Nota bene
Защо ни трябват герои
/ брой: 85
Юрий Совцов
редактор
Имам един приятел - Володя Снегирьов, заедно с него раснахме в сибирското минно градче, а после на Урал заедно учихме журналистика... И така я караме все заедно – във всеизвестната „Комсомолка“, после в не по-малко знаменитата „Правда“, а сега съдбата ни събра в „Российская газета“. Напълно отговорно мога да заявя, че приятелят ми е герой. Без да преувеличавам. По време на войната в Афганистан работеше там като съветник, не веднъж е попадал под обстрел, но това не го издигна в очите ми като истински герой. Друго направи той: след войната се върна в Афганистан и измъкна оттам няколко пленени руски войника. След това няколко пъти повтори този смъртен номер. Защо? Никога не съм го питал за това, защото знам, че ще да ми каже да си гледам работата. От него и приятелите му ветерани от Афганистан никога няма да чуете думите „дълг“, „Родина“, „подвиг“.
Според тях някой просто трябва да свърши тази работа. Жалко, че не всички мислят така. (На стр. 6 – размисли за героите).