13 Юни 2025петък10:05 ч.

Защо рейсът никога не стига до Алдомировци?

Този фатално съвременен фарс е сред най-тъжните сатирични прозрения на Станислав Стратиев, казва режисьорът Здравко Митков

/ брой: 233

автор:Дума

visibility 2297

В представлението "Рейс" по Станислав Стратиев на сцената на Сатиричния театър има много въпроси, започващи със "Защо?" На първо място са горчивите въпроси, които си задава режисьорът Здравко Митков, и някои от тях са: Защо пиеса, написана като езоповска критика към живота ни в тоталитарното общество, е така актуална и днес?! Защо тоталитаризмът е в самите нас? Защо е така жестоко втъкан в народопсихологията ни и непрекъснато и успешно се самовъзпроизвежда като срамна национална болест?
Отговорите са ясно видими и изречени на сцената, категорично изиграни и пределно актуални. Защото в този "стресиращ фарс", както го определя режисьорът, абсурдът на "изпуснатия от контрол национален автобус" е същностният белег на действителността, в която живеем. Защото раздрънканият автобус всъщност пътува за никъде и в логиката на абсурдното живеене и говорене, което царува в представлението, е съвсем логично и някак естествено никога да не стигне до Алдомировци, камо ли пък до някоя друга конкретно определена точка. И по време на това провалено от водача пътуване за никъде всичките "защо?", задавани от пътниците, чийто живот е объркан или дори погубен сред тъмните улици и острите завои, остават без отговор, а се превръщат в изкрещени признания и прозрения, в проплакани съжаления и спомени, в промърморени истини и разочарования.
Така всички въпроси, започващи със "защо?", в представлението се натрупват един върху друг, също като люшканите от пътуващия към лелеяната Копривщица автобус пътници, и очертават драматичната крива на една черна комедия с белези на трилър и хорър. Защото нали пътуването без шофьор в кабината и в компанията на хора, чийто двигател в живота е "да ти вземат залъка от устата", е истински ужас, макар и познат.
В новата сценична версия на "Рейс", направена от Здравко Митков, който поставя за пети път този текст, пиесата на Стратиев става някак по-остра, по-ръбата, може би не толкова трагична, но със сигурност по-съвременна. А това се вижда и в трактовката на отделните образи, сред които се откроява емблематично разпознаваемият образ на Разумния на Тончо Токмакчиев или събирателният образ на Алдомировци на Мартина Вачкова и прочутата реплика "Замисля ли се, или заспивам, или се запивам." Явно, за добро или за зло, трагичните прозрения на Станислав Стратиев са дълголетно валидни. Дано само не станат вечни, защото тогава няма да има смисъл да търсим отговори на въпросите, започващи със "защо?"
Сценичната среда е оформена от Петър Митев, музикалната от Мартин Каров. А пътниците в автобуса са Тончо Токмакчиев, Александра Сърчаджиева, Мартина Вачкова, Михаил Сървански, Красимир Куцупаров, Светломир Радев и Петър Лъджев.

Има ли шофьор в кабината? - Михаил Сървански, Светломир Радев, Красимир Куцупаров, Тончо Токмакчиев и

Австрия потресена от трагедията в Грац

автор:Дума

visibility 1938

/ брой: 105

Електропроводите палят пожарите в Гърция

автор:Дума

visibility 1936

/ брой: 105

Горещините стават норма за планетата ни

автор:Дума

visibility 1888

/ брой: 105

Накратко

автор:Дума

visibility 1786

/ брой: 105

Издънката

автор:Александър Симов

visibility 1862

/ брой: 105

Не на продажбата на БДЖ!

автор:Чавдар Найденов

visibility 1858

/ брой: 105

Време за приобщаване

visibility 1851

/ брой: 105

Медиите клеветят Диляна Гайтанджиева

автор:Дума

visibility 1903

/ брой: 105

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ