ЗАРАДИ ЕДНАТА ТОПЛА ДУМА

Денчо Владимиров

От дълго време вече забелязвам странно  явление  - постоянно срещам мои съседи и познати в магазина на една от  големите търговски вериги в града ни. Да кажеш, че са забогатели внезапно - нищо такова няма. Влизат си тихо и кротко в бляскавия огромен магазин с чуждоземска подредба и си излизат с по някой самун хляб, купен на промоция, или с шепа маслинки и лукчета бонбони, а понякога дори с кофичка кисело мляко. Не се стърпях и попитах един от съседите си, като го срещнах там :
- А бе защо биеш толкова път дотук всеки ден само заради един хляб, когато на двайсет метра от блока ти има  магазинче, което продава хляба на същата цена? И маслините, и сиренцето, и лукчетата, и те вървят там на промоция, дето я прави магазинерката Кичка? Защо идваш чак тук?
Съседът ме погледна с тъжна усмивка и си призна:
- Заради едната топла човешка дума бе, комшу! За единия човешки поздрав! Ние в блока вече така сме се изпокарали заради това парно, саниране, течове и общи сметки, че не само не се поздравяваме вече от години, ами само като чуем някъде да се отваря врата на апартамент, изчакваме и тогава излизаме, като пак се ослушваме и да не би да срещнем друг съсед! Не можем вече да се гледаме, а какво остава и да се поздравяваме като едно време, ама след като дойде демокрацията, всичко свърши... Даже и по празници не искаме да се видим, толкова ни е изнервила тази сиромашия в този капитализъм, дето ни го натресоха! А тук, в големия магазин, идвам ей щото поне касиерката, като ти прибере парите, ще ти се усмихне, добра дума ще ти каже! Вярно, с каменно лице, щото така сайи наредили да казва, но все пак – добра дума! Подадеш стотинките, а тя ти се усмихне и извие глас:
- Добро утро! Добър ден! Добър вечер! Приятен ден! Хубава вечер!
Ей онзи ден чак ми се доплака, когато една такава красива мома на касата ми пожела и весело прекарване на празниците! И ми се усмихна така, както не ми се е усмихвала и жена ми от сватбата ни...
Та затова съм тук толкова често и бия два километра път и зиме, и лете, и в дъжд и гръмотевици, затова идвам - да ме поздрави някой, топла дума, макар и по нареждане на шефовете си, да ми каже!
Много ли искам в този живот?