Защо Петко Каравелов налага регентите с бастун

Доц. Йордан Василев,
д-р по история

Първото българско регентство след Освобождението се създава на 25 август 1886 г. след детронацията на княз Александър Батенберг и донякъде е изключение от правилата. Защото по принцип регентство се образува, когато има непълнолетен наследник на трона, а в България по това време нещата не стоят така. Ето защо регентство се създава с мотива, че има продължително овакантяване на престола. Това се допълва от предписаното в Търновската конституция, че страната е с монархическо управление и някой трябва да осъществява функционирането на княжеската институция.

Съставянето

Очертава се ожесточена борба кои да се включат в регентския съвет. Тогава силният човек е Стефан Стамболов и той е почти безспорен. Но кои да бъдат другите двама? Втора по представителност в Народното събрание след Народняшката партия на Стамболов е Либералната с председател Петко Каравелов. След оживени дебати в Народното събрание се приема неговата кандидатура. Остава да се реши кой да бъде третият.

Сава Муткуров - първият български генерал
 

Стамболов смята, че той трябва да бъде представител на военните и най-походящ за тази цел е полк. Сава Муткуров, който е най-старшият офицер в армията. Каравелов обаче е решително против. Той изпитва лична неприязън към полк. Муткуров, понеже при първото отстраняване на княз Батенберг той тръгва с войска от Пловдив да смаже преврата, който Каравелов подкрепя. Затова Петко Каравелов се заканва, че при първа възможност ще му скъса пагоните и жив ще го одере. Когато му казват, че армията изцяло покрепя кандидатурата на полковника, той кандисва.

Петко Каравелов

Едновременно с абдикацията си Батенберг подписва указ (последният в неговото властване) за състава на регентския съвет: Стамболов, Каравелов, Муткуров. Регентството няма функцията да управлява от името на непълнолетен владетел. Основното му задължение е да търси княз на България.

Семеен портрет - Стефан Стамболов с жена си Поликсена и дъщеря им Вера

Търсенето

По статут тримата регенти са с равни права. Стамболов обаче се налага като негласен първи и той поема инициативата за намирането на княз. Това не е лесна работа, защото кандидатът трябва да бъде одобрен от Великите сили и от турския султан, който е сюзерен на васалното княжество. След основни проучвания Стамболов се спира на датския принц Валдемар. С него се правят няколко срещи и той дава принципното си съгласие.

Фердинанд при коронацията му и при обявяване Независимостта на България

Перипетиите

Стамболов постига споразумение с Великите сили - Англия, Франция, Германия и Италия - да не се намесват в избора на български княз. Русия и Турция обаче искат да имат решаваща дума. От Петербург е изпратен ген. Каулбарс, а от Цариград - Гадбан, като пълномощник на великия везир. И двамата заплашват България, че ако регентството и правителството не се вслушат в техните съвети, страните, които представляват, ще пристъпят към употребата на военна сила.
За да демонстрира тези намерения, Турция струпва войски по границата, а Русия акостира два военни кораба във Варна.
В същото време подготовката за свикване на Велико народно събрание, което да избере княза, е в пълен ход и даже има насрочена дата. Каулбарс и Гадбан обаче настояват тя да се отложи за неопределено време, като и двете страни заплашват да окупират България или поне част от нейната територия!
Обстановката става толкова напрегната, че Стамболов и Радославов, който е станал премиер, разработват план за отчаяна защита: при нападение от страна на Русия или Турция цялата българска войска да се затвори във Видинската и Шуменската крепост и оттам да отстоява независимостта на България.

След много кандидати се стига до развръзката

В тази извънредно деликатна и тревожна обстановка се получава съобщение от принц Валдемар, че той се отказва от предложението да стане княз на България. Напрежението рязко спада. Турция оттегля войските си от границата, а руските военни кораби напускат Варна.
Император Александър III обаче настоява той да посочи новия български княз. Предлага граф Игнатиев и ген. Скобелев, но след това се спира на кандидатурата на черкезкия княз Николай Мингрели, на когото е кръстник. Англичаните пък стоят зад кандидатурата на шведския принц Оскар Карл Август.
По искане на Каравелов се провежда заседание на регентския съвет с участието на министър-председателя, на което той се самопредлага да бъде натоварен еднолично с търсенето на княз. Муткуров и Радославов обаче подкрепят Стамболов да бъде първа фигура в това начинание. Каравелов, страшно разядосан, налита върху двамата и започва да ги налага с бастуна си, та Стамболов се хвърля да го усмирява!
Постига се споразумение двамата - Каравелов и Стамболов - да свършат тази работа. Но докато Каравелов чака да обсъжда предложения, Стамболов отива при принц Фердинанд Сакскобургготски, поручик от Австро-Унгарската армия в едно казино във Виена. Плаща му дълговете, качва го на кораб и праща телеграма до Радославов да организира посрещане във Видин.
Построяват дървена площадка, украсена с цветя и знамена. Строен е гвардейски взвод в пълна парадна униформа. При пристигането на Фердинанд от брега прозвучават три оръдейни изстрела и в този момент

замалко е щяло да се лишим от бъдещия ни княз

 Един от гвардейците насочва пушката си срещу него и стреля. Поручик Стефанов, началник на охраната, го прикрива с тялото си и куршумът попада в рамото му. Гвардеецът се хвърля в реката и въпреки че стрелят по него, успява да достигне до румънския бряг. По-нататъшната му съдба не е известна. В резултат от нараняването пор. Стефанов остава с полупарализирана лява ръка. Когато Фердинанд официално е избран за княз (на 7 юли 1887 г.), го назначава за началник на личната си охрана и го повишава в чин капитан. Остава две години на тази длъжност, след което подава рапорт да бъде преместен на друга работа. Тъй като вече почти не може да си служи с едната ръка, го назначават за пом.-началник на военния резерв. През 1889 г. срещу него започва разследване, понеже е заподозрян в злоупотреба с държавно имущество. Подозренията се оказват основателни. Кап. Стефанов е разжалван, получава 3-годишна условна присъда и е лишен от право на пенсия.

А какво става с регентите

След като Фердинанд е избран за княз, регентският съвет прекратява пълномощията си на 7 юли. Той просъществува 316 дни. Стамболов и Муткуров са негови членове през цялото време. Каравелов го напуска и на негово място е избран Георги Живков. Каква е съдбата на регентите?
 Стефан Стамболов става министър-председател и успява да се наложи почти като пълновластен диктатор. Фердинанд, от една страна, му дължи благодарност за това, че с негова помощ е станал княз, а, от друга, се страхува от него и му играе по свирката. През 1894 г. обаче Стамболов прави груба грешка, като си подава оставката, убеден че тя няма да бъде приета. За Фердинанд обаче това е много удобен начин да се отърве от своя благодетел и опекун, и той я подписва...

Стамболов е натрупал голямо богатство

 и понеже знае за намерението на негови противници да го ликвидират, навсякъде ходи с охрана от двама пазители. Въпреки това на 6 юли 1895 г. е нападнат и съсечен на улицата.
Както посочихме, Петко Каравелов напуска регентството и когато Стамболов става министър-председател, започва борба с неговия режим. Двамата се превръщат в непримирими врагове. Стамболов успява да го вкара в затвора, където престоява няколко месеца. След излизането продължава да развива активна политическа дейност и през 1901 г. за втори път става министър-председател, но за кратко. Умира през 1903 г., като надживява останалите регенти.
Сава Муткуров през 1887 г. става военен министър, а скоро след това и първият български генерал. Въвежда нова организация във войската, подобна на тази в германската армия, при която основната цел от отбранителна се превръща в нападателна. Въоръжава я с пушки "Манлихер" и с това значително повишава нейната боеспособност. Умира през 1891 г.
Заместилият Петко Каравелов в регентството Георги Живков през 1887 г. става министър на народното просвещение. Прокарва демократичен образователен закон и има основен принос за създаването на Висше училище. Развива и широка публицистична дейност. Умира през 1899 г.
Така четирима български държавни мъже оставят своя диря в историята на България.