Актуално
Защо сделката за Ф-16 не се превърна в празник за всички?
Непостигнатото политическо съгласие може да се превърне в бомба със закъснител
/ брой: 138
Дебатът около модернизацията на Българската армия показа, че сме далеч от постигането на консенсус по националната сигурност. Такъв изключително важен въпрос като превъоръжаването на бойната ни авиация раздели както депутатите, така и обществото. Около половината народни представители (123) дадоха гласа си за договорите, които правителството одобри за закупуване на изтребителите Ф-16. Колко от българите са доволни, е друга тема. И това не е заради боеспособностите на самолетите. Политическата класа в лицето на управляващите не успя да убеди своите опоненти в правилността на взетото решение. Тези изтребители, колкото и малко да са те, са необходими на Военновъздушните сили. Авиационната ни техника е отпреди повече от 30 години. Вярно е, че ще служи още. И както заяви от парламентарната трибуна депутатът от ВМРО доц. Милен Михов, тогавашната власт е взела целесъобразно решение, което днес може да служи за пример.
Безспорен е фактът, че армията ни се нуждае от нови самолети. Защо обаче това не се използва от политическата класа за постигане на консенсус поне в тази сфера на общественото ни развитие? Станахме свидетели на неумението да се води дебат за постигане на обща цел. И на липса на достатъчно политически аргументи, макар че решението е политическо. Като че ли една част от депутатите от мнозинството не разбра, че се обсъждат и гласуват договорите за ратификация, а не тактико-техническите данни на самолета. Без да е необходимо, влязоха в нишата на военните експерти. Може би това бе удобен подход, за да избягат от същността на политическото решение, а именно - че купуваме самолети от САЩ като наш най-голям стратегически съюзник, в което, ако държиш на позициите, няма нищо лошо.
Фактът, че е налице неумение да се убеди опонентът в толкова важен за страната въпрос, пролича най-вече в поведението на политическите партньори на ПП ГЕРБ. Главната управляваща партия получи приятелски огън и ако той беше с ракетите на Ф-16 "въздух - повърхност", щяхме да бъдем свидетели на по-големи поражения. Сега видяхме поредното разномислие в ПГ "Обединени патриоти", като две трети от състава й бяха против политиката на излъчения от нея министър на отбраната. Дойде на помощ ДПС. Консенсус по този въпрос от националната сигурност нямаше в управляващата коалиция, което едва ли е в интерес на държавата и нейната армия.
Дебатът извън парламента също създаде странни усещания, които най-малкото не са адекватни на сериозността на темата. Дори се стигна до някои непремерени действия и изказвания спрямо военната експертиза и армията като цяло. Създаде се впечатление, че т.нар. орязване на способности е дело на Военновъздушните сили. Наложи се министърът на отбраната да прави изявления в обратна посока, но медиите вече тиражираха протокол, който незнайно как изтече от папките на договарящите. И след защитата на министъра политици продължаваха да твърдят, че решението за Ф-16 е взето от военните специалисти и те само се съобразили с тяхното мнение. Но кой пилот ще предпочете да лети с недостатъчен боекомплект?
Отново беше изровена онази приказка на премиера, че Генералният щаб си купувал вертолети без въоръжение, за да избяга, когато започне войната. Тя бе посрещната с мълчание дори от генералите и адмиралите от запаса, които днес са депутати. Наложи се президентът да обяснява на посланиците какво е предназначението на "Кугар"-ите например. Впрочем при първото такова изказване генерал-лейтенант от запаса обяви, че си връща пагоните, т.е. се саморазжалва. Много е трудно, дори невъзможно, при подобни изявления да се постигне консенсус, който иначе е крайно необходим за националната сигурност.
Няма съмнение, че щеше да бъде голям успех, ако бе съхранено с адекватни политически действия и изказвания съгласието в парламента от 8 юни 2018 г. Тогава почти всички народни представители, с изключение на тези от "Воля", подкрепиха проектите за инвестиционни разходи за придобиване на нов основен боен самолет и бойни бронирани машини за пехотата. И този шанс бе изпуснат.
Предстои ни да видим дали със същата мъка ще стигнем до ратифициране на договорите за модернизация на флота и пехотата. Рискът от изоставане вече е факт. И тази година отделените в централния бюджет средства от 271 млн. лв. няма да бъдат използвани. Обещанията са до края на годината да има договор за патрулните кораби и избор на изпълнител за машините на Сухопътните войски. Едновременното реализиране на трите проекта беше другият фактор, който държеше донякъде консенсуса. И той обаче не свърши работа, очевидно поради договорената цена за изтребителите и условието да платим накуп предварително, което според премиера се случило по негово настояване!
А защо беше необходим консенсусът поне на политическо ниво? Просто договорите, които днес се сключват от едни, ще бъдат изпълнявани от други. Всяко накърняване на интересите на САЩ не е допустимо. А накърняване на интересите на нашата национална сигурност излиза, че е допустимо.