Заплашва ни световна война

Писателят Макс Гало, член на Френската академия, предупреждава за опасността от световен конфликт, пише френското издание “Le Figaro”, цитирано от сайта "Светът днес".
Неотдавна с патос приветствахме героите от Олимпийските игри. А какво ще се случи, ако отношенията между народите в XXI век от спортни надпревари се превърнат в световна война?

Трудно е да се предскаже какви форми би приела тя, но чувстваме, че са налице
нови съотношения на силите. Международните организации са безсилни. Финансовата криза, икономическият спад, дефицитът имат последствия: разорение, нищета, безработица.

Промишлеността е разрушена или преместена. Новите поколения, съставящи 60 % от населението, нямат работа и бъдеще. За да оцелеят, част от тях се опитват да се влеят в европейските народи.

Но Европа е обхваната от криза като менгеме. Социалното напрежение създава атмосфера на липса на безопасност. Европа често е обхваната от метежи. В тези квартали насилието е легнало на повърхността. Престъпността расте, често се употребява огнестрелно оръжие. Хората се групират в малки общности, контролиращи териториите си. Местното население настоява за политика на безопасност. Хората клеймят една или друга религия. И това не е гражданска война, а нейната питателна почва. А какво ще се случи след 20 години?

Новите средства за комуникация ни позволяват час по час да проследяваме реалните войни. Имигрантът си остава свързан с държавата си. Интеграцията е трудна, ако не и невъзможна, в средносрочна перспектива.

Настоящата ситуация в света ни препраща към балканските войни (1912-1913), мобилизирали народите и великите държави (Русия, Австро-Унгария, Османската империя). Тогава се вдигна и завесата пред Първата световна война (Сараево, 28 юни 1914).

Може би всичко това ви звучи песимистично и фаталистично. Ще ви дам пример за повторяемостта на историята чрез един цитат от Жорес от 1911 г.: “Атмосферата в страната се характеризира с всеобщи умора и отвращение. Републиката се превърна в конгломерат от нагаждачество. Струва ми се очевидно, че ние със затворени очи пълзим по склона, на края на който е отворила пастта си пропастта на голямата война…”

Намиращият се на другия край на политическата дъска депутат-монархист Албер де Мен публикува през декември 1913 г. в Écho de Paris статия, в която четем: “Цяла Европа, променлива и неспокойна, се готви за неизбежната война, причината за която
все още е неизвестна, но която се приближава с неумолимата увереност на съдбата…”

Сега просто да заместим думата “Европа” с думата “свят”…

Да, положението е почти неспасяемо. Но за да си дадем надежда, ще кажем следното като за край: да си втълпим, че хората по някакъв начин ще съумеят
да финишират успешно, дори когато имат пред себе си препятствия – като олимпийците

Епицентър на всичко това е Близкият Изток. В него са създадени всички условия
конфликтът – за сега още латентен – да се излее извън пределите на региона. В играта на ядрените държави Израел и Пакистан, вероятно скоро ще се присъедини и Иран. Границите се оспорват, спорят и за водата, съществува многовековен религиозен антагонизъм. Нефтът е разковничето. Великите световни държави, виждайки какво се случва в Сирия, са принудени да заемат категорична позиция.