Затворената врата на отворения дом

"Най-добрият начин да съсипем Шенген е да дадем възможност за възстановяване на границите." Това обяви председателят на Европейската комисия Жозе Барозу в реч пред евродепутатите, които миналата седмица се бяха събрали да обсъждат дали и как трябва да се ревизира Шенгенското споразумение. Докато те умуваха, Дания побърза да се справи сама - Копенхаген обяви, че възнамерява да възстанови контрола по границите си със съседните страни от Шенгенската зона - Германия и Швеция.
Това "своеволие" предизвика бурен протест на Еврокомисията. "Ако е необходимо, ЕК ще предприеме всички необходими стъпки за спазване на законодателството", отреагира с гневно писмо Барозу до премиера на Дания Ларс Льоке Расмусен. Председателят на комисията отбелязва, че страните от Евросъюза нямат право на постоянни и систематични гранични проверки на хора и стоки. Барозу подчертава и конкретните текстове от международното право, които са в разрез с планираните от Дания действия.
Всъщност Дания далеч не е единствената страна, която се зае да ревизира шенгенските правила. Просто Копехаген се оказа първата столица, предприела конкретни мерки, без да чака благоволението на Брюксел. А иначе за връщането на контрола в Шенгенската зона първи заговориха големите евросили - Франция и Италия, които бързо получиха подкрепата и на "баш майстора" в Европа - Германия. Еврокомисията, разбира се, нямаше как да подмине тези гласове и бързо се нагърби да подготви необходимите промени. Цялата минала седмица евродепутати и евроминистри умуваха какво да се направи, как да се спасят европейските граници от наплива на арабските емигранти. Стигна се обаче само до мъгляво-дипломатичното решение, че свободната от граничен контрол зона трябва обезателно да бъде запазена, но и укрепена. Именно външните министри обаче се оказаха малко по-ясни: в Шенгенската зона ще бъде възстановен паспортният контрол на вътрешните граници, отсъдиха те. От Брюксел побързаха да уточнят, че тази мярка няма да засегне туристите - няма да последва ожесточаване на визовия режим. Става дума само за проверка на паспортите. Нелегалната миграция трябва да се постави под по-строг контрол - това е предупреждение за тези, които се канят да емигрират, коментираха експертите. Шенгенската система продължава да действа, но за тези, които се опитват да проникнат нелегално, ще има по-строги мерки. Като цяло това няма да се отрази на ЕС и на идеята за интеграция. И все пак еврочиновниците уточниха, че при промяната на шенгенските правила е необходим "внимателен подход". На финала те оставиха истинското решение да бъде взето от ръководителите на страните членки, които ще се съберат на среща на 12 юни.
Копенхаген обърка тези внимателни и дипломатични планове, взимайки свое самостоятелно решение. Идеята за това бе на антиимиграционната Датска народна партия, крайнодясна формация, ръководена от Пия Керсгор. Въвеждането на подобна мярка ще позволи на страната да се бори по-добре с незаконната имиграция и организираната престъпност, твърди партията. Крайната десница в Дания е съюзник на либерално-консервативното правителство на малцинството, което е на власт от 2001 година. Използвайки ключовата си роля в парламента, десницата успя за тези 10 г. да накара властите да затегнат политиката за сигурност и преди всичко в областта на имиграцията. В това отношение Дания има едно от най-строгите законодателства.
Натискът на радикалният национализъм обаче става все по-осезаем и в други европейски държави. Нищо необичайно - отдавна известен факт е, че при тежки кризи национализмът набира скорост: в природата на човека явно е да търси виновника за бедите си навън. А световната криза не подмина нито социална Дания, нито Холандия, нито дори спокойната Финландия. Националистическите и антиимигрантските движения днес се радват на голяма популярност. Сблъсъци с имигранти, истински побоища, забрани за носене на определени национални или религиозни символи (бурките например), призиви за изхвърляне на "пришълците" - ставаме свидетели на такива изстъпления в цяла Европа. Ами забраната за българи и румънци да работят в някои от държавите на ЕС? Нима това не е също проява на национализъм? А уж сме пълноправни членки на общността!
Твърдият национализъм сега обаче посегна  на пълномощията от Брюксел. Тази тенденция вероятно ще бъде приветствана от британския премиер Дейвид Камерън и торите, коментираха британските медии. И все пак битката тепърва предстои. Идеята за обединена Европа не бива да се изоставя. Безспорно е, че пътят ще е труден - проблемите на еврото и сега на Шенген доказват това. Но алтернатива няма.
Съдбата на поправките ще бъде решена на срещата на евролидерите през юни. Освен това обаче новите правила трябва да бъдат одобрени и от парламента на ЕС. Много експерти предполагат, че именно евродепутатите ще блокират предложението, защото мнозина от тях са категорично против, като наричат тези мерки "унищожаване на идеята за единна Европа".
Междувременно, обявявайки решението си за възстановяване на граничния контрол, Копенхаген все пак си остави мънички вратички, уточнявайки, че ще пристъпи към изпълнението на плана си след две-три седмици. Причина за отлагането не са брюкселските заплахи за санкции. Намеренията на Дания са да възстанови постоянния митнически контрол по границите, като бъде изградена съответна инфраструктура, назначен допълнителен персонал, осигурено видеонаблюдение и полицейска подкрепа. Всичко това ще струва на датчаните 150 милиона датски крони (20,1 милиона евро). Триумфът на насърчавана от държавата ксенофобия ще излезе на датчаните доста скъпо.
А за нас вратата на засега отворения европейски дом все още седи затворена. И не е ясно дали като му "дойде времето" да прекрачим прага, праг ще има...

Регионът без граници обхваща над 400 милиона души в 22 държави, сред които Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Той се простира от Португалия до границите на Русия на Балтийско море и от Исландия до турската граница с Гърция.