Защо да не се радва БСП?

Цял ден вчера четох мнения как БСП не трябвало да се радва, не бивало да триумфира, изобщо да мърда и да не дава никакви признаци на живот след президентските избори.
Щях да подмина повечето от тях, ако не бях видял, че и господин "Не взех дори седем процента" Трайчо Трайков също е дал лъчезарно обобщение в този стил. Вотът бил срещу системата, а не за БСП. Не знам, вероятно с някои хора сме били на различни пресконференции. Но аз не чух нито един път триумф от представител на БСП или някаква непремерена и егоистична партийна радост. Дори Корнелия Нинова каза, че това е победа на целия български народ, а не постижение, което тя брои за нейно лично.
И наистина - трябва да си същество от паралелна реалност, за да сметнеш, че този буреносен вот е изцяло ляв. Няма как да е. Това е вотът на протеста, на ядосаните, на омерзените, на онези, които толкова отдавна чакат държавата да стане нормална, а пък тази надежда все се изплъзва изпод краката им.
На БСП тепърва й предстоят много промени, които са жизненоважни, защото левицата няма право на повече политически грешки, необходимо е да открие новите си каузи и никога, ама никога, никога, да не прави компромис с тях.
Но пък президентският вот показа нещо, което обобщената персона ала Трайчо никога няма да признае. С номинирането на ген. Радев БСП показа, че може да се учи от своите грешки, че знае как да излиза от трудните мигове с достойнство и в моментите, в които България се намира на ръба на чудовищна криза, да се организира така, че да предложи своя вариант и проект за изход.
Ген. Радев взе резултат много по-голям от този на БСП - като президент принадлежи на всички българи и върху него няма партиен монопол.
Но все пак БСП беше партията, която го подкрепи и то дори в миговете, в които колективната българска анализаторска общност сумтеше и обявяваше за победител неизвестния и непосочен кандидат на ГЕРБ. БСП демонстрира различно отношение на тези избори - партията можеше да се свие в своята партийна черупка за пореден път и да се прави, че околният свят не съществува, но избра другия подход - да се отвори към хората и да им каже, че е готова да се променя. Това беше рискована, но в крайна сметка печеливша визия. Защото спомнете си колко много злокобни лица през 2013-2104 година вещаеха окончателното зануляване на БСП, нейния пълен исторически срив. Това се оказа просто злобно съскане. Каквото чувахме по време на целия преход...
Двата милиона гласа зад Радев не са на БСП, но са успех за нея. И не смятам, че левицата се чувства опиянена от триумф. Напротив - сега БСП е задължена към гласовете на всички тези хора, които в мига на протест гласуваха за промяна. Знам, че повечето от тях не са традиционни гласоподаватели на БСП, и заради това не мога да спекулирам с тяхната подкрепа.
Но пък няма да приема и хора ала Трайчо, които на практика подкрепиха Цецка, застанаха в подкрепа на демоничното статукво и бяха готови да погалят за пореден път мускула на Бойко Борисов, да дават оценки на БСП.
А пък всички останали интерпретации да вървят по дяволите. Не ми се слуша как стене кохортата на Борисов.