Защо няма да подпиша?

Анжел Вагенщайн

"Дайте ми вашите бедни, вашите уморени,
вашите подтиснати маси, жадни да дишат свободно..."
(Статуя на свободата - Ню Йорк)

Душата ми се изпълва с надежда, когато при върховни за нацията изпитания интелектуалци дават знак на живот и прекъснат дрямката си в удобното ложе на апатията, кръчмарската мърморковщина и непукизма. И, да си призная греха - особено когато са от моята или близка до моята кръвна група! Тъй като мисля, че предимно те, "моите", са сред най-притеснено или лениво умълчалите се - една от причините за кризата на левицата. И защото тяхната историческа мисия е да бъдат в авангарда, а не резервна гума в багажника на социалистическите идеи!
Затова се зарадвах на писмото на група учени, интелектуалци, общественици с различен политически дизайн, но всички с достойни и уважавани имена, угрижени за последствията от емигрантското цунами, което днес залива нашия континент. А тревогата им за Европа и европейската цивилизация, за последствията от подобно стихийно преселение на несметни човешки потоци от различен произход и с различни подтици и намерения - не се съмнявам в това! - е продиктувана от искрени подбуди. Споделям някои от тях, но няма да подпиша възванието!
Няма да го подпиша преди всичко, защото то не отговаря на моите тревоги,

не споделя моя гняв и моите надежди

И защото не разбрах какво авторите на възванието искат от нашите управници, каква точно позиция според тях следва да заемат ръководителите на страната ни, следвайки светлия пример на други по-решителни и по-малко човеколюбиви владетели на европейските съдбини.
Защото в откритата подписка са смесени в един емоционален, но повърхностен омлет обърканите възгледи на крайни противници на този безспирен поток от бегълци и на умерени политици, като се пренебрегват както човеколюбивите апели за солидарност от по-синеоки и гостоприемни стопани, населяващи предимно богатия север на Европа, така и традиционното българско гостоприемство, когато в годините на моята младост хората на село дори не заключваха портите си, щом са на къра - заради някой странник, нуждаещ се от хляб и подслон.
Не разбрах дали подписалите изискват от правителството ни да изгони пришълците или да създаде за тях строго охранявани гета, за да не се размотават по "Пиротска"; да строи по-високи преградни гранични мрежи, да прати повече полицаи или да прекъсне железопътните и шосейни връзки по пътя на копринените мечти за Германия или Дания. Или нещо друго? Или може би изискват някаква нечувана и потресающа правителствена декларация, която да разтърси света със своите откровения? Не са ли достатъчни и не ни ли омръзнаха президентските омлети от клишета за европейското ни семейство, за митичната европейска ценностна система и за върховенството на закона - декламации, изтъркани като старите ми подметки!
С този мой отказ да подпиша, разбира се, едва ли ще наклоня земната ос, нито ще предотвратя надвисналата над Европа угроза. Нито ще намаля с една сълза мъката на бащата Абдуллахман Курди и потреса на цялото човечество пред трупчето на удавеното тригодишно момченце Айлан.
Затрудненията ми с това възвание идват от обстоятелството, че говорим за случващото се бежанско сътресение като за нещо, започнало миналия понеделник. А то не е изначалието на една драма, а третото действие на сюжет, развил се другаде, в друга пиеса, със същия режисьор, но с други действащи лица и по друго време. Ако добре помня, то започна с една американска лъжа за Междуречието, в която ние ентусиазирано участвахме и сега й сърбаме попарата. Но никога не се разкаяхме или извинихме за съучастието си в съзнателното разрушаване на една древна държава в името на западната представа за демокрация, с цената на десетки хиляди жертви и море от противопоставяния, кръв и страдание. Започна с пъпчивото американско самочувствие на тийнейджър, стараещ се насила да наложи свои ритми и песни в съвършено чуждата мелодика на един свят, неспособен да ги възприеме, което разкъса сложната племенна тъкан на цели държави.
Така американските децибели не без нашето съпричастие разрушиха по време на своите гастроли общества и утвърдили се деликатни взаимоотношения между племена, вярвания и установени традиции. И тъй, ние от благотворителната организация НАТО, взехме най-ентусиазирано участие по програмата "Зелени Балкани" в опита за засаждане на демократични теменужки в пясъците на пустинята. Както и в благородните усилия за премахването на диктатори, които са държали в относително равновесие противостоящи сили в своите непонятни за нас общества - точно така, както банковите системи, консорциумите и тайните общества на Запада по свои си добре климатизирани и дискретни кабинети поддържат както чувствителното равновесие на западната система, така и вярата, че всичко е плод не на диктат, а на свободния ни демократичен избор. Такава е пиесата, както казваше дядо ми Къркача!
А ако пък се касае не за драматична постановка, а за

дълбоко и спонтанно заболяване

на световния организъм, известно е, че добрите лекари започват лечението не от последствията, а от причината. И не би ли следвало интелектуалците, подписали възванието, като духовни лекари на нацията, първо да й кажат кой, кога и как започна първото действие, кой според тях отвори кутията на Пандора и заля света с бедствия, пожари и смърт?
#КОЙ? - помните ли този задаван до втръсване вувузелски въпрос, на който никой досега не даде приемлив отговор? Е добре, и в случая с неспирния поток от бежанци и емигранти няма ли и ние да поставим основополагащия въпрос #КОЙ? Докато възможният отговор не бъде четливо написан и звучно изречен, Европа няма да престане да се гърчи в спазмите на собствената си безпомощност. Авторите на посланието изискват от управниците ни ясна и категорична позиция, но и те, самите автори, не я заемат, като героично размахват юмруци към облаците! Или излагат аргументи, потопени в светена вода и църковна тамянова мъглица - може би за да разширят кръга от интелектуалци, които споделят тревогите на нашите дни.
Това е една от причините, поради които не искам да подпиша. Защото съм чувал какво някои от вече подписалите говорят помежду си след втората ракия. Но сега искам не да го чуя отново, а да го прочета! Не че не го знам, но то трябва да се изрече пред нацията и напише без хитрувания, четливо, на кирилица. И после подписано! Отново задавам въпроса: какво всъщност искат авторите на това - нека ми простят искреността - елементарно, учудващо повърхностно, равнодушно и лишено дори от намек на социално съчувствие и солидарност писмо, угрижено преди всичко за спокойното протичане на сутрешната литургия в европейските християнски храмове.
Защото авторите ясно изразяват основната си и впрочем единствена тревога: "Пред очите ни се извършва опит за превземане на Европа и унищожаване на християнската цивилизация". Същото или нещо подобно правеха навремето евреите с арийската цивилизация. И 6 милиона от тях си го получиха! Е добре, нека я защитят от унищожение, тази "християнска цивилизация", макар че по-малко от 5 процента европейци заявяват, че ходят на църква!
А и при подобна "християнска" постановка на въпроса за проблемите и бъдещето на Европа, какво да се прави с Албания, Босна, Косово, немалка част от Македония и европейската територия на Турция, които, ако се вярва на географските карти, също се намират в Европа? А накъде с почти двата милиона турци в Германия, които от десетилетия се трудят там честно и добросъвестно? И с над 4-те милиона мюсюлмани във Франция? И въобще с 53-те милиона поклонници на Аллах в Европа? Да им разрушим ли джамиите, както навремето партайгеносе Хитлер тури надеждно начало с опожаряването и разрушаването на синагогите в Германия и Австрия? А след джамиите какво да правим с храмовете на неизвестния ми брой адепти на Йехова, Буда, Шива или Кетцалкоатъл?
Но в този неприемлив и

тревожен за мен "християнски" контекст

на емигрантския проблем как да се отнесем към онази сияйна кохорта от мислители, философи и поети, които още от късното Средновековие и Ренесанса до наши дни са вписали извечните ценности на юдаизма, християнството, мохамеданството, будизма и индуизма в нови духовни и социални системи, които превърнаха Стария континент в извор но велики и основополагащи нови идеи и глобални проекти, непредвидени в църковния канон и царството небесно? Имат ли те и сега място в застрашената не само от исляма, а и от появата в Германия на атомни бомби, 80 пъти по-мощни от онези в Хирошима и Нагасаки, Европа? И някои от идеите на онези велики социални мечтатели от Волтер до Маркс не представляват ли вратичка към някакъв възможен изход?
Колко утешително е, че вместо банализираните съждения за "християнските ценности" католическият свят днес има папа, призоваващ за коренно световно преустройство, който води най-приятелски разговор с комуниста Фидел Кастро и държи речи пред гигантския образ на Че Гевара! Дали и той, папа Франциск, не заплашва "християнската цивилизация" на Европа, господа и другари, подписали писмото? И във връзка с печалната вълна от бежанци, в тази заплаха ли според вас е заровено кучето?
И ти, скъпи мой приятелю Хайгашот, забравил ли си как България първа отвори вратите и сърцата си за арменските бежанци - твои предтечи. Вярно, те са били християни, но не заради това получиха състрадание, хляб и убежище у нас, и не затова Яворов писа онова вълнуващо с дълбокото си човеколюбие стихотворение!

Не знам изхода от положението

макар че напоследък той започна да се мержелее на хоризонта - аз съм от самодейния ансамбъл за политически песни и танци, но бих подписал например едно възвание към министъра на външните работи милостиво да пропуска руските самолети за полет през българската синева, пък нека да носят към Сирия аспирин или бомби - техен проблем! Защото един-единствен руски самолет ще свърши повече работа по въпроса за бежанците от набързо писани писма на новите кръстоносци, защитници на християнска Европа от оцелелите другарчета на Айлан!
И нека завърша с думите на Апостола, който вижда мечтаната си "свята и чиста република" като земя на българи, турци, евреи, цигани... Като не си спомням той да поставя религиозни условия или да подозира иноверците в някакво покушение срещу християнска България.
Подобен страх не личи и от великите думи в Търновската конституция: "Всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен".
Това е изначалието на Човещината: дай на роба свобода, на гладния хляб и на жадния с две шепи вода.
Всичко друго е на следващата страница!