Здравни и социални работници са по-болни от останалите

Заетите в сферите на здравеопазването и социалните грижи страдат от широко разпространени проблеми, свързани с безопасността и здравето при работа, става ясно от новото проучване на Информационната агенция на Европейския съюз за здравословни и безопасни условия на труд EU-OSHA. Свързаните с работата рискове за здравето в двата сектора заедно със секторите на транспортирането и на съхранението са най-високите в ЕС.
Освен това, секторът е имал най-висок дял на работници със заболяване или здравословен проблем, който е продължил или се очаква да продължи повече от 6 месеца.
Тревожен е фактът, че почти половината от 21,5 млн. работещи към 2022 г. в тази сфера в Евросъюза съобщават при анкетиране, че са изправени пред рискове в областта на безопасността и здравето при работа (БЗР). Отрицателни последствия са отчетени при голяма част от работещите в здравното обслужване (52%), в резидентната грижа (47%) и в социални дейности (37%).
В сектора са налице и високи нива на презентизъм - практиката на присъствие на работното място за повече часове, отколкото се изисква. Делът на служителите в сектора, които съобщават, че изпитват трудности при управлението на баланса между професионалния и личния живот, е по-висок (23%) в сравнение със средното за ЕС-27 във всички сектори (19%).
Секторът на здравеопазване и социални грижи (HeSCare) е

важен генератор на работни места

и вече представлява 11% от заетостта в цялата икономика на ЕС. Само в здравеопазването са заети над 12,5 млн. души. А през последните 10 години непрекъснато расте необходимостта от работна ръка в двата сектора. И това е разбираемо. Демографските промени, особено застаряването на населението, поставят значителни предизвикателства, водещи до потенциален недостиг на работна сила. От друга страна увеличаването на по-възрастните хора, нуждаещи се от грижи поради свързани с възрастта здравословни проблеми, съчетано с намаляваща раждаемост и застаряваща работна сила, създава дисбаланс в

търсенето и предлагането на болногледачи

Проблем, пред който е изправена не само Европа. Според различни проучвания, към 2022 г. 37% от служителите в сектора на HeSCare в Евросъюза са на 50 или повече години. Сред ярките примери в това отношение е България - смята се, че средната възраст на медицинските сестри у нас е 53 г., на акушерките - 49 г., на общопрактикуващите лекари - 60 г.
Докладът на EU-OSHA акцентира на предизвикателствата пред сектора на здравните и социални грижи и осветлява рисковете за в областта на безопасността и здравето при работа, както и последиците за здравето на работещите в него. Един от изводите е, че много по-висок е процентът на заетите в HeSCare, които съобщават за излагане на психосоциални рискови фактори, отколкото на работещите в други сфери на икономиката.
Освен застаряването на персонала, полагащ здравни и социални грижи, друг проблем е и перманентният му недостиг. Различните здравни системи реагират различно на това предизвикателство, а и политиките на държавите се различават значително. Например, богати държави като Франция и скандинавските страни се съсредоточават най-вече върху набирането на здравни работници за задоволяване на настоящи и бъдещи нужди. В други държави, като Чехия и Литва, политиката е насочена най-вече към задържане на повече от работната им сила и предотвратяване на миграцията й. Къде е България в тази класация не е ясно, но в доклада на EU-OSHA пише, че "текущите най-ниски нива на средни разходи за здравеопазване през 2020 г. на глава от населението са открити в България и Румъния".

Колко е безопасна работата им

Секторът на здравни и социални грижи се характеризира с едни от най-често съобщаваните мускулно-скелетни рискове, свързани с болезнени наранявания на мускулите, сухожилията, ставите и нервите. Сред основните причини са повдигане на пациенти, бутане на тежко оборудване и други предмети, работа в неудобни позиции, извършване на повтарящи се движения и работа, включваща продължително стоене и/или седене.

Нарастващото затлъстяване

сред населението се превръща в по-голямо предизвикателство пред персонала, полагащ грижи. В подсектора на здравеопазването най-засегнати са санитарите и медицинските сестри. Като цяло именно те  са изложени на най-висок риск от инвалидизиране вследствие на наранявания на гърба, тъй като подобно на работниците, които полагат дългосрочни грижи, те често

носят пациентите си

на ръце. Една от причините е недостатъчното обучение на персонала, както и недостатъчно формални практики по отношение на безопасността на работното място и липсата или недостатъчното използване на необходимо оборудване.
Според данни от 2020 г. през последните 12 месеца 46% от работещите в двата подсектора са имали болка в долната част на гърба и в кръста и 47% са имали болка в горните крайници. Година по-късно, през 2021 г., тези проценти са по-високи. Експертите по условия на труда заключават, че работещите в системата по-често изпитват повече болки в гърба, както и мускулни болки в горните и в долните крайници, в сравнение със средния работник в ЕС. Освен това, здравните специалисти, които работят в домове, са по-често изложени на уморителни или болезнени пози, повдигане или преместване на хора, носене или преместване на тежки товари и повтарящи се движения на ръцете или ръцете, отколкото работниците в подсектора на социалната работа.
Работещите в сектора са

по-често изложени на химически продукти

или вещества, отколкото средностатистическия работник в ЕС (съответно 46% и 26%). Това важи най-вече за работещите в здравеопазването. Там се отчита почти двойно по-висока експозиция на химични и биологични вещества в сравнение със заведенията за социални грижи. Работещите в здравните грижи е 3 пъти по-вероятно да боравят или да бъдат в пряк контакт с материали, които могат да бъдат заразни.
Европейски данни показват, че 24% от работниците в сектора HeSCare изпитват стрес, депресия или тревожност. В сравнение с други сектори нивото на хората, съобщаващи за стрес, депресия или тревожност, свързани с работата, е най-високо за сектора HeSCare. Данните от проучването OSH Pulse 2022 показват, че над 41% от анкетираните заети със социални и здравни грижи съобщават, че изпитват обща умора, докато този процент във всичките останали сектори е 37.

Жените

Според статистиката на Евростат жените съставляват значително мнозинство в работната сила на сектора - около 80%. Подобна е ситуацията и в България.
В подсекторите на резидентните грижи  и на социалната работа в ЕС жените са 82% и това не се е променило много през последното десетилетие. Неизбежно дисбалансът между половете в сектора означава, че жените по-често са изложени на много повече рискове на работното място като психосоциални и организационни рискови фактори, включително тормоз, дискриминация, словесно насилие, по-ниско възнаграждение, ограничени възможности за кариерно развитие. Жените в сектора са изложени на редица физически рискови фактори, които споменахме - вдигане на тежки товари, повтарящи се движения и др., свързани с мускулно-скелетни нарушения и заболявания.

Трудовите злополуки

Докато броят на нефаталните трудови злополуки в цялата икономика в ЕС е относително стабилен, то в сектора на здравните и социалните грижи се увеличава през годините, отчитат експертите. Според доклада професионалните случаи на КОВИД-19 през 2020-21 г. са докладвани като трудови злополуки или професионални заболявания, което отчасти обяснява нарастването на фаталните инциденти в сектора.

Недекларираните работници

Въз основа на доклад на Европейския орган по труда  през 2019 г. в ЕС е имало 3,8 млн. недекларирани работници, ангажирани с дейности за лична грижа. Немалка част от тях работят в домашни условия, а домовете на пациентите са по-малко контролирана работна среда, отколкото болниците или другите здравни и социални заведения.
Според експерти по условията на труда, жените, особено мигрантите, често са с по-ниско образование и са изправени пред подценяване и недостатъчно признание.

В България най-рядко ползват цифрови устройства

Над 79% от работещите в системата на здравеопазването и социалните грижи в Дания, Финландия, Швеция или Холандия използват в работата си често или винаги компютър, лаптоп, таблет или смартфон.
В България и Румъния най-рядко се ползват цифрови устройства - по-малко от половината заети в здравните и социални грижи.