Здравей, как си, приятелю?

Пенка Исаева

Ведър поздрав, придружен с широка усмивка, ще ви зареди с положителна енергия и ще направи деня ви успешен. А за да отбележите Световния ден на поздрава (World hallo day) 21 ноември, е добре да поздравите поне десетина непознати. Инициативата е на американците Брайън и Майкъл Маккомарк, предложена през 1973 г. като своеобразен бунт срещу военния конфликт между Египет и Израел.
Според двамата братя пътят към мира минава през общуването между хората, а първата крачка за това е сърдечният поздрав. Но най-доброто е да помахате с ръка и да се усмихнете широко на околните.
В България обикновено си пожелаваме здраве като поздрав - "Здравей" и "Здрасти". В повечето европейски страни и Америка пък поздравът е под формата на въпрос - "Как си?", като отговорът най-често е "Добре" и "Нормално". Завършва се с "Ти как си?" В Германия пък поздравът е строго разпределен по часове - от сутринта до 12 ч - "Добро утро", от 12 до 17 - "Добър ден", а след това  - "Добър вечер".
Евреите поздравяват с "Мир вам", гренландците просто констатират "Хубаво време", малайзийците питат "Къде отиваш?", а отговорът е неясен - "Разхождам се", зулусите възкликват "Виждам те". Европейците и американците придружават словесния поздрав с
                                                   
дружеско ръкостискане

С този жест се показва, че в ръката ви няма оръжие и намеренията ви са чисти. Запазил е значението си до днес и идва още от първобитния човек. В онези далечни времена, когато се срещали двама първобитни хора,  вдигали ръце с дланите напред, за да се види, че не носят и не крият оръжие. През вековете се променя и от него се раждат различни днешни жестове - вдигане на отворена длан при клетва, притискане на отворена длан към сърцето при даване на обет или като знак за искреност и др.

Модерната форма на древния ритуал е сплитането на отворените длани и разтърсването им - жест, който в повечето англоезични и други европейски страни се прави в началото и в края на срещата. Разтърсването на ръцете обикновено е от три до пет пъти. В северните части на Европа и Америка, както и в Азия, поздравите са по-сдържани, докато в Южна Европа, Латинска Америка и Балканския полуостров са по-топли и сърдечни, като например
                                                       
целувка по бузата
 
Във Франция се целуват по двете бузи и мъже, и жени, по-близките - с шумно мляскане, а не толкова близките само леко се докосват. В Испания също се целуват по двете бузи, но мъжете го правят само с жени. В Италия и на Балканите се целуват мъже с жени, мъже с мъже и жени с жени, но само по веднъж. Гърците дори по три пъти, както унгарците и руснаците, турците само ако са по-близки.

В Централна Америка също се целуват, но по един път. В някои страни целувката е придружена с прегръдка, както правят французите, латиноамериканците и в Средиземноморието, където хората са по-темпераментни.
В други страни пък е останало уважителното целуване на ръка, и то на по-възрастните дами, както е в Австрия, във Франция мъжът може да целуне ръка на по-млада жена при запознанство или като израз на уважение към по-високия й пост, а в Турция пък целуват ръка уважително на по-възрастните, като накрая докосват ръката до челото си.  
В азиатските страни

оказват уважение един към друг с поклон
                                                           
 който е различен във всяка страна. Японците имат три вида поклони - дълбок, до кръста, среден - до 30 градуса, лек - с навеждане и кимване на глава. Китайците също се покланят, но с прибрани до тялото ръце, корейците се покланят и после се ръкуват, индийците събират двете си длани една към друга, притискат ги до гърдите си и се покланят.

В Европа пък в миналото поклонът е бил изключително мъжки обичай за поздрав, а жените пък правели реверанс. Да свалиш шапката си в знак на приветствие наподобява поклон, защото показва най-уязвимата част от тялото на друг човек в знак на доверие.
                                                     
Отдаването на чест
 
за поздрав идва от Великобритания. В много от армиите по света по-ниските чинове приветстват по-старшите със сваляне на шапка, както e било в британската армия, но от ХVIII-ХIХ век тромавият войнишки поздрав бил съкратен само до докосване на козирката. С времето това било прието в много страни и съществува и до днес. В САЩ ръката е изнесена леко напред, така че да прикрие очите от слънцето, и дланта е обърната към земята, по същия начин се козирува във Франция. В царска Русия военният поздрав е с два пръста, този поздрав е оцелял и досега в Полша, както и в съвременна Русия.
                                                   
Скаутският поздрав
 
е по-специален. "Протегни лявата си ръка към друг скаут и здраво стисни лявата му ръка. Използвай този поздрав само когато и двамата сте в скаутска униформа", е едно от първите правила, които научава младият скаут. Ръкуването с лявата ръка има символично значение за скаутите, то е знак за приятелство, доверие и храброст. Да подадеш лявата си ръка означава да свалиш щита си, да останеш открит и с това да покажеш пълното си доверие към човека срещу теб. Произходът на този поздрав се губи някъде в различните героични истории, разказвани вечер край лагерния огън, предавани от уста на уста и поукрасявани според случая. Версиите са много, но повечето от тях идват от Африка и тамошните преживявания на военния разузнавач от британската армия лорд Робърт Бейдън Пауъл, легендарна личност, носител на званието Главен скаут на света.                                                                                                                
                                                   
Римският салют
 
е индивидуален жест за поздрав в древния Рим, но добил печална известност в близкото ни минало като хитлеристки поздрав. Интересното е, че е бил възроден през 1784 г. от френския художник Жак-Луи Давид в картината "Клетвата на хорациите".
            
                                      
Най-най-най

В класацията за най-странните поздрави попадат ледените ескимоси, които потриват носовете си, загадъчните тибетци свалят шапка с дясната ръка, слагат лявата зад ухото и леко се изплезват, любопитните самоанци се подушват един друг!
В много африкански племена плюят насрещния в знак на уважение, в някои индиански племена клякат, докато чакат приближаващия непознат да види миролюбивата им поза...