Здраве между избори

2021 г. дойде с обещания за надежда - ваксината срещу КОВИД-19. За България още не бе заглъхнало ехото от превозването на първите дози в бус за колбаси, но българинът и това преглътна с "Всяко чудо за три дни". А здравният министър Костадин Ангелов ни сравни с Австралия, Канада, САЩ, където ваксини били превозени с коли за сладолед и риба. Щом казва...

Заредиха се среднощни и сутрешни бдения на министър, заместници, директори на агенции, гарнирани с мощно медийно присъствие по летищните терминали в очакване и посрещане на поредните дози. Здравният министър се похвали с "двойно повече излекувани от заразените". Общопрактикуващите лекари най-сетне имаха право да дават направления за ПСР тестове.

След пореден инцидент в планината дойде и поредната димка за медицинска авиация - шумно бе оповестено купуването на един медицински хеликоптер и преоборудването на четири "Кугър"-а в линейки. Очаквано, нескопосаният проект с огромни разходи и ниска ефективност заглъхна. 

Докато властта уверяваше, че ще има достатъчно ваксини, се оказа, че фирмата, от която е поръчала най-много, орязва доставките си. Разгневен, пред камери и микрофони, здравният министър изкрещя към същата компания:

"Искаме ваксини, не учтивост и вежливост"

Тогава стана ясно, че България се е отказала преди време от полагащите ѝ се по квота от ЕС дози. Изплашеният от гафа премиер хитро запя първи глас в хора на шестте членки на ЕС, недоволстващи срещу разпределението на ваксини.

Националният план за ваксинация бе нарушен, а недобросъвестните - шумно глобени. Бяха пуснати зелени коридори за ваксиниране, после бяха спрени временно, до доставката на нови количества. Пак тръгнаха, пак спряха... Хитруванията на властта на дребно очаквано доведоха до отлив на желаещи, а страната ни трайно завладя последното място в ЕС и ЕИП по ваксинации срещу КОВИД-19 и се задържа на едни от първите места по смъртност. Националният план, вместо да акцентира на възрастните, както бе в цивилизованите страни, даде предимство на гледачите на норки. Властта, стремяща се да си подсигури предстоящите избори, на 1 март започна да разпуска и без това нестрогите противоепидемични мерки.

Е-здравеопазването ли избърза, България ли закъсня

Хвалбите около електронното здравно досие, дошло след е-направлението и е-рецептата, чакани повече от 15 години, изпълниха медийното пространство за кратко и най-вече с гафовете. И днес - около година по-късно, те остават някак функционално не съвсем достъпни. Е, поне има някакво начало във входа към цивилизацията. 

Докато информационният поток, умело направляван от властта, прескачаше между ваксините и електронното досие, поредната КОВИД-вълна отнесе хиляди българи от различни възрасти. Мнозина починаха дни след изписване от болница като "излекувани от КОВИД-19" и бяха регистрирани като починали от инфаркт, инсулт, рак и пр., изкривявайки статистиката. Бойко Борисов разформирова Националния оперативен щаб, който и без това му пречеше от месеци...

Докато уж всичко бе "под контрол", лекари се сбиха за ваксини за пациентите си. Едва ли някой бе повярвал на проф. Ангелов, че "ако имаме достатъчно ваксини, до края на юни 70% от населението в страната може да е ваксинирано". Ваксини има, но дори в средата на август едва 18% от пълнолетното население на страната бе напълно ваксинирано. 

След гафовете на ГЕРБ, опитите на служебния кабинет да върне доверието във ваксините чрез информационни кампании останаха нечути, не помогна и томболата с часовници. Числата попариха оптимизма и на служебния министър Стойчо Кацаров: "Ако продължим със сегашния темп на ваксинация, след 2 месеца ще сме обхванали 80% от хората над 60 г. с поне една доза ваксина срещу КОВИД-19 - това е реалистичната цел", каза той на 17 юни. Само че на 13 декември напълно ваксинирани са 34,2% от българите над 60 г. 

Националният план за справяне с пандемията от SARS-CoV-2 трябваше да осигури предвидимост в управлението ѝ, но и той не преодоля натрупания към предишната власт негативизъм.

Европейският зелен сертификат и летният спад на случаите дадоха глътка въздух и мнозина забравиха за пандемията. Но тя не ги забрави. Към средата на декември починалите само от КОВИД-19 са над 29 700! Между другото, към 31 декември 2020 г. Силистра е с 30 169 жители, а Разград - с 29 399!

Болници, лекари, сестри продължиха да се въртят в центрофугата на системата и правеха каквото им иде отръки, за да лекуват болни и да спасяват живот. Обърна се внимание и на специализантите.

А изборите се редуваха.

Лекарства изчезваха от аптеките и се появяваха след медиен шум. Кой знае защо бе подминато предложението на МЗ от август за намаляване на ДДС на лекарствата от 20 на 5%.

Създаде се нова дирекция в МЗ - за правата на пациентите. Д-р Кацаров години представляваше интересите на пациентите като ръководител на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). 

Кадрови рокади

Служебният екип на МЗ опита да сложи край на цяла ера в Правителствена болница, започнала от 1998 г. с директорстването на проф. Любомир Спасов. Нарушенията в трансплантациите в болница "Лозенец" бяха една от причините за смяна на ръководството ѝ. През 2011 г. ЦЗПЗ оповести, че болницата не отговаря на действащата нормативна уредба за извършване на този вид операции. Тогава скандалът набързо бе потулен... 

Сагата с Правителствена болница се преплете с тази за Национална детска болница в последните дни на служебния кабинет. Иначе идеята за Националната детска болница още е... идея. Но дали детското здравеопазване се свежда само до болничната сграда? А апаратура, оборудване? И най-най-важното - лекари, сестри и други медицински и здравни служители? А те са в огромен недостиг.

Не безоснователен шум вдигнаха и кадровите рокади в Александровска болница, чийто бивш шеф бе последният здравен министър от ГЕРБ. Проверки в "Пирогов" също установиха нарушения и доведоха до смяна на ръководството. Някой ще потърси ли сметка на тези директори? И двамата са вече депутати.

Позакъснелият зелен сертификат за вход в обществени места леко "дръпна" ваксинациите срещу КОВИД-19, макар че не отлепи страната от дъното. Изискването за документа обаче отвори и вратите към търсенето на фалшификати. Трябва ли да вярваме на всеки без маска, който твърди, че е "ваксиниран"?

Затихва поредната КОВИД-вълна и вече забравихме октомври с препълнените отделения, недостига на апаратура за кислородолечение, на респиратори, на интензивни легла... 

Старият спор с тестването на учениците (единственият възможен начин подрастващите да са присъствено на училище) не само кръстоса шпагите на родители с министерства, но и докара проверка от КПКОНПИ на МЗ за процедурата по купуването на тестовете.  

А керванът се влачи...

Освен шумотевицата около еднодневките, в българското здравеопазване кой знае какво не се промени и в последната година. Както и в предишните десетилетия. Профилактиката пак остана само на думи. Например Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021-2025 г. на практика е "копи пейст" от предишната - за 2017-2020 г. Сменени са числа, за да съответстват на изискванията, но в текстовете дори правописът не е коригиран ("Да се намали смъртността от туберкулоза със 75% през 2025 г." - в програмата за 2021-25 г., и "Да се намали смъртността от туберкулоза с 40% през 2025 г." - за 2017-2020 г.). Подобно е положението с програмата за ХИВ и сексуално предавани болести (СПИ), за хроничните незаразни болести и пр. Служебният екип на МЗ се отчете, че са избрани изпълнители за дейности по превенция на ХИВ и СПИ сред рисковите групи през 2021 г., доставени са консумативи за изследване на туберкулоза, извършени са действия по други програми. Подписана е декларация за изпълнение на европейския план за борба с инсулта, а амбицията на МЗ е тези инциденти да бъдат намалени с 10%...

Отчита се спад на злокачествените болести, но дали е реален? Трудно е да се каже при отсъствието на раков регистър. Макар заболяемостта от рак у нас да е доста по-ниска от тази в страните в ЕС, смъртността се доближава до средната на 27-те. А това означава липса на профилактика, недостатъчна диагностика, проблем с осигуряването на ефективно лечение. Подобно е положението и с останалите социално значими болести.  

Трансплантациите остават проблем на пациентите и на лекарите им. До средата на декември са направени 48 операции за присаждане на органи. През 2014 и 2015 г. бяха по 74 или 78 годишно. Иначе над 1020 души още чакат животоспасяващата операция. 

И тази година не бе подмината темата с диагностично-свързаните групи. У нас тази идея води началото си от 1993 г. И не едно правителство се упражнява, но реалността и може би нечии интереси бързо охлаждаха ентусиазма на поредните "родители" на реанимираната идея. Само подготовката за осъществяването й в други държави е вземала години.

2021 г. оставя различен привкус у всекиго. 2022 г. идва с нови надежди, че е взета поука от миналото. Промените в здравеопазването са жизнено важни. Остава да започнат наистина.