Защо еврозоната не се разпадна?

През 2012 година еврозоната доказа на всички паникьори, че не са били прави. Валутният съюз успя да постигне напредък в решението на три задачи, пише в свой анализ "РБК дейли", цитиран от "Фокус". Първо, южните периферни страни на блока и Ирландия успешно продължиха структурните реформи. Второ, ЕЦБ разработи механизми, които сдържаха разпадането. И трето, властите заложиха основата за предотвратяването на подобни проблеми и в бъдеще – приеха фискален пакт и се договориха за зараждането на пълноценен банков съюз.
Но прогресът не беше постигнат лесно. Страданията на европейските чиновници на безкрайните срещи не може да се сравни с това, което изпитаха обикновените жители. За една година без работа останаха около 2 милиона души, а общият брой на безработните в еврозоната прехвърли рекордното ниво от 18 милиона души. Нивото на безработицата сред младежите в Испания и Гърция надхвърли 50% и съдейки по всичко, в бъдеще ще бъде още по-зле.
Връзките, държащи заедно страните от еврозоната, се напрегнаха до пределна степен – улиците на европейските градове се изпълниха с протестиращи, а за създаването на дългоочакваното коалиционно правителство в Гърция бяха нужни парламентарните избори – на два пъти, и десетки разгромени офиси, магазини и държавни учреждения.
Както и през 2011 година, именно Гърция отново прикова вниманието към себе си. Но за разлика от 2011 година, когато страната се оказа катализатор за разпространение на длговата криза, този път Гърция изигра точно противоположна роля. През пролетта гърците за малко да гласуват за излизане на еврозоната, като се вслушаха в популистките обещания на левите радикали да разобличат европейския „блъф” и да се откажат от поетите в замяна на помощта обещания. Те настояваха, че еврозоната се страхува от подобен сценарий и ще направи отстъпки и през лятото наистина съюзът се оказа на ръба на разпадането, потвърждавайки най-страшните опасения на скептиците - финансовата помощ за проблемните страни създава огромни морални рискове за местните правителства. Вместо да съкращават обемите на заемите и да повишават конкурентоспособността на икономиката те разчитат на постоянните финансови дотации на богатите страни. А това е бездънна яма. Наложи се в ситуацията да се намесят дори високопоставени германски чиновници, които заплашиха да изключат Гърция от валутния съюз.
За щастие под натиска и заплахата от пълен хаос коалиционното правителство на Самарас успя да утвърди всички реформи, съгласувани с „тройката” през март. Въпреки забавянето, свързано с провеждането на избори в Гърция, еврозоната получи гаранции и възобнови финансовата подкрепа за страната, давайки й шанс най-накрая да излезе от икономическата депресия.
Подобно развитие на събитията би било невъзможно без участието на Германия. По-рано изглеждаше, че канцлерът Ангела Меркел губи контрол над ситуацията. През май тя се лиши от своя главен съюзник – президента Никола Саркози, който толкова хармонично я допълваше в решението на общоевропейските финансови проблеми, че двойката дори получи прозвището „Меркози”. Сега тя трябва да си сътрудничи със социалиста Франсоа Оланд, който в своята предизборна кампания настояваше за преразглеждане на проекта за нови фискални правила за еврозоната. Въпреки това, новоизбраният Оланд бързо осъзна, че съюзът няма да издържи без подкрепата на Берлин. Още през октомври френският парламент одобри германската версия за фискален пакт, без да промени дори една запетая.След визитата на Меркел в Атина гръцкият парламент утвърди всички необходими законопроекти.
Но дори и цялата финансова мощ на Германия се оказа недостатъчна, за да се прекрати паниката дори около напълно здравите страни от еврозоната. Наложи се да се намеси ЕЦБ. Това доведе до намаляване на доходността на облигациите на периферните страни до приемливи нива, изтичането на капитал бе прекратено, а на фондовите пазари се установи така очакваният ръст.
Реформите в периферните икономики накрая дадоха резултат. Испания, Португалия и Италия успяха да излязат от своите огромни докризисни търговски дефицити, като паралелно запълниха дупките в националните бюджети. Когато еврозоната се справи с рецесията, съюзът ще излезе от кризата много по-стабилен и устойчив. Отчитайки текущото намаляване на стойността на труда в повечето европейски страни, възобновяването на икономическия ръст ще превърне региона много по-динамично място за правене на бизнес. И докато други страни, като САЩ и Япония, отлагат главоболието на мъчителното съкращаване на държавните разходи, еврозоната вече премина през тази болезнена процедура.