Засегнатият човек има право да се защити

- Г-н Карадайъ, бяхте един от най-активните членове на временната комисия за обсъждане и приемане на новите изборни правила. Депутатите гласуваха текст, с който се регламентира правото на отговор от кандидат, ако неговото достойнство е накърнено. Вашият коментар?
- Всеки има право на отговор и това е принцип. Това право се практикува в медиите отдавна. То е въведено като текст в новия Изборен кодекс, има го и в други закони. Когато са нарушени лични права, достойнството на кандидат по време на изборната кампания, вестникът или телевизията са длъжни да дадат на засегнатата страна право на отговор или опровержение на същото място, в същия обем и шрифт. Не виждам никаква драма в това, защото всеки човек има правото да се защити и да докаже своята правота и невинност.
- Няма ли това да превърне медиите в място за разчистване на сметки и да се получи лавинообразен ефект?
- Не, категорично не смятам, че съществува подобна опасност. Никой не иска да цензурира или да слага автоцензурни капани на журналистите. Вярвам, че медиите са обществено отговорни, политиците - също, и ще намерят баланса на доброто сътрудничество и поведение.
Когато правят съответните публикации, отговорността е на медиите и те също трябва да носят своята обществена отговорност. Процесът на тази отговорност е двустранен.    
- Трябва ли засегната страна да заплаща за публикуването на правото на отговор?
- Не, отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.
- Обяснете някои от новите моменти, свързани с финансирането на предизборната кампания, които се отнасят за медиите, и са записани в гласуваните от парламента изборни права?
- В новия Изборен кодекс е записано, че печатните медии и онлайн новинарските услуги ще предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисии. Заплащането трябва да се извършва предварително.
 - Ще могат ли да се използват и платени форми?
- Парламентът реши още да могат да се използват и платени форми с цел популяризация на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, и агитация към гласуване за техните кандидати по времето на предизборната кампания. Времетраенето и броят на тяхното излъчване се определят по споразумение между генералния директор на БНТ, БНР и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Аудио- и аудио-визуалните материали, включени в платените форми, се предоставят от упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати.
- От кои основни принципи и мотиви се ръководехте във временната комисия, когато обсъждахте и приемахте новите изборни правила?
- Новият Изборен кодекс трябва да даде достатъчно свобода на българските граждани да избират и да бъдат избирани. Той е тест за народните представители, за гражданското общество, тест за демократичност, за демократично усещане. Изборният кодекс прави сериозен опит да възпроизведе добри практики от минали избори, предлага и нови моменти. Например с него се уреждат всички видове избори.
- Какво не успяхте да промените в новия Изборен кодекс?
- Технически се ограничават правата на българските граждани да могат да гласуват и да бъдат избирани. Това е първият въпрос, който не се решава. Вторият е, че с преференциалното гласуване не се отчита волята на онази част от българските граждани, които подкрепят листата, и смятат, че дори да не гласуват, първият е първи. Този момент като воля на българските избиратели не се отчита. Трето, недопустимо е в обединена Европа поради етнорелигиозни предразсъдъци да ограничаваме правата на европейските граждани. Това са три проблема, които не се решават от този Изборен кодекс.