтернативна заетост на хората от мините. За централите все още имаме определени варианти. Те са свързани с това, че можем да варираме със студения резерв. Той в момента е около 500 мегавата, а страната ни трябва да има 1100 мегавата. Затова въглищните електроцентрали могат да бъдат спрени, но да минат в студения резерв.

План

"Предоставили сме пред ЕК нашия интегриран план "Климат - енергетика", в който е описан плавният преход за излизане от режима за производство на електроенергия с помощта на въглища. Битката предстои, неслучайно се намеси парламентът, за да даде специални правомощия на министъра на енергетиката. Това означава, че проблемите няма да се решават вече на наша територия, а в Брюксел", поясни експертът проф. Атанас Тасев. В края на 2018 г. ЕС прие регламент, според който всяка една от държавите членки трябва да представи интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. , в който тя посочва своя национален принос за постигане на европейските цели, свързани с намаление на последствията от глобалното затопляне на климата.  Две основни неща планира да направи България, за да се впише в европейските цели за "зелената сделка". Едното е да насърчава домакинствата да използват повече биомаса за отопление - най-вече дърва за огрев и пелети. Другото е да изгради АЕЦ "Белене". Това става ясно от представения от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в парламента преработен план  "Национален план енергетика-климат". От документа става ясно, че България няма да развива усилено ВЕИ технологии, но все пак ще започне да спира въглищните централи след 2025 г.

Варианти

Първи вариант на плана бе изпратен за одобрение в Брюксел през лятото на миналата година, но беше върнат с куп критики. Повечето цели в плана според преценката на ЕК представляваха произволно нахвърляни числа, без ясна обосновка и начин за постигането им. Липсваше и конкретика за осигуряване на необходимите инвестиции в сектора, стратегията за бъдещите енергоизточници бе неясна, а действителни мерки за справяне с енергийната бедност напълно отсъстваха. Сега преработеният документ все още не е публичен, за да се прецени доколко тези забележки са поправени. Прогнозите са, че енергийната интензивност на икономиката ще намалее наполовина през 2050 г. спрямо 2020-а. В същото време обаче не се залага ръст на енергията от алтернативни енергийни източници. Няма повишение и на дела на природния газ въпреки амбициите на премиера Бойко Борисов страната да се превърне в газов хъб и многомилиардните инвестиции в инфраструктура. При всичко това правителството на практика не говори за огромния завой, който се мъчи да направи Европа. Премиерът Борисов намеква, че въглищните централи са обречени, но само като допълнителен аргумент за строителството на АЕЦ "Белене". Липсата на дискусия вероятно ще доведе до шок сред много хора, които занапред  ще започнат да осъзнават всеобхватна промяна не само на икономиката, но и на начина им на живот, която се предлага от Брюксел. Може би не всички идеи ще минат, защото все пак те трябва да бъдат подкрепени от мнозинството страни членки. Други ще бъдат променени в хода на тяхното прилагане. Трети ще бъдат отхвърлени, но дори и само 50% от тях да влязат в сила, България ще бъде изправена пред поредния социално-икономически стрес. 

Трябват 260 млрд. лв. инвестиции

Европейската комисия представи "зелената сделка" с пътна карта за постигане на климатичен неутралитет на блока през 2050 година. За целта през март 2020 г. ще бъде предложено ново законодателство, в средата на годината ще се обявят и по-амбициозни от сегашните цели за намаляване на парниковите емисии до 2030 г. от сегашните 40 процента до цел от поне 50 на сто спад. Предвижда се също създаването на фонд за зелени инвестиции и преход от сегашните горива към по-зелена икономика, както и механизъм за облагане на замърсяващия внос.