Заразата в Китай като глобална заплаха

Новата лунна година, минаваща под знака на металния плъх, вещае благоденствие, просперитет и благополучие. Въпреки позитивния символизъм, който се въплъщава в образа на първия знак от китайския календар, Поднебесната империя посрещна Лунната година под надвисналата заплаха от нов смъртоносен вирус. Новоидентифицираният вирус, наречен коронавирус 2019-nCov, поразява дихателните пътища и причинява пневмония. Първите поразени от болестта са регистрирани към средата на декември 2019 г., като пациентите са диагностицирани с пневмония. Симптомите, обаче, изглеждат подозрителни, случаите се увеличават и на 31 декември Китай известява Световната здравна организация (СЗО) за няколко регистрирани случаи на пневмония в пристанищния град Ухан - главен град на провинция Хубей. Към онзи момент причинителят на болестта не може да бъде определен. Смята се, че 

първоизточникът е пазарът за екзотични животни 

в град Ухан, по-точно прилепите. Коронавирусите се срещат най-често сред животните, но могат да се предават от животни към хора. 

Пример за подобен вирус, отново с произход Китай, е Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС), който причини смъртта на близо 800 души в периода 2002-2003 г. За негов първоизточник се смята цибетката, купена от пазар за животни. Първоначално китайските власти подозираха завръщането на ТОРС, но изследванията сочеха появата на нов вирус, който е подобен по своята структура на респираторните вируси и се предава чрез кашляне, кихане и дори докосване на заразените. 

На 11 януари бе обявен първият смъртен случай на 61-годишен човек от Ухан, а 2 седмици по-късно смъртните случаи се увеличават на 56. Заразените са малко под 2000 души. Епидемията с коронавируса не може да се случи в по-неподходящо време - Лунната нова година, когато огромни потоци от хора пътуват, за да се съберат със семействата си. Първият случай на болен от коронавируса извън границите на Китай е регистриран в Тайланд. След това случаи на заразени са съобщени в Япония, Макао, Непал, Малайзия, Сингапур, Виетнам, Австралия, САЩ. Първият случай на заразен с коронавируса в Европа бе регистриран във Франция. От 23 януари 2020 г. град Ухан е поставен под карантина, а транспортът от и до града е преустановен с цел ограничаване на разпространението на епидемията. 

На 25 януари Държавният департамент на САЩ обяви, че ще предприеме действия по  евакуация на дипломатически персонал и държавни служители от американското консулство в Ухан, както и на засегнати от затварянето на града американски граждани. В града остават затворени, училища, магазини, ресторанти, увеселителни паркове до овладяване на епидемията. Пазарът за екзотични животни е затворен от 1 януари. В момента в Китай се работи по разработването на ваксина срещу коронавируса, а в провинция Хубей се отварят болници за лечението на заразени от коронавируса. 

Скоростното разпространение на болестта разтревожи 

силно международната общност, като от СЗО дори формулираха хипотеза за световна пандемия. Страховете се подхраниха, когато болестта напусна границите на Китай. На летището в Пекин, както и на някои летища в САЩ, започнаха да сканират пътниците за тяхната температура, за да предотвратяват разпространението на вируса.

Епидемията със сигурност ще окаже влияние върху цялостния имидж на Китай в международните отношения. В момента усилията и способностите на китайските власти да се справят с епидемията се наблюдават под микроскоп и ще имат решаващо значение за ролята на страната в световната икономика и въпросите по сигурността. 

Осъзнаването на борбата с инфекциозните заболявания като национален интерес е съзвучно с повелята за интернационализиране на мерки за контрол на болестите, която е приета от модерните държави. Важно е да се отбележи, че контролът на инфекциозните заболявания обслужва различни национални интереси, той не е изолиран интерес. Мерките за обществено здраве въплъщават много от най-основните функции  на държавата за ролята на правителството, характера на гражданското общество и стойността на живота на отделния индивид. През последните около 30 години се наблюдават глобалните последици от опасни болести като ХИВ и СПИН, появата на ебола и други хеморагични трески, ТОРС, нови грипни вируси, глобалното разпространение на зика. Въздействието на туберкулозата, маларията и пренебрегваните тропически болести върху обществото днес се разбира по-добре, включително как тези болести влияят върху социалната, икономическата и политическата среда в дадена държава. Инфекциозните заболявания не само влияят върху здравето на населението, но имат и значителни последици за международната сигурност и външната политика. Световните лидери все повече започват да гледат на тези заболявания като на биологическа заплаха за икономическата стабилност и националната сигурност. 

Търсенето на международни решения 

за справяне с инфекциозните болести е водено по-скоро от икономически интереси, отколкото от желание за разбиране на същността на самите болести и тяхното влияние върху отделния човек и публичното здраве като цяло. СЗО играе голяма роля в опита си да рамкира контрола на инфекциозните болести като национален интерес в развиващите се страни чрез стратегията на "здравен преход". Съгласно тази стратегия СЗО се опита да предостави на развиващите се държави научна, медицинска и обществена здравна помощ, така че тези държави да разработят ефективни вътрешни програми за общественото здраве. Научният напредък променя общия характер на международното сътрудничество в областта на здравеопазването, защото дипломацията се отдалечи (а може би изостана) от доминиращата стратегия за хармонизиране на карантинните регулации с по-широк спектър от цели, включително наблюдение, обмен на информация и съгласуване на мерките за обществено здраве. Сътрудничеството в превенцията на инфекциозните болести, подготвеността и реагирането се използват от държавите за насърчаване на дипломацията и подобряване на междудържавните отношения чрез поемане на ангажименти в областта на здравеопазването или медицинската дипломация, често възприемани за проекция на "мека сила". Най-активни  в медицинската дипломация са страни като Китай и Куба. 

Проектирайки и развивайки своята концепция за мека сила, Поднебесната империя реализира множество проекти, предимно в Африка с фокус върху медицинско подпомагане. Тези действия включват изпращане на специализирани медицински екипи в редица африкански държави, строеж и откриване на болници и медицински центрове, подпомагане с лекарства и медикаменти и други. Развитието на науката предоставя необходимата информация, за да се постави международното здравно сътрудничество на научна основа, като същевременно позволява да се намалят търговските дефекти от мерките за обществено здраве. По този начин науката улеснява лечението на инфекциозните заболявания като проблем в международните отношения и едновременно с това намалява риска от превръщането на тези заболявания в системен международен проблем. 

В същото време като противовес на усилията за международно сътрудничество в борбата срещу опасните болести се развиват и тенденции, които използват епидемиите за обслужването на егоистични или чужди политически и икономически интереси. Такъв е примерът с ебола в някои държави от Западна Африка. 

Друга негативна тенденция е засилващото се антиваксинно течение, чиито идеи са насочени срещу употребата на ваксини. Като резултат от него през 2019 г. в Европа, например, беше регистриран значителен процент на смъртни случаи при деца, чиито родители отказали да ги ваксинират срещу болести като тетанус и шарка. Негативен ефект от тези тенденции е и завръщането на болести, считани за унищожени и победени.