Защо лявото трябва да говори за миграцията?

Анке Хасел,
www.socialeurope.eu

В продължение на много години лявото изчезва от електоралната сцена, докато крайното и популисткото дясно печели позиции. Социалдемократическите партии получават едноцифрени проценти във Франция, Холандия и Гърция и са изправени пред същата угроза в Германия.

В рамките на страните и самите центристко леви партии текат усилени дебати за пътя напред. Отправната точка често е наследството на "третия път", който накара центристкото ляво да прегърне средната класа за сметка на работническата такава. Тъй като центристкото ляво предаде работническата и долната средна класа, съществува дълбок проблем с доверието у електората, дори когато и ако центристкото ляво започне отново да го е грижа за тях. Общата позиция на много анализатори е, че центристкото ляво трябва да фокусира върху основни политики като преразпределението, справянето с бедността, социалните жилища и приоритетните публични разходи.

В повечето страни от ЕС имиграцията може да е гореща тема, но тя е токсична и почти табу за лявото. Тези, които се осмеляват да се захванат с нея, като левичарското ново движение в Германия "Aufstehen" или някои кметове социалдемократи, които предупреждават за имигрантски гета в своите градове, често биват атакувани. Колин Крауч напомни в скорошна своя статия на този сайт за "антиимигрантски настроения". Той пише: "Да се твърди, че присъствието на поляци на местния пазар на труда сваля заплащането на британците, не е социалистическа критика на капитализма, а цинично заиграване с емоции. Видимите на местно ниво поляци присъстват по начин, по който абстрактната идея за капитализъм не е, и са по-лесни за мразене".

Едва ли трябва да споменаваме, че превръщането на мигрантите в мишена на омразата е отвратително и едно отворено общество трябва да реагира силно на расистката и ксенофобската реторика. Значи ли това, че лявото не трябва да говори за миграцията?

Последиците от миграцията

Има достатъчно пълни изследвания за ефекта на миграцията върху заплатите от страна на трудовите икономисти и има основание да се вярва, че миграцията засяга заплащането за тези с подобни умения негативно, а тези с по-високи умения - позитивно. Това едва ли трябва да ни изненадва. 

Предполага се, че общият ефект от входяща трудова миграция върху растежа на доходите е негативен, тъй като ниско квалифицираните мигранти се наемат на ниски заплати. Така например германската централна банка показа в свой доклад от април, че нетната миграция от ЕС има негативен ефект върху ръста на доходите в Германия, особено от 2013 г. насам.

Освен това налице са доказателства от изследвания за командированите работници в ЕС, че работниците мигранти са обект на по-високи нива на експлоатация и профсъюзите в сектори с високи нива на мигрантски труд срещат трудности в поддържането на високи нива синдикализация и колективно договаряне, което на свой ред увеличава заплатите и защитите.

Взети заедно, ефектите от високите нива на имиграция могат да бъдат предизвикателство за институциите, които се занимават с цялостна регулация на трудовите пазари и на която почива европейският социален модел.

Лявото може да реши да не говори за това заради страха, че всяко споменаване или анализ на последиците от имиграцията вече е ксенофобия. Това обаче може да има много негативен резултат.

Докато миграцията е хаос, тя остава лесна мишена за крайнодясното. За разлика от британското правителство, поставило си имиграционна цел, която не постига година след година, германското правителство няма ясно дефинирана миграционна политика. Нетната миграция в Германия надвишава 500 хил. души от 2014 г. насам. Имиграцията към момента представлява 1 милион души годишно. В същото време наемите в градове като Берлин се повишават с 10% на година и се отчита, че има липса от 2 милиона жилища на разумни цени в Германия. И макар жилищната криза да не е причинена от миграцията, а от правителствените решения да се сложи край на програмите за социални жилища преди десетилетие, тя показва колко малко страната е готова за високи нива на миграция. 

Справяне с проблемите

Германското правителство сега е изготвило проектозакон за имиграцията. Той позволява на трудови мигранти от трети страни със средни нива на умения да получават разрешителни за работа до 6 месеца, докато търсят работа. Това ще се отнася до всяка професия като например тираджии и чистачи. Германските индустриални камери празнуват победа, тъй като - според собствените им проучвания - има недостиг на "квалифицирана" работна ръка при "портиерите", "ресторантьорските работници" и други нископлатени индустрии. Няма ли да е по-добре да се настоява разрешителните за работа за граждани на трети страни да са обвързани към минимален доход или трудов договор, за да се избегне дъмпинг на заплащането в нископлатените работни места в сектора на услугите? Или финансов принос от работодателите към интеграцията на мигранти или жилищната криза?

Трудовата експлоатация е нещо обичайно в мигрантските общности и работни места, тъй като много имигранти не говорят езика или не си знаят правата. Трудовите инспекции са слабо развити и институции на работното място често липсват. Германия няма еквивалент на английските власти, които се занимават с некоректни работодатели. Слабото прилагане на социалните стандарти в секторите с високи проценти на мигрантски труд създава нечестна конкуренция и в крайна сметка ще свали нивата на тези стандарти.

Лявото трябва да намери миграционна политика, която е силно антирасистка, но не игнорира реалността. Ако Германия иска да избегне националистическия и антиимигрантски завой на американската и британската политика, тя трябва да се бори за ценностите на отвореното общество, като гарантира, че долните слоеве на средната класа няма да пострадат от миграцията. Първоначалната нагласа "бежанците са добре дошли" от 2015 г. се заменя от пълзящо съмнение за икономическа миграция като бягство от бедността, не на последно място защото настоящият хаос, породен от смесването от предоставянето на убежище с трудовата миграция, дразни дълбоко много хора. 

Дискутирането и предложението на подходящи инструменти за управление на миграцията не е същото като повтарянето на ксенофобски или расови предразсъдъци в електората. Напротив. Отворените общества имат нужда от ясни правила и силни институции. Солидарността наистина е темета на деня - като практично и местно упражнение в помощ на имащите проблеми, пристигащи и под формата на силни политики, които не позволяват на миграцията да допринася за подкопаването на социалните защити.