Завръща ли се Бурканбанк

За инфлацията има много определения и сравнения. Според едно от тях, когато стойността на произвежданото от икономиката намалява, големият брой хартиени пари се обезценява и се получава инфлация. Тя повишава цените на пазара, за да компенсира обезценените хартиени пари. Според друго сравнение инфлацията много прилича на високата температура при заболяване. Тя е симптом, но не и причина. Поскъпването на живота може да бъде както признак на възстановяване и растеж на икономиката (умерена инфлация), така и на влошаване на ситуацията (стагфлация). Според трето сравнение инфлацията за икономиката е като маслото за двигателя. Когато то не достига, моторът може да прегрее и да блокира, а когато е прекалено много, цапа целия двигател.

Финансови инжекции

Друга причина за инфлацията се оказва и нарасналата парична маса в света. "Европейската централна банка, Федералният резерв и Японската централна банка напечатаха страшно много пари в последното десетилетие. Все някога се очакваше това да доведе до инфлация", коментира пред "Блумбърг тв" икономистът Васил Караиванов. КОВИД-кризата допълнително подтикна правителствата да развържат кесиите. Новите финансови инжекции покрай плановете за възстановяване и устойчивост на европейските държави ще напомпат допълнително обезценката на валутите. Това се случва у нас и с увеличените заплати в бюджетната сфера през последните две години, и с ръста на минималната заплата, и дори с бонусите на пенсионерите и увеличените им пенсии. "Влияние оказва и усещането за инфлация, и за това вина има и говоренето на политиците", казва Караиванов. "Навсякъде има настроение и усещане за инфлация. И докато съществуват такива усещания сред хората, бизнесът без проблем ще вдига цените на стоките", твърди икономистът.  одобен процес е трудно, дори невъзможно да бъде овладян, особено в България, която няма възможност за парична политика в условията на валутен борд. 

Някои икономисти обясняват поскъпването на потребителските стоки в момента като нещо нормално след миналогодишното свиване на потреблението в началото на пандемията. "Инфлацията прекалено дълго (почти 10 години) бе задържана - било заради остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. или заради различни опити за ценови контрол. В същото време доходите на домакинствата растяха, а с това и тяхната покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре цените. Ускоряването на инфлацията е нормален икономически процес в условията на възстановяваща се икономика. Пандемията от коронавирус обаче допълнително разтвори ножицата между доходите на отделните групи от хора, като при по-нискодоходните ударът от покачването на цените е много силен", твърди Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. 

Ценови шок

Отлаганият ценови шок ни застигна през последните седмици на август и първите септемврийски дни. Тогава цените на храни, услуги, горива дръпнаха рязко. От началото на годината природният газ е поскъпнал със 158% и очакванията са цената му да продължи да расте. От 1 юли бяха вдигнати цените на тока с 4,4% и на парното с 16,1%. Храната също поскъпна, като най-драстично е увеличението на олиото с 43 на сто за година, на краставиците - с близо 36%, и на прасковите - с над 24%. До края на годината килограм хляб ще струва 2 лв. Повишението на горивата е с над една четвърт. Всичко това се случва, след като от въвеждането на извънредното положение на 13 март 2020 г. се наблюдаваше задържане на потребителските цени. Основно то се дължеше на свитото потребление и на по-високата безработица. Тенденцията се обърна в средата на тази година.

Основната причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпнаха средно с 15,4%. В значително по-умерени граници е ръстът на цените на храните, алкохола и цигарите - с 2%, и на услугите - с 1,1%. Тревожното е, че през последните седмици на август продължи повишението на хранителните стоки, за които хората харчат една трета от парите си. Средната цена за литър олио сега е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. Хляб "Добруджа" е поскъпнал с 4,2%, като килограм от него вече се продава за 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., нейните изкупни цени остават сравнително високи. Наред с това хлебопроизводителите обявиха през септември повишаване на цените на хляба с най-малко 10 ст. заради повишените цени на енергоносителите. Цените на някои зеленчуци, при това сезонни, също бележат значителен ръст. Драстично поскъпване има при краставиците, доматите, червения пипер, зелето, морковите, картофите, зрелия фасул. Средната цена на килограм домати е 2,65 лв., при 2,25 лв. преди година. От месните продукти значително е нарастването на цената на пилето със 7,5%, сухите колбаси - с 4%. Възходящ тренд се отчита и при горивата за автомобилите. Цената на литър бензин А-95 нараства с 26,8%, а на дизела - с 25,4%.

Спестяванията

Въпреки непрекъснатото поскъпване на живота обаче в трудната 2020-а спестяванията на българите поставиха абсолютен рекорд. Депозитите на домакинствата в банките се увеличиха с почти 10% и за първи път в историята на страната надхвърлиха 61 млрд. лв., показва статистиката. За сравнение - сумата е 52% от всички стоки и услуги, които икономиката на България е произвела през м.г. (т.е. парите на гражданите в банките са колкото половината от БВП). Нещо повече - данните на БНБ разкриват, че спестяванията не само продължават да се увеличават, но дори растат с по-високо темпо отпреди кризата. Какви са причините за тази рекордна спестовност? Страхът от загуба на доходи кара домакинствата да бъдат особено предпазливи в харчовете и ги тласка да заделят "бели пари за черни дни". Това не отменя обаче въпроса как да спасим парите си от обезценка при висока инфлация и ниска доходност. 

Банковите депозити са минало

Доходността от банковите депозити отдавна е минало и те вече не са решение за спестяванията. Завръщането към Бурканбанк също не е добър вариант в наши дни. Алтернативата е една - да инвестираме в активи, за да защитим спестяванията си с опцията да ги увеличим. Докато търсите устойчиви на инфлация инвестиции, имайте предвид, че никоя не е изцяло защитена от обезценяване. Без значение колко слаба или силна е валутата, която използвате за плащане, основната стойност остава сравнително постоянна при активи като недвижимите имоти и благородните метали.

Някои активи на хартиен носител, каквито са някои видове ценни книжа, също предпазват от инфлация, въпреки че го правят чрез по-изкуствени средства, например като финансовото министерство коригира стойността на защитените от инфлацията ценни книжа. Това са т.нар. индексни ценни книжа. Те носят доходност, колкото е обезценяването на  валутата. Бяха особено популярни през 1997 г., когато обезценката на лева стигна 300% на месец.

Имоти

Имотите, които се купуват за отдаване под наем, предлагат стабилност. Те осигуряват ежемесечен доход и данъчни предимства, но най-вече - защита от инфлация. Като собственик на имота можете да повишавате наема всяка година, за да сте в крак с пазарните цени, които обикновено надвишават инфлацията. Ако все още нямате собствено жилище, покупката на дом може да ви предпази от обезценяване на спестяванията. Собствениците на жилища с ипотека с фиксирана лихва са защитени от инфлация поне за разходите за жилище. Нещо повече - инфлацията им помага, като намалява стойността на месечните ипотечни вноски. Погледнато исторически, ръстът в цените на недвижимите имоти изпреварва инфлацията почти всяка година средногодишно с 4-5%. Освен това имате почти пълен контрол върху този актив и при драстично обезценяване на местната валута можете да продадете имота в друга, по-стабилна. Има още една възможност за инвестиции в недвижими имоти, която също може да има предимства пред физическата покупка на имот. Това е инвестиция в недвижим имот чрез фондовите пазари. Можете да я направите чрез покупка на акции на компании за недвижими имоти; борсово търгувани фондове, инвестиращи в недвижими имоти; инвестиционни тръстове за недвижими имоти; групово (споделено) финансиране на недвижими имоти.

Злато

Златото винаги е било уважавано заради своята рядкост, стойност и богата история. В сравнение с хартиената валута, монети или други видове активи златото е запазило стойността си през годините и хората го използват като начин да предадат богатството си от едно поколение на друго. Инвестицията в злато често се използва за защита от инфлация. Ценният метал поскъпва при геополитическа или икономическа несигурност, ниски лихвени проценти и слаб щатски долар. Това прави златото актив-убежище, много търсен при глобална несигурност. Основните възможности да инвестирате в злато са: инвестиционно злато (физическа покупка); фючърси на злато; договори за разлика (ДЗР) на злато; акции на миннодобивни компании, добиващи злато; борсово търгувани фондове (ETF-и), инвестиращи в злато.

Криптовалути

Отскоро се счита, че някои криптовалути, като биткойн, могат да ви предпазят от инфлация. Криптовалутите имат няколко предимства пред държавни валути, които не са подкрепени със злато или други реални стоки. Проблемът с криптовалутите е, че не е ясна основната им стойност. Има някаква присъща стойност в анонимната валута, която не се контролира от никое правителство. В момента никой не знае криптовалутите как ще се държат при висока инфлация, защото те все още не са преживели такава.