Здравната каса - един много спешен случай!

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Не знам как стана, обаче стъпих накриво и си навехнах глезена. Боли, не се трае! Куцук-куцук - отидох при джипито си - симпатична докторка, учтива.
- Ауу, как сме се подули! - плесна с ръце тя, разглеждайки крака ми.
Не знам защо лекарите имат неприятния навик, като говорят с пациентите, да използват първо лице множествено число.
- Как само сме се подули! - повтори докторката. - Според мен е навехнато...
- И според мен е навехнато - простенах аз. - Дайте ми направление за травматолог.
Докторката въздъхна, поклати глава и пак въздъхна.
- За съжаление не мога!
- Защо?! - поинтересувах се.
- Защото не сте спешен случай! - отвърна тя.
После ми обясни, че направленията за специалист още не са пристигнали и всички лични лекари дават направления (по изключение) само при спешни случаи. Обясни ми и какво е спешен случай и какво - не. Ако пациентът, например, има цирей на врата - това не е спешен случай. Но ако има бъбречна криза - е. Ако болният има високо кръвно налягане - не е спешен случай. Но ако вследствие на високото кръвно налягане е получил инсулт, тогава - да. Докторката приведе и пример от собствената си практика. Преди два дни в кабинета й нахълтал младеж със забит нож в гърба. Тя извадила ножа, промила раната, направила превръзка и изпратила младежа по живо, по здраво, защото случаят не бил спешен. Виж, ако младежът бил пристигнал с нож в корема или в гърдите, то тогава...
- Чакайте, чакайте! - прекъснах я. - Казвате, че моят навехнат глезен, нищо, че ме боли кански, не е спешен случай, така ли?
- Така - кимна утвърдително тя.
- А ако беше счупен, щеше ли да бъде?
- Щеше.
След кратък размисъл станах от стола и с всичка сила изритах с навехнатия крак бюрото й. Изкрещях от болка и загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, направлението вече беше в ръцете ми.
- Ето, вашият случай вече е спешен! - мило се усмихна личната ми лекарка. - Травматологията е на горния етаж. Побързайте, защото колегата има навик да си тръгва преди края на работното време!