Здраве
Защо се боим от ебола?
/ брой: 188
"Днешното разпространение на вируса ебола е най-лошият показател от момента на откриването му в Заир през 1976 г., и специалистите не могат нищо да направят", казва германският експерт Барт Йансенс от "Лекари без граници".
Ебола е един от най-опасните и смъртоносни вируси, известни в момента. Вирусът причинява заболяване, известно като еболова хеморагична треска (Ebola Hemorrhagic Fever) или накратко ебола (Ebola).
От 2 до 21 дни след заразяването болният развива симптоми на треска, главоболие, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки. В изключително редки случаи заболяването преминава с тези грипоподобни симптоми. Счита се, че преболедувалите придобиват имунитет към вируса, който е причинил заболяването, но няма доказателства за това (до момента никой не се е заразил 2 пъти с ебола). В огромната част от случаите обаче към горните симптоми се добавят вътрешни и външни кръвоизливи (хеморагии), увреждания на тъканите, шок и най-често смърт.
Ебола е изключително заразна болест. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), като след известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.
При евентуално (само)излекуване човек престава да бъде заразоносител, като интересното е, че вирусът продължава да живее допълнително 7-8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след "пълното" излекуване.
Срещу ебола няма открита ваксина. Една от причините е, че все още не е известен естественият резервоар на вируса в природата. Най-често хората се заразяват от контакт със секретите на вече заразен човек, като все още не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка.
Лечението на ебола (както и на повечето хеморагични трески) е поддържащо - болните се оставят да почиват и им се дава вода. Целта е да се поддържа жизнената дейност на тялото, докато то се бори срещу вируса. В общи линии се разчита, че евентуално имунната система на болния ще се справи с вируса.