Защитете дребните земеделци от агроолигарсите!

Управителният съвет на Гражданско сдружение "Собственици на земеделски земи, арендодатели" - София, се обръща към вас от името на своите членове и многобройните си съмишленици и от свое име с молба в бъдещата си дейност да обърнете по-сериозно внимание на българското земеделие, на българското село и по-конкретно на феодалната зависимост и произвола на агроолигарсите, на безправното положение, в което те поставиха повече от милион и половина дребни собственици на земеделски земи. В резултат на неолибералната политика на управляващите през целия 25-годишен т.нар. преход и разрушаването и разграбването на старите производствени структури дребните собственици на възстановена земя бяха принудени, за да не запустее, да я отдадат под аренда на новопоявилите се арендатори. Лишени от възможност да я обработват сами, след принудителната в много случай придружена с различни измами на ръководствата им ликвидация на по-голяма част от спонтанно възникналите посттоталитарни земеделски кооперации, собствениците на земята бяха изнудени по различни начини да сключват неизгодни дългосрочни договори за аренда с произволно нахлулите в земите ни ползователи.
Поощрявани по всякакъв начин, в т.ч. и финансово от държавата, последните разораваха, засяваха и започнаха да ползват земята ни като своя. Когато собствениците, пръснати навред в страната и по света, се опомниха и потърсиха собствеността си, тези натрапници - пришълци в землищата ни, завзели най-добрите масиви, разорали и всички общински пътища в тях, ни предлагаха арендни договори за 10-12 и повече години с цена на арендата не повече от 3 лв. на декар. Най-голямата измама в тези изфабрикувани от виртуозни юристи договори беше включването на "упълномощени посредници" на собствениците, които действаха от тяхно име пред арендаторите. За такива арендаторите избираха свои чиновници, които правеха това, което им нареждат техните господари. Така голяма част от собствениците на земята попаднаха в пълна своего рода феодална зависимост от арендатора. В не по-лека зависимост обаче днес се намират и онези по-отворени и по-заинтересовани за земята си хора, които не допуснаха "упълномощени чиновници" на арендатора да се разпореждат с правата им. Техните договори обаче са правени така, че изплащането на арендата да става след края на стопанската година, когато следващата стопанска година вече е започнала. При такива обстоятелства, когато срокът на арендния договор изтича и собственикът на земята, недоволен от своя арендатор, рече да го смени с друг, по-достоен, той не е получил арендата си за последната година от договора и рискува да я загуби, арендаторът най-често отказва да я плати. При днешната съдебна система за дребния собственик на земята е безнадеждно да търси дължимото му плащане от един мастит агроолигарх, на когото всички в района се кланят...
Окончателното уреждане на плащането според сключения договор трябва да се извършва до началото на предстоящата стопанска година. Сега собствениците на земята масово се оплакват от некоректността на своите арендатори: закъсняват с месеци с плащането на договорената аренда, намаляват цената й самопроизволно, въпреки сключения договор. Държат се господарски със собственика на земята, сякаш той е просяк, който се моли за някаква мижава рента. Такова унижение, на каквото е подложен днес собственикът на земята, не е било и по тоталитарно време!
Надменността на агроолигарсите порасна неимоверно с разбогатяването им с помощта на европейските субсидии, които в началните години от влизането ни в ЕС се изсипаха в шепите им като златоносен дъжд. Богатите забогатяха още повече, с помощта на европейските и националните субсидии и се сдобиха с нова земеделска техника, като заплащаха по-малко от половината от цената й. За обикновения човек е несъвместимо с чувството му за справедливост защо в шепите на тези частници - едри капиталисти, натрупали немалка част от капиталите си по неведоми пътища по времето на "грабежа" (прехода), трябва да се изливат още обществени пари.
Възмущение предизвиква, че голяма част от субсидиите и спечелените средства от ползването на нашата зема агроолигарсите използват не за да повишават арендата ни, а за да купуват евтина българска земя. Не е тайна, че при неолибералната политика в земеделието, легнала и в основата на действащия сега ЗАЗ, агроолигарсите диктуват и цената на арендата и я определят винаги така, че тя да бъде по-ниска от получаваната субсидия. Така ползването на земята ни не само че им остава безплатно, но и от субсидията им остава и мъничко печалба. За интересите на многобройните собственици на земята никой не го е еня. Всичко в политиката на управляващите е насочено така, че те да бъдат принудени да продадат "пощо защо" собствената си земя, за да се окрупняло производството и да носи повече данъци на държавата. Всичко това носи и немалко отрицателни демографски последствия, но никой не обръща внимание.
Тази латифундийска форма на стопанисване е разрушителна за българските села. Друго нещо са земеделските кооперации, каквито левите партии и в додеветосептемврийска България създаваха и подкрепяха. Те и днес би трябвало да бъдат главен елемент от стратегията в земеделието на една лява партия като БСП. Това обаче е въпрос на  стратегия. Днес ние, дребните собственици на земята, сме притиснати в ъгъла от една олигархична прослойка в земеделието и спешно се нуждаем от нечия спасителна защита, в т.ч. и от вашата. Нуждаем се спешно от нов Закон за арендата в земеделието (ЗАЗ), който да ни избави от феодалната зависимост и произвола на агроолигарсите. Нашите съмишленици от цялата страна настоятелно питат и търсят: политическа партия, движение, институции - сила, която да ги избави от тази феодална зависимост. За съжаление усилията ни до сега не се увенчаха с успех. От всички парламентарно представени партии отзив досега намерихме единствено в БСП, за съжаление недостатъчен (само на думи, само на книга), за да се реши проблемът ни. Сключихме споразумение с НС на БСП за съвместни усилия за решаване на въпроса още в 42-то НС. И тук работите свършиха само на книга. Досега нов закон няма, няма и сериозен опит за изработването на проект за него.
Нашите надежди са свързани с парламентарните избори. Трябва да се стремим да изпратим в бъдещото НС мнозинство, което да подкрепи нашите искания. Друго решение на проблема няма. С такава цел е и настоящото ни обръщение към вас, членовете на НС и делегатите на 49-ия конгрес. Ако вие сте истинска лява партия, която защитава правата и интересите на бедните, на онеправданите, на ограбваните, на слабите, които по обективни причини са попаднали в безизходица в това проядено от корупция общество, помогнете ни, за да ви припознаем като лява партия. И тогава и ние в лицето на нашите многобройни съмишленици ще ви разберем и подкрепяме в реализирането на вашите справедливи каузи. С надежда, че ще бъдем разбрани и подкрепени, ви поздравяваме и ви желаем успешна работа.

                  УС на ГС СЗЗАд