Защо отличните мениджъри не стават добри държавници?

Проф. Боян ДУРАНКЕВ

Целта на тази статия е да подложи на съмнение някои популярни догми, които се лансират както от неикономисти (простено им е, те са лаици), така и от "професионални политици", които стават по този начин заплаха за развитието.

В масовото съзнание продължават да битуват няколко "непреходни истини" - свеждам ги до най-популярните четири, описващи отличния държавник, който ще "оправи страната", "ще изчегърта негодниците" и "ще продължи промяната":

1. Хубаво ще е той да е завършил в чужбина (Харвард, например), а не в някое провинциално филиалче на университет, например в Хасково, с извинение.

2. Добре ще е да е работил и натрупал опит в частния бизнес, още по-добре ще е, ако е обиколил професионално поне 5-10 чужди ("западни"!) компании, където се е изградил като "отличен мениджър". "Отличният мениджър в частния бизнес става и за добър държавник", твърди митологията.

3. За предпочитане е да е по-млад, умен и "успял" (забогатял), понеже "богатият по-трудно се корумпира".

4. В главата на бъдещия държавник не трябва да битуват никакви идеологии, той трябва да се стреми с "десни решения да постига леви цели", например. Бъдещият държавник трябва да спре незабавно всички "харчове" и да настоява за "балансиран бюджет", но без да пипа данъците, като увеличава растежа и доходите.

Този пластмасов модел на сегашния "отличен мениджър", опечен за "добър държавник", е точно толкова популярен, колкото и неверен.

1.

Ще пренебрегнем обстоятелственото изследване на първото твърдение, но е факт, че българските висши училища законово са равни на другите европейски висши училища; факт е, че в някои от нашите университети обучението е нива над някои други европейски и американски университети; факт е, че елитни университети "виждат магистърските програми като до голяма степен нерегламентирани парични крави за доене, които помагат да се постигне най-добри резултати и дори училища като Харвард предлагат ефективно хищнически програми". Цитираното твърдение не е в противоречие с друг отвратителен факт - качеството на образованието в България запада от година на година, училищата (и висшите!) често гледат на питомците си като на източник на приходи, особено при импотентен (съзнателно, предполагам!) държавен контрол.

2.

За да илюстрираме непригодността на второто твърдение, ще се наложи да разгледаме елементарен абстрактен пример, който се решава от типичен "отличен мениджър", на когото му стигат знанията от втори клас и сметалката на Excel.

Нека си представим абстрактната международна корпорация "Голям бизнес", базирана в България, която в портфейла си притежава три основни продукта: бира, безалкохолни напитки и нектари. Пред нашия "отличен мениджър" стои простата задача да оптимизира производството за следващата година (2022 г., да речем), като ефективността му ще се оценява на основата на най-важните показатели, характерни за всяка фирма: прираст на печалбата, прираст на продажбите и прираст на пазарния дял.

"Отличният мениджър" ще предложи "оптимизация на икономическата структура", базираща се върху

интересите на "свещената частна собственост"

която включва както увеличаване на пазарния дял на финансово "изгодните" продукти - бирата (най-рентабилна) и безалкохолните напитки, но също (и най-вероятно) "снемане от производство" на нискорентабилните нектари. На маркетингов език това означава да се увеличи производството на бира от царевица и есенни листа и на безалкохолни напитки "с вкус на...", в които не се слагат никакви "скъпи" плодове.

Да не пропуснем, че като гарнитура "отличният мениджър" вероятно ще предложи инвестициите да се насочат не към разширяване на производството, а към поглъщане на някои средни и малки конкуренти, като по този начин допълнително се разшири пазарният дял на корпорацията. 

Бизнесът е война, нали знаете?!

За своите "лидерски" и "мъдри" действия "отличният мениджър" ще получи тлъст бонус от компанията, издигане на по-високо управленско ниво и бурни овации на общото събрание на акционерите.

Сега нека застанем на позициите на "добрия държавник", който мисли за добруването на своя народ. И нека разгледаме същата задача. "Добрият държавник" няма начин да не се зарадва, че през 2022 г. международната корпорация "Голям бизнес" ще внесе в бюджета по-високи данъци (при неизменни данъчни ставки, но при по-висока печалба и по-висок оборот). Но ако е далновиден и интелигентен, със сигурност ще надникне зад финансовите показатели, т.е. в натуралните показатели. Тук вече се разкрива какво точно се крие зад "прираста на печалбата, на продажбите, на пазарния дял, на данъците", а именно: съществено влошаване на качеството на произвежданите продукти чрез намаляване на разходите за вложените суровини и материали.

Естествено, "добрият държавник" ще обърне внимание, че преди бирата се е правела от хмел, а сега - предимно от царевица и окапали есенни листа; че безалкохолните напитки преди са били с плодови съставки, а сега са ароматизирана бистра водица; че търсените и обичаните нектари са снети от производството. Финансовата логика на "отличния мениджър" е безупречна; социалната логика на "добрия държавник" обаче - също! Единият гледа "сметката", другият - ползите за хората и жизнения им стандарт!

Но... Наистина едно голямо "НО!". Но центърът на икономическите решения е в международната корпорация "Голям бизнес", при "отличния мениджър", защитаващ правата и свободите на "свещената частна собственост" - те си гонят финансовия интерес. На "добрия държавник" не му остава нищо друго, освен да "призовава" за промяна на структурата на производството, да "подканя"... и дотук! Ако се напъне да вкарва закони, които ограничават "свободата на свещената частна собственост", ще се сблъска не само с лобисти, но и с поне 20 корпоративни суперадвокати и 10 години "правораздаване" преди обявяване на победата на международната корпорация.

И така, да заострим вашето внимание: "отличният мениджър" е свикнал да решава стратегически финансови задачи, насочени към търсенето на печалби и високи пазарни дялове. Обратно - "добрият държавник" е обучен да решава стратегически социологически задачи, които - естествено - имат и финансово изражение, но преди всичко - социално! Нещо повече, може да се каже, че "отличните мениджъри" (поради частните интереси, които защитават) и "добрите държавници" (поради общите интереси, които са призвани да отстояват) 

стоят от двете страни на барикадата

С други думи, малцина "отлични мениджъри" ще могат да израснат до "добри държавници" - просто функциите и целите им са различни.

И нещо като десерт. Възможно ли е все пак "добрият държавник" да защити по някакъв начин интересите на обществото? Естествено, че отговорът е "да". Най-хеви вариант е държавата да създаде предприятия, които да запълнят празната ниша с висококачествена бира, реални плодови безалкохолни напитки и чудесни нектари, същевременно субсидирайки специални кооперативи и стопани за производството на хмел и плодове. Разбира се, че в този случай сектата на "пазарниците" ще обвини държавата за създаване на нещо като "планова икономика", но има ли лошо в това да задоволиш търсенето и да повишаваш жизнения стандарт?! Впрочем, държавните субсидии имат за цел да коригират пазарните провали и да решават проблеми, които пазарът изостря, но не решава.

Хайде да го кажем на научен език: постигането на финансовия оптимум на подсистемите на икономиката не води до оптимум на цялата социално-икономическа система. Който разбрал, разбрал!

3.

Ако в България е за предпочитане държавникът да е млад, умен и красив, в далеч не всички страни възрастта е пречка. Елементарно погледнато, възрастта не е пречка за добри решения от качествени личности.

Що се отнася до баснята че "богатият по-трудно се корумпира", то тя е наистина плоска басня, равна на една друга - "Работете усилено - дори работа, която мразите - и ще станете много богат".

4.

В България намира почва хипотезата, че бъдещият държавник не трябва да има нищо общо с никакви идеологии, той трябва да се стреми 

"с десни решения да постига леви цели"

Самият факт, че влизат в употреба понятия като "десни" и "леви", е доказателство, че има ясно идеологическо съдържание; обаче идеята, че е възможно с "десни решения да се постигат леви цели", спада 100% към безсмислиците.

Интересите на капитала ("бизнеса", както меко се казва на лицемерен език) не могат да съвпадат с интересите на наемната работна сила. Капиталът (под 20% от гражданите са бизнесмени) настоява за ниски или нулеви данъци, ниска работна заплата, увеличено време за труд. Обратно, другата част от гражданите (около 80% от всички) разбира, че без все по-високи заплати няма по-висок жизнен стандарт, че по-високите данъци означават повече инвестиции във вътрешната и външната сигурност, в инфраструктурата, в здравеопазването, образованието и културата.

Всъщност, идеята, че е възможно с "десни решения да се постигат леви цели", вероятно се базира на принципа на разтягането на икономиката - на безкрайния икономически растеж. Но както видяхме в т. 2, частният икономически растеж не може да предизвика необходимия социално-икономически оптимум, включително и при безкраен (на практика - невъзможен) икономически растеж.

Единственото изключение, което не отрича горния принцип, е при намаляване на дела на корупционните разходи в държавния бюджет и еврофондовете. Ако те се намалят (при капиталистически тип пазарна икономика се предполага, че са постоянна "съпътстваща щета"), от 30 на 10% например, то държавата ще може да насочи освободения ресурс за реализирането на различни икономически или социални цели. Но когато те достигнат пределната минимална ставка, "притокът" към бюджета ще остане константен.

Заключение

Нито една от горните митологеми сама по себе си и като комбинация от всички не е вярна. За да има позитивно социално-икономическо развитие, е необходим оптимум в рамките на системата, а това означава създаването на насочващ "национален план", който да елиминира тесните частни финансови интереси, като ги насърчава към производството на нужните и качествените блага за хората.