Защо?!

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Най-напред – за мене.
Да си призная честно – аз съм много умен. Освен това съм интелигентен и начетен. Може да се каже дори, че съм до известна степен енциклопедист, защото с еднакво удоволствие се задълбочавам и в сонетите на Шекспир, и в ранните трудове на Айнщайн, и в коментарите на Зенон Косидовски върху Библията. Между другото Библията съм я чел точно осемнайсет пъти, а за някои моменти от Новия завет съм спорил с учени богослови и споровете обикновено са завършвали с тежка въздишка от тяхна страна и с репликата: „Ех, прав си бе, Мите!“ Прав съм, я! Щото съм умен, интелигентен и начетен!
Много мои приятели често ми се възхищават: „Леле, колко си умен!“ – викат. Аз скромно приемам възхищенията им – което си е вярно, вярно си е. Имам обаче и едни други, уж приятели, които понякога ми казват: „Е, като си толкова умен, къде са ти парите?“
Дааа… Което си е вярно, вярно си е – пари аз нямам. Тоест, не че нямам хич, но нямам достатъчно. Нови обувки не съм си купувал от осем години. Морето го виждам главно на телевизионния екран. Автопаркът ми се състои от една очукана и ръждясала шкода, която би трябвало да запиша в графа „Недвижима собственост“. Спестявания нямам, имам дългове. Ако се замислиш, наистина – като съм толкова умен, къде са ми парите?
Дотук за мене, сега – за правителствата.
Всички наши правителства през последните двайсетина години до едно твърдят, че са национално отговорни. Освен това, че са бъкани с професионалисти. Някои дори били направо експертни. Управленията на всички до едно били успешни. По техни думи, де... Много добре са приети в Европа и в целия свят. Всички чужбински правителства могат и трябва да се учат от тях. Всичко това, разбира се, е вярно. Обаче изниква проклетият въпрос: Като са ни толкова свестни, национално отговорни, експертни и т.н. правителствата, защо държавата ни все повече и повече затъва в мизерия?!