Защото...

Съвременното родно здравеопазване се ползва с доверието само на 4.8% от българите. 10 пъти повече са онези, според които то е много лошо. Защото...

- не стигат безплатните лекарства за болни от рак и редки болести, както и за хората с присадени органи, а минималните пенсии на старците отиват само за лекарствата им;

- в болниците не стигат парите за покриване на клиничните пътеки и пациентите трябва да доплащат под формата на "избор на екип/лекар". Ни един управник не смее да каже в очите на хората истината: "Няма пари, доплащайте!"

- в общинските болници заради нови и нови критерии за оборудване, лекарски специалности и прочее приумици се свива дейността, а в резултат на това достъпът на хората от малки и отдалечени населени места до медицинска помощ се ограничава все повече и повече;

- който плаща стриктно здравните си осигуровки, пак трябва да доплаща, ако има нужда от лечение. Който не ги плаща, пак получава здравна помощ (по линия на спешната помощ) или просто си плаща, или отива да се лекува в чужбина;

- лекарите ни са добри, но не всички; внимателни са, но не всички и не към всеки; трудът на повечето ни лекари е ниско платен, затова и те първо говорят за пари, а после - за здравето на пациентите... Защото системата ги направи счетоводители, а болните са разкарвани от болница в болница заради бюрокрация или пестене на пари.

Така ли изглежда днес родното здравеопазване. Може ли то да се хареса някому - българин, италианец, австралиец или австриец?

А дали не трябва аршинът към същото това здравеопазване да е друг - не според спестените пари, а според броя на оживелите и оздравелите.