Защо ядем замразено вносно месо

Консумацията на животновъдни продукти e един от важните критерии при определяне жизнения стандарт на всеки народ. Изчислено на човек, средно за страната годишно консумираме около 60 на сто от количествата, които потребяват жителите на развитите европейски страни. Става дума за млякото и месото, техните производни и яйцата.

Изтича третият мандат на ГЕРБ и неговите партньори. Добре е да хвърлим поглед на случващото се през изминаващите четири години. От властващите се чуват хвалебствени думи как земеделският отрасъл, включващ и животновъдството, се развива много добре въпреки някои трудности, породени от болести по животните и сушата. Наскоро министър Десислава Танева се похвали, че през 2020 г. земеделието е подпомогнато с 3,1 млрд. лв. - сума, невиждана в неговото съществуване. Напоследък отговорни държавни и партийни ръководители и депутати напоително говорят колко е важно да произвеждаме стоки (продукти) с висока добавена стойност. Но това са думи, пуснати в ефира, за да се чуе колко много знаят. А в действителност не са направили нищо.

Животновъдството е интензивен сектор на отрасъл Земеделие. То произвежда продукти с висока добавена стойност, която при тяхната преработка се увеличава. От неговото състояние до голяма степен зависи интензивността на отрасъла. В развитите европейски страни неговият дял от брутната продукция надхвърля 50%, а при нас този процент през последните годни е 22-25. Това се дължи на факта, че България на 1000 дка земеделска земя има само 22 приравнени животински единици (ЖЕ) срещу 90 за първите 15 страни членки на ЕС. При нас бедата идва от крупните земеделски стопанства, които имат средно за страната 6 ЖЕ. Техните колеги в Европа имат по 56 ЖЕ. Прогнозирам, че тези числа за България след преброяването ще станат още по-малки, тъй като животните продължават да намаляват. Какво означава да стопанисваш 80 на сто от земята, а да имаш 12 на сто от животните? Това означава, че от 1000 дка обработваема земя (ниви) само 60-80 дка произвеждат фураж за българските животни. 

Нека видим конкретните данни за състоянието на животновъдството 

през изтичащия мандат на управляващите

- Намаление на броя на животните и увеличение на птиците.

Говедата са намалели с 47 хиляди (8,4%), в т.ч. кравите са по-малко с 26 хиляди (7,6%). Настъпили са съществени промени в броя на кравите по ползвателно направление. Специализираните за производството на мляко са намалели с 56 хиляди (20%). Месодайните са се увеличили с 30 хиляди (35,3%). Биволите, в т.ч. и биволиците, са се увеличили, но техният брой е малък и не влияе значително на общия брой на едрия рогат добитък (ЕРД). 

Овцете са намалели със 79 хиляди, от които майките са 54 хиляди. От направлението за мляко майките са намалели със 76 хиляди, а от месодайното са се увеличили с 22 хиляди. Намаление има и в броя на козите, макар и с по-малко - в общия брой с 9 хиляди, в т.ч. майките с 6 хиляди. Дребният рогат добитък (ДРД), смятан за традиционен, продължава да намалява с ускорени темпове.

Свинете са намалели със 126 хиляди, в т.ч. майките с 14 хиляди. Тук обяснението е лесно - през 2019 г. бяха унищожени голям брой свине, заразени от Африканска чума. Броят на птиците се е увеличил с 1,9 милиона. Прогнозите за броя на животните и птиците в края на 2020-а са близки до отчетните числа за 2019 г. Може да се очаква, че производството на животински продукти ще бъде близо до отчетеното за 2019 г. Числата, използвани в статията, са взети от аграрните доклади на МЗХГ - 2016 и 2019 г.

- Намалява общото производство на мляко и се увеличава броят на яйцата (Табл. 1).

Числата и процентите за кравето, овчето и козето мляко са красноречиви - те намаляват значително. Единствено биволското мляко бележи ръст с 37,2% - хвала на биволовъдите! Неговото количество обаче е малко и не може да повлияе за увеличение на общото количество. Нараства и производството на яйца - с 5,2%.

- Интересни са данните за производството на месо (Табл. 2). На пръв поглед числата удовлетворяват. Увеличено е общото производство със 7%, на бели меса - с 5,4%, и на червени - с 8,7%, което се дължи на свинското - ръст с 13,7%. Трябва ли да бъдем доволни? В никакъв случай. Защо?

- На човек годишното производство възлиза едва на 32,7кг, произвеждали сме по 90 кг на почти 9-милионно население.

- Няма държава в Европа и двете Америки, в която белите птичи меса да са повече от червените (ЕРД, ДРД и свине), взети заедно, както е при нас.

- Символични са количествата, произведени от ЕРД и ДРД. На човек те са съответно 2,6 и 1,7 кг.

- От 342 хиляди крави и биволици (11 хиляди) са произведени едва по 50 кг месо. А сме произвеждали по 180-200 кг. Европейските страни произвеждат по 200-240 кг. Тук има два момента, които заслужават внимание. Първият е клането на телетата наскоро след отелването. Вторият - сивият сектор. Факт е, че в стопанствата се добива 66% от месото, а в регламентираните кланици - 34%. При телета и млади говеда тези проценти са още по-тревожни - съответно 7,7 и 92,3%. Оставям без коментар тези данни. Подобно е положението и при добива на месо от овцете и козите. 

- Нима е възможно да сме доволни от производство само на 83 хиляди тона свинско месо, като 

на човек се падат само по 12 кг 

Произвеждали сме по 48 кг. Затова сега ядем дълбоко замразено вносно 20-годишно свинско. Птичето месо също е малко - 16,5 кг на човек. Тези два вида месо се добиват главно в регламентирани кланици: свинското - 96%, птичето - 98,6%. Тези проценти заслужават висока оценка.

Окончателна представа за състоянието на животновъдния сектор ще се добие, като се разгледат износът и вносът на животински продукти.

- Търговското салдо (износ-внос) е отрицателно. През 2016 г. то е възлизало на 230 млн. евро, а през 2019 г.- на 383 млн. евро. Увеличението на нетния внос е 66,5%. Най-голям е вносът на месата и карантиите. За сравняваните години числата са 159 и 270 млн. евро - ръст от 70%. Отрицателно и нарастващо е салдото на аква културите, на млякото и млечните продукти, на хранителните животински продукти, които не са включени в горните групи.

- Изключително тревожни са числата за внесените количества животински продукти през 2019 г.: свинско месо - 120 хил. т, мляко - 34 хил. т. В износната листа е посочено, че изнасяме 43 хил. т месо и карантии от птици. Всеки би казал: добре. Но в същото време (година) сме внесли 112 хил. т. И тук сме нетен вносител на 69 хил. т. Изнесли сме 24 хил. т сирене и извара, а сме внесли 27 хил. т. И всичко това - при намалено население с 2 милиона човека и ниска консумация.

Постоянно се подчертава, че зърното и маслодайните семена са гръбнакът на българското земеделие. Така е, вече произвеждаме 10-12 млн. т зърно повече от годините преди промените. Маслодайните семена са увеличени 4 пъти (2,3 млн. т). Но както използваме зърното и отпадъците от преработката на маслодайните семена - главно за износ, отрасълът става гръбнак на нашата бедност. Задоволява ни фактът, че валутното салдо за отрасъла е положително и надхвърля 1 млрд. евро. Но това се дължи главно на износа на зърно и отпадъци от маслодобивна промишленост като суровина. Това означава 

да изнасяш национален доход

Ще посоча два примера:

- Дания е по-малка по територия и население от България. Произвежда зърно колкото нас, но не изнася и килограм. Цялото количество използва чрез животновъдството за производство на мляко, месо и яйца. Осигурява на населението животински продукти по високите европейски стандарти и изнася огромни количества. От декар земя получава 449 евро, ние - 80.

- За Нидерландия ДУМА публикува подробен материал (30.09.2019 г.). Тя внася зърно и белтъчни фуражи и е развила животновъдството до космически размери в сравнение с нас. Освен че храни 17-милионното население, изнася огромни количества мляко, месо и яйца и техните производни, и разплоден материал. Много добри думи могат да се кажат за животновъдството в  Белгия, Германия, Франция и др.

За съжаление, годишните аграрни доклади на МЗХГ всяка есен влизат в Министерския съвет, но само се регистрира, че са внесени и приети, без да се правят изводи и да се приемат мерки. През годините се провеждат много срещи на обществени животновъдни организации, инициирани от МЗХГ. Не са редки и протестите, но там се говори само за пари (субсидии), без да се каже какво ще се получи срещу тях. Липсва споделената отговорност. Често субсидиите се увеличават, а продукцията от животновъдството не задоволява нашите скромни нужди и се налага да внасяме.

Очаквам да бъдат избрани нов парламент и правителство, които да видят истинското положение на отрасъл Земеделие, на животновъдството и да набележат мерки за увеличение на българските животински продукти, които да задоволят нуждите на населението и на износа.