Защо Великден "се мести", защо неделя е... понеделник

Киро М. ИВАНОВ

С календара измерваме времето, той отговаря на въпросите ни: колко дни и месеци са минали от годината, кой ден от седмицата сме, кога е почивният ден? По календара всеки от нас планира своя живот и дейност. Поради това не е чудно защо една от първите задачи на древните народи била измерването на времето. 
Най-напред измерването на времето в денонощието започвало от изгрева и завършвало със залеза на Слънцето; денят разделяли на 4 части (в Египет) или на 6 части (в Китай). Днешната 12-ична система идва от Вавилон - годината и денонощието делим на 12 равни части.
Хилядолетия преди новата ера човекът е обърнал внимание на цикличните промени в природата, които водят до смяна на деня с нощта, на един сезон с друг. Най-подходящи за измерване на времето се оказали двете периодични движения на Земята - около оста й, и около Слънцето. Времето за една обиколка на Земята около Слънцето е равно на една година.

Карта на часовите пояси

Светът познава три календарни системи: Слънчеви - в тях денонощието се съгласува с годината; Лунни - в тях денонощието се съгласува с месеците и лунната година; Лунно-слънчеви - в тях денонощието и месецът се съгласуват с годината. Съвременният календар в повечето от страните е слънчев.
В древния Вавилон календарът бил познат от началото на III хилядолетие преди н. е. Вавилонци приемали продължителността на годината за 360 денонощия, определени в 12 лунни месеца по 30 дни, впоследствие жреците добавили още 5. Разделили всеки месец на седмици, отначало петдневни, а след това - седемдневни. Новата година започвала в деня на пролетното равноденствие - 22 март.
Египетският слънчев календар бил създаден за регулиране на полските работи още в IV хилядолетие преди н. е. Слънчев бил и персийският календар на Омар Хайям (1050-1123).

Вавилонска схема на Вселената

Прелюбопитна е историята на календара и празниците, които били наложени във Франция по време на Великата френска революция. Конвентът въвел нова ера, началото на годината започвало на 22 септември, месецът бил с три декади, вместо с четири седмици. В календара на революцията названията на светците от Григорианския календар били заменени с очарователни или чудновати названия - имена на растения, на животни или на земеделски сечива. Дните били означавани поредно - първи ден, втори ден, трети ден. Нямало недели, нито религиозни празници, а за да се изпъстри еднообразието на годината, увеличили гражданските празници в чест на велики събития, на символични идеи и републикански добродетели. Празникът на Възраждането бил честван на 10 август, празникът на Върховното същество - на 19 прериал...
През годините републиканските празници вземат все по-нравоучителен, философски и едва ли не религиозен облик. Конвентът, преди да се разпусне, узаконил окончателно 7 народни празника: Празник на републиката - 1 вандемиер, 22 септември; Празник на младостта - 10 жерминал, 30 март; Празник на съпрузите - 10 флореал, 29 април; Празник на признателността - 10 прериал, 29 май; Празник на земеделието - 10 месидор, 28 юни; Празник на свободата - 9 и 10 термидор, 27 и 28 юли; Празник на старостта - 10 фруктидор, 27 август.
Лунният календар и до днес се е запазил у някои народи от Изтока. В древността култът към Луната в Азия преобладавал над култа към Слънцето. Мохамед, който е обявил Аллах за единствен бог, въвел чисто лунен календар - годината била от 12 лунни месеци по 29,5 дни, общо 354 дни. Днес  Лунната година е с продължителност 12-13 месеца и 353-385 дни.
Лунно-слънчеви календари били древногръцкият, еврейският, древноримският и старокитайският. При тях се съгласува смяната на лунните фази с продължителността на тропическата година (или с пролетното равноденствие).
Един от първите лунно-слънчеви календари бил разработен в Китай преди около 3000 години. В основата му е месецът, който съдържал 29 или 30 денонощия, а годината - 365 денонощия и 6 часа.
Юлианският календар (стар стил) е възникнал в Рим и просъществувал там над 16 века, а в много страни - значително по-дълго. През 324 г. от н. е. византийският император Константин I провъзгласил християнството за държавна религия, три години по-рано обявил неделята за почивен ден и сложил ред в употребата на седмицата - кога да се извършват религиозни ритуали, кога да се почива. В наше време този ред не се спазва в отделните държави и религиозни общности. Така например в Израел почивен ден е събота, в Иран - петък, а седмицата започва в събота. В други мюсюлмански държави има два почивни дни - четвъртък и петък; в редица западни култури неделята се смята за първи ден от седмицата независимо от факта, че е почивен ден...
В 325 г. Никейският църковен събор за пръв път приел Юлианския календар и постановил Великден да се празнува в първата неделя след първото пролетно пълнолуние, т. е. пълнолунието, което настъпва след 21 март, и винаги да е след еврейската Пасха. Пасхалните таблици изчисляват Великден между 22 март и 25 април, докато по Григорианския календар (нов стил) границите се изместват между 4 април и 8 май. През 2010-та пролетното равноденствие бе на 20 март, първото пълнолуние на 30 март, а Великден - на 4 април, точно според предписанията на Никейския църковен събор; през 2011-та - на 24 април, през 2012-та - на 15 април, а тази година Великден ще бъде на 5 май!
През 395 г. Византийското царство се разделило на Западна империя с център Рим и Източна с център Византия (Константинопол). Шест века по-късно - в 1057 г., църквата се разделила на Западна (римо-католическа), и Източна (гръко-византийска).
В 1581 г. ватиканският астроном Игнатий Данти убедил папа Григорий ХIII да реформира Юлианския календар. Новият Григориански календар бил приет веднага в повечето католически страни на Западна Европа - в Италия, Испания, Португалия, Франция, Белгия... За да го приемат, на протестантите били необходими 147 години!
В Англия промяната била наложена в началото на 1752 г., като дотогава посрещали Новата година през пролетта. Щом разбрали за "кражбата", разгневени тълпи преследвали дълго реформатора лорд Честърфийлд и настоявали да им върне обратно дните.   
След образуването на Китайската народна република в 1949 г. в страната бе въведено обикновено летоброене, но и до днес някои вестници и списания изписват годината по стария 60-годишен цикъл. В Индия също има различни календари - броят им надхвърля 30. Индийските календари са много сложни: месеците са с различна продължителност - от 29 до 32 дни, дните започват в различни часове от денонощието...
Основните възражения на Гръко-византийската църква (православието) били апостолските правила, които забраняват празнуването на пасхата по-рано от пролетното равноденствие заедно с евреите, тъй като в Григорианския календар такива съвпадения са възможни. Едва в 1923 г. тя въвела Новоюлианска система на календара, предложена от югославския астроном Миланкович, която действа в Гърция, Югославия, Румъния и България.
Малцина читатели вероятно знаят, че в летоброенето са съществували над 200 различни ери - от сътворението на света, от всемирния потоп, от основаването на Рим, от бягството на Мохамед и т. н. Най-древна от реалните ери (основаваща се на действителни събития) е ерата на вавилонския цар Набонасара (28 февруари 747 г. преди н. е.), най-близка - ерата на Великата френска революция (22 септември 1792 г.)