Защо внукът ми учи китайски?

Сергей Птичкин

- Дмитрий Олегович, с какво е свързана поредицата от аварии при изстрелване на наши ракети, които винаги са били смятани за едни от най-сигурните в света? Какво се прави, за да се излезе от тази критична ситуация?
- Това е резултат от техническата изостаналост на редица предприятия в космическия отрасъл, загуби и остаряване на кадрите и недостатъчния контрол върху качеството на готовите изделия. Не може обаче да се лекува раната на тялото на космическата индустрия, без да се разбира, че авариите са следствие от по-дълбоки проблеми.
Дмитрий Медведев съвсем справедливо предяви големи претенции по адрес на ръководството на "Роскосмос". На съвещание при премиера бяха приети решения във връзка с управлението на качеството на продукцията на отрасъла. Освен това бе дадена задача в продължение на два месеца съвместно с независими експерти на правителството да се разработят и представят на ръководството на страната предложения по архитектурата на управлението на космическия отрасъл. Надавям се, че нашите експерти ще погледнат на проблемите със свеж поглед, ще направят препоръки, на чиято основа и ще бъде взето премислено и свободно от чиновнически лобизъм решение.
От друга страна, "Роскосмос" също ще подготви своя програма за излизане от кризисната ситуация. След два месеца ще се съберем, ще обсъдим всички варианти и ще вземем окончателно решение. Трябва да имаме яснота, архитектура на целите, общ технически замисъл как да постигнем тези цели.
- Положението в космическия отрасъл е критично, а вие предлагате да се замислим за изграждането на научни бази и цели жилищни градове на Луната. Защо?
- Моето изказване може да се смята за "провокационно" в положителния смисъл на тази дума. Трябваше да се взриви застоят в мозъците, да се предизвика обществен интерес към космическите програми. Ние, ако говорим за хората от средното поколение, сме се родили и израснали в страната на космическите първопроходци. Някога обществото бе обзето от идеите за покоряване на космическото пространство, за полети към други планети. Затова несполуките ни в космоса не са тесноведомствен проблем, а проблем на репутацията и самомнението на нацията. Налага се да я решаваме публично, с подкрепата на общественото мнение.
За истински пробив е необходима свръхцел. Аз, като зам.-председател на правителството наблюдавам и космическия отрасъл. Неведнъж на съвещания на Военнопромишлената комисия и на специализирани заседания съм питал: каква е йерархията на целите и ценностите в нашата космическа дейност? Така и не дочаках отговор. И тогава сам казах: хайде да се опитаме да направим лунна научна станция. Технологично подготовка за такава дейност можем да започнем още сега, въпреки че пълното реализиране на програмата ще стане може би и след десетилетия.
- Какво може да даде това на страната ни или дори на цялото човечество?
- В перспектива такава станция може да се превърне в международна космическа база, космопристанище за изстрелване на далечни космически експедиции. Човечеството няма да остане на Земята, него винаги ще го привличат все по-нови идеи за полет към далечни светове. И при все по-съвременните технологии за борба с гравитацията то ще се стреми да създаде на естествения спътник на Земята междинна станция за бъдещи полети към далечния космос. А е и доста по-надеждно да се изучава физиката на нашата Слънчева система от Луната, а не от Международната космическа станция, чиято орбита се налага постоянно да се коригира.
Иска ми се хората също да започнат да предлагат някакви големи, амбициозни цели, които Русия да си постави при овладяването на космоса. Защото само в дискусия ще получим онази йерархия на задачите, без които голяма държава не може да види своите перспективи.
- Какъв е, според вас, основният проблем на космическия отрасъл?
- Проблемите са доста, трудно е да се изтъкне една. Да вземем например гигантския брой предприятия в този отрасъл, които днес работят на 50% от мощността си. Те просто не могат да бъдат осигурени с поръчки. В Москва територията на ракетния завод "Хруничев" е 125 хектара. И това е почти в центъра на града, където земята е безценна!
Защо има загуба на качеството на крайната продукция? Защото е невъзможно да се контролира всичко. Необходима ни е единна техническа политика. Изграждането на такава промишленост обаче може да бъде направено само когато имате някакви грандиозни задачи, а не във връзка с поредното изстрелване на поредния спътник. Затова и дадох идеята за лунния проект.
- Работейки с НАТО, вие сте били усетили, че има някакви реални планове за агресия срещу Русия. Или това е от областта на пропагандата, останала от времето на студената война?
- Най-краткият отговор на въпроса: прави ли се в НАТО военно планиране срещу Руската федерация? Да, прави се. Работи ли във военния щаб на НАТО група за ядрено планиране? Да, работи. С други думи - те кроят планове срещу моята страна. Но има и друг въпрос: готови ли са те да воюват с нас? Отговор: не, не са готови. Страхуват се и не искат никакви въоръжени конфликти.
- База в Уляновск... Какво може да се отговори?
- Аз съзнателно се намесих в тази информационна битка във връзка с Уляновск. Всички мълчаха, а слухове - все по-невероятни - се разпространяваха. Разбира се, бях наясно, че ще предизвикам много критики. Но бях убеден, че ще развенчая този мит и ще дискредитирам разносвачите на информационния вирус. Каква ти база на НАТО на територията на Русия?! Това дори не е смешно. Водих журналисти на онова летище, където нашите паникьори "планираха" да бъде осигурен транзитът на товари на НАТО за Афганистан. Всички се убедиха лично: на база там дори не мирише. Разговорите на тази тема могат вече да спрат - сензация няма да има.
- Казвахте, че патриотизмът трябва да започва с детската играчка. Но днес наистина не може да се намери родна играчка. Някой отзова ли се на призива ви?
- Бях на изложба на военни играчки. Представителите на един от заводите в отбранителния отрасъл с гордост заявиха, че от доста време заедно в военната продукция произвеждат и кукли. И са готови, ако има поръчки, да увеличат това производство. Не успях да се сдържа да не се разсмея. Днес ни трябват не толкова кукли за малките деца, колкото игри и играчки за онези, при които вече започва да се формира съзнанието, възприятието на света. Необходимо е това, което развива творчеството при детето.
Тази година моят внук Фьодор тръгна в първи клас. Та той постоянно нещо прави сам, сглобява-разглобява. Разказах му за хиперзвука, обясних му какво е това. На следващия ден той ми донесе схемата на устройството на хиперзвуков летателен апарат. И заяви, че всичко е пресметнал, но не знам как.
Занесох рисунката му в службата си, закачих я в рамка. Идва при мен Борис Обносов, ръководител на корпорация, занимаваща се със създаване на тактическо ракетно въоръжение. На шега му показах рисунката на внука. И той, един от водещите разработчици на хиперзвукови ракети, напълно сериозно ми заяви, че рисунката на първокласника е интересна от гледна точка на аеродинамиката на хиперзвуковите апарати.
Разказах ви това, за да ме разберете: хубавите детски играчки и грамотно създадените игри са много сериозно нещо, подтикващи към творчество, а не към празно прекарване на времето. А ако играчките възпитават и на патриотизъм - това ще е просто прекрасно.
- Чух, че внукът ви учи китайски, вярно ли е и защо китайски?
- Има такъв виц: оптимистът учи английски, песимистът - китайски, а реалистът - устройството на автомат "Калашников". Ние с Фьодор учим всичко наведнъж. А ако говорим сериозно: Китай е велика държава с голямо бъдеще и да се знае езикът на тази съседна страна съвсем не е излишно. На момчето му харесва да учи йероглифи, а ние не възразяваме.

На Русия й е необходима изследователска база на Луната или на лунната орбита, твърди вицепремиерът Дмитрий Рогозин