Защо в Сирия настъпи временно затишие?

Обстановката в Сирия представлява интерес за широкото обществено мнение. Някои се опитват да я представят като продължение на т.нар. "Арабска пролет". Накратко версията е, че свободолюбивият народ на Сирия се е вдигнал да свали "кървавия тиранин", президента Башар Асад. Преди около месец кралят на Саудитска Арабия заяви в прав текст, че "Арабската пролет е мероприятие на външни сили, които са врагове на исляма и арабите". Тези думи никак не се връзват с "работната" версия на глобалните медии по въпросната арабска тема.
Днес в някои алтернативни сайтове се появиха ужасяващи кадри, на които т.нар. свободолюбиви "бунтовници" застрелват ранен и лежащ на земята военен от редовната сирийска армия (виж снимката). В подобен втори "репортаж" на земята лежи ранен учител пред едно училище. След като той отказва да подкрепи въоръжените бандити и забранява на децата да се намесват в кървавия хаос, е застрелян като привърженик на "кръволока президент". Учителят в нито един момент не иска милост от своите палачи. В същото време една никому неизвестна неправителствена организация със седалище в Лондон обяви, че жертвите на режима в Дамаск са вече над 10 000 човека. Това са цифрите, които цитират големите глобални медии. Нали разбирате, че ако вземем този факт за истина, то в сирийските болници би трябвало да лежат ранени поне около 40 000-50 000 човека. Международните наблюдатели обаче не описват такова огромно число хоспитализирани. За да разберем какво става в Сирия и защо става така, трябва да видим геополитическата проекция на събитията в световен и регионален план. Тогава безмилостно се разбира Who is кто?
Картината в Близкия Изток, Сирия, Иран е достатъчно разбираема и прозрачна. В света има "закрити глобални проекти". Такива, които не се обявяват публично, а се маскират с благовидна, почти ангелска риторика за "правата на човека", "борба с глобалния тероризъм", "борба за демокрация" и други подобни тези. А това означава, че геополитическата стратегия всъщност е борба за ресурси (Иран) и борба за маршрути (Сирия).
Една от стратегическите цели на САЩ е да изгонят "Газпром" от западноевропейските пазари. Очевидно е, че с природния газ от Централна Азия и по-точно от Азербайджан не се получи нищо съществено. У нас вече десетина години все някой докарва по 1 млн м3 азерски природен газ. И дотук - едно голямо нищо! Газопроводът "Набуко" въпреки десетките срещи на най-високо равнище и стотиците конференции до този момент не е нищо повече от класически "камертон" за евроатлантическа лоялност. Това, че той е обявен за български национален приоритет, не го прави повече реализуем. Преследваната схема е доста прозаична - руският газ в Европа да се замени с катарско "синьо злато". В момента Катар строи огромен флот от танкери, които могат да пренасят втечнен газ. Освен кораби са нужни и съответните инсталации, които да компресират суровината, а като я разтоварят, да я върнат в първоначалното й състояние. За строителството на танкерния флот и наземните инсталации са необходими около две години. По-ясно казано, Сирия трябва да бъде "преодоляна" най-късно до 2014 година. След падането на Кадафи "Газпром" загуби 2% от своя пазар в Европа. От 26% дялът на руския газов гигант в Стария континент падна на 24%. Освен с танкери, Катар планира да транспортира на запад своя природен газ и чрез газопровод. Последният трябва да мине през сирийска територия и да излезе на брега на Средиземно море. Спомняте ли си, че преди построяването на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан първоночално бе "зачистена" територията, населявана с бунтовните кюрди. Нанесен бе тежък удар на ПКК, а кюрдският лидер Йоджалан бе вкаран в затвора с помощта на няколко специални служби.
Случаят със Сирия е аналогичен. Башар Асад е еквивалент на Йоджалан. Сега предполагам, че става ясно защо Катар финансира обилно сирийската "опозиция", която се набира особено активно в околностите на Бенгази (Либия), където гъстотата на бивши бойци на "Ал Кайда" по американски експертни оценки е най-висока в света. Доха вложи много пари и в противниците на Кадафи. В Либия бе отработена "технологията", която засече в Сирия. Първоначално се създава анклав, който се контролира от "въстаналия народ". Такъв бе град Бенгази. Там се установява Национален съвет за спасение (НСС), който се признава от чужбина за временно правителство. По хуманитарни канали се изпраща оръжие, а НСС кани чужди въоръжени сили да свалят съответния диктатор, който по някакви причини, подобно на генерал Нориега, вече се оказва, че не е "наше куче". Град Хомс в Сирия бе определен да изиграе ролята на анклава Бенгази. Не се получи, въпреки че в града бяха вкарани от чужбина ракетни установки "Милан" по 120 000 евро едната. След провала на "бунтовниците" бе направен опит да се изградят хуманитарни коридори с цел извеждане от Хомс на останалите живи наемници. Това също е позната технология. Преди години по време на войната в Чечения хуманитарната организация "Лекари без граници" бинтоваше оцелелите ислямисти и ги извеждаше от страната за повторна употреба. Всички тези похвати за сваляне на неудобни правителства е добре позната. И преди, и сега се предвижда и мощно медийно прикритие на описаните по-горе действия. Ангажират се политически партии, неправителствени организации, отделни политици и естествено наивници, които не могат да разберат, че играят ролята на "полезни идиоти" (по Ленин). Най-логично в случая е поведението на тези, които си заработват надницата някъде в чужбина. Проблемът е, че при сегашната финансово-икономическа криза и нарастване на социалното напрежение обикновени българи бързо ги разкриват и още по-малко биха се съгласили да играят ролята на електорален фастфуд на следващите избори. В кланиците, когато водят овцете на заколение, начело на стадото поставят един обучен пръч. Той води жертвите и когато те влязат в определеното за целта помещение, той, като обучен, в последния момент се шмугва в един страничен изход (нещо като хуманитарен коридор) и тръгва да търси следващите жертви.
Защо в момента в Сирия има временно затишие? Необходимо е време, за да се създаде обучена армия от наемници, която да се противопостави успешно на редовната сирийска армия. В Турция, Ливан и Йордания вече се формират и обучават платените от Катар и Саудитска Арабия чуждестранни легиони. Известни са следните цифри. Катар и Саудитска Арабия са предоставили 500 млн. щ. дол. за въоръжената сирийска опозиция. Още 150 млн. дава ЕС за "хуманитарни операции". Официален Триполи е по-скромен и е заделил само 100 млн. щ. дол. за въоръжаването на чуждите наемници и местната "демократична" опозиция.
 Време е необходимо и за да се разклати тотално вътрешното положение в страната. Кървавият хаос в Сирия срива националната икономика. Последните две години в северните части на Сирия, където има обработваема земя, реколтите бяха унищожени от големите засухи. Населението гладува, а това води до недоволство от тежкия начин на живот. И накрая, върви активна работа по търсенето на предатели сред сирийския управляващ елит. Спомнете си, че Саддам Хюсеин падна много бързо поради предателства на високопоставени представители на генералитета в Багдад. Засега в Сирия този подход не се е увенчал с особени резултати. Главният сирийски опозиционер Бурхан Галюн, който е френски гражданин, е бивш член на сирийската комунистическа партия и бивш стипендиант на КПСС... Той поиска без стеснение "парични възнаграждения" за сирийските бунтовници и чуждите наемници. Явно в Сирия професията опозиционер се превръща в доходно занятие.