Защо цъфти контрабандата?

По телевизии и радиа се излъчва призивът "Не купувайте контрабанда, от нея за последните 10 години държавата е изгубила 6 млрд. лв. (впоследствие те станаха 8 млрд. - бел. авт.), тези, които я осъществяват, не плащат данъци и социални осигуровки, не разкриват работни места, парите отиват у престъпници." Предимно твърденията се отнасят за контарабандистите на цигари, затова "Булгартабак" е един от инициаторите на рекламния призив.

Всичко това е вярно

Подминава се обаче въпросът защо пушачите купуват контрабандни цигари. А отговорът е повече от ясен - защото те са по-евтини. Контрабандистите чрез пласьори ги продават на половината от цената в магазините и павилионите. Следващият въпрос е защо в официалната търговска мрежа те са толкова скъпи. До 1991 г. кутия български цигари струваше 60 ст. Оттогава изкупната цена на тютюна не се е повишила, тя все още е 4-6 лв. за килограм в зависимост от качеството, което обаче се определя доста субективно от изкупвачите. От 1 кг се правят 200 цигари, което означава, че основната суровина се включва в себестойността с 2,5 ст. на папироса. Тръбичката и филтърът струват още 1,5 ст., така че суровинните и помощните материали за една цигара са 4 ст. Като към това се прибави опаковката и разходите за труд и консумативи, една кутия цигари реално струва не повече от 90 ст. С допустимата печалба от 20%, защото производителите на цигари у нас са монополисти, продажната цена достига до 1,10 лв. Тогава обаче идва негово величество акцизът, който обаче не се определя от държавата, а трябва да бъде съобразен съгласно директивите на Европейския съюз, така че цената на кутия цигари у нас да се изравни с тази в Западна Европа. Сега той е 148 лв. за 1000 къса или 14,8 ст. за една цигара. Така той влиза в цената на една кутия цигари с 2,96 лв. и от посочената по-горе 1,10 лв. става 4,08 лв. Като се сложи и 20% печалба, стига до 4,90 лв. и се закръгля на 5 или 5,50 лв.
Понеже още изоставаме както по отношение на акциза, така и по цената, ще трябва да ги догонваме. През 2017 г. акцизът трябва да стане 177 лв. за 1000 къса, което означава 17,7 ст. за една цигара или за цялата кутия - 3,54 лв. Поради това и цената на цигарите у нас

предстои да се повишава

докато достигне до средноевропейската, която за най-евтините е около 5 евро за кутия, но ние май ще я надминем. При минимална заплата от 800 евро в Западна, а вече и в Централна Европа, с нея обаче могат да се купят 160 кутии цигари, докато у нас 340 лв. стигат само за 50, а когато започнат да се продават по 10 лв., количеството ще се намали наполовина - 25. Няма как при това положение пушачите да не търсят и да си купуват контрабандни цигари. А ако те се продаваха в магазините и павилионите по 2,50 лв. за кутия, за тези 10 г., които се визират в антиконтрабандния призив по телевизиите и радиата, от тях биха се реализирали приходи от 3-4 млрд. лв., вместо сега да се констатира, че сме претърпели загуби от 6 или 8 млрд.
Нека да си припомним поговорката, че по-добре е врабче в ръката, отколкото славей в небето. С тези пари можеше да се повиши изкупната цена на тютюна (това е особено необходимо, защото след 2017 г. ще се забрани всякакъв вид парично подпомагане на тютюнопроизводителите), заплатите на работниците в цигарените фабрики и в тези за опаковки, да дойдат повече постъпления от данъци и социални осигуровки, евентуално да се разкрият повече работни места. Вместо това за пореден път се оказва, че сме били евтини на брашното и скъпи на триците.
Но освен нелегалната контрабанда, има и официална. За такава аз смятам вноса на селскостопанска продукция от близки и далечни страни. Високо субсидирана продукция от Турция, Македония, Гърция, Сърбия залива нашите пазари с евтина стока, което направо убива българските производители. След наложените на Русия санкции тя прекрати вноса на селскостопанска продукция от Европейския съюз и САЩ. В резултат на това към българския пазар се насочи ново огромно количество от евтина, поради това, че тя е високо субсидирана, продукция, като в нея се включиха и нови контрагенти. Един от тях е Полша, която досега участваше почти символично на нашия пазар за селскостопанска продукция, но след като вече нейните стоки не се приемат в необятния руски пазар, се насочи и към българския. От Полша се доставят моркови на цена 20 ст. и ябълки за 30 ст. за един килограм. В магазините обаче те се продават съответно за 1 и 1,80 лв., а в големите търговски вериги специално ябълките са с цена около и над 2 лв. Това е другата страна на контрабандата, вече осъществявана от действащите в страната ни чуждестранни търговски вериги. Пред тях се открива

идеален шанс да приберат

оскъдните левчета на бедния български потребител. Създадени първоначално като супермаркети за продажба на хранителни стоки, те все повече предлагат и промишлени произведения - облекла, обувки, домакински уреди и съдове, а вече дори автомобилни гуми и аксесоари за леки коли, както върви, по всяка вероятност в скоро време ще започнат да продават и употребявани автомобили и още какво ли не. С това се нанася сериозен удар върху дребния и средния български бизнес.
България остро се нуждае от нов Стефан Стамболов, който да я защити и възроди, но за съжаление такъв не се появява. За българските управляващи по-важно се оказва да бъдат в добри отношения с комисарите от Европейския съюз, отколкото да работят за защита на интересите на българския производител и търговец. Затова вече се възприема почти като нормално един от прийомите като основно средство за закърпване на бюджета да се използва взимането на външни заеми. По този начин се върви по т.нар. гръцки път, който известно е накъде води. Отрезвяването идва едва когато се окаже, че външният дълг е достигнал до астрономически размери, и тогава започват да се търсят начини за промяна на негативната ситуация. Само че на гърците поради нея им отнеха 13, 14, 15 и 16 заплата и когато останаха само с 12, те пак са по-високи от нашите. А ние няма

накъде да слизаме по-надолу

Затова предлагам да се появи и друг телевизионен и радио призивен клип, този път към управляващите: "Не позволявайте да ни вдигат акцизите, не допускайте евтина субсидирана селскостопанска продукция, това е гибелно за страната ни. По този начин намаляват приходите за бюджета и осигурителните фондове, намалява заетостта, заплатите и пенсиите се задържат на критично ниско равнище и обричат хората да живеят под прага на бедността."