Здравна търговия

Изразът "здравна реформа" вече се изпразни от съдържание и занапред колкото по-рядко се използва, толкова по-вероятно е да въздейства. Поне на хората, които получават медицински услуги. Затова и с промените трябва да се внимава, колкото и болезнени да са те.
След близо десетилетие живот на клиничните пътеки, най-сетне един здравен министър се сети, че това са пари от здравните ни вноски и трябва да се ползват за лечение на болните и за профилактика на здравите. Сиреч - за здраве, а не за смяна на дограмата на болниците. А пари за капиталови разходи трябва да се вземат отдругаде. Големият въпрос е "Откъде?", след като се оказа, че хазната била на червено не с 1, а с 2 млрд. лв., след като знаем какво е финансовото състояние на общините? Значи и онези 2 млрд. лв. от здравните ни вноски, които бяха откраднати, са затънали безвъзвратно! Първото място, за което човек се сеща, е онова перо, което бе определено за подслушване. Има ли смисъл от това толкова мащабно "упражнение", след като отдавна вече не сме в "студена война"? А и за развитието на една държава се съди не по броя "бръмбари" в министерските кабинети и ревери, а по нивото на работа и резултата от нея на болници, училища, държавни институции. За да се случи това, май наистина трябва да се сложи край на парадокса лечебните заведения да се регистрират като търговски дружества. Само че колко смелост и дипломация са нужни за такава промяна? Защото световната практика показва, лечебният процес трудно може да бъде отделен от лечебното заведение... Колко кураж трябва, да се направи истинска здравна карта, колко кураж трябва, за да каже държавата на частника "Тук не строй болница, там има нужда от болница!"?  
Тези дни дори стана ясно, че 300 млн. лв. от 1,5 млрд. за болнична помощ не се управляват ефективно и това са най-вече парите за ремонти и за закупуване на болнична апаратура и на оборудване. Стана ясно, че болници, които не са частни, правят ремонти и купуват апаратура за много повече пари, отколкото частните. Значи, ако болницата си е твоя, правиш си сметката на парите, но ако е на държавата или на общината - не ти пука за парите... Отделен въпрос е, че парите за здравеопазване никога и в никоя държава не стигат. Но добрите закони и истински строгият контрол по изпълнението им вършат добра работа.
Към днешна дата въпросителните пред родната система на здравеопазването са прекалено много - ще бъдат ли намерени двата милиарда от здравни вноски и ще бъде ли наказан някой за кражбата им? Ще имаме ли лекари и специалисти по здравни грижи в лечебните заведения? Ще имаме ли някакви лечебни заведения в малките градове и села, за да не мрат хората, докато стигнат до най-близката болница? Ще има ли смисъл да плащаме здравните си вноски, след като за всеки преглед или манипулация пак плащаме - на ръка или по допълнителен ценоразпис? Иначе търговията със здравето на нацията ще е повече от откровена.